"Очакване" на Елена Стоева

публикувано на 14.07.20 в 13:34

Снимка: Галерия Le papillon

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Интервю на Светлна Вълкова с Елена Стоева.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Арт Галерия Le Papillon от 8 юли до 5 август 2020 г. представя изящните творби на романтичната Елена Стоева, създадени в ситуацията на „спряло време“. Времето, в което натиснахме спирачка и позабавихме забързаното ни ежедневие.

Този период даде много надежди за промяна към добро в живота ни, в поведението и мисленето на хората, в загрижеността един към друг, мисълта за света, който ни заобикаля. Тази надежда и очакване на положителната трансформация в човека са основните емоции в творбите, обединени от темата "Очакване". Пейзажът през прозореца с усмихнати нотки и застиналият живот, пресъздаден в ефирните натюрморти с осезаемото присъствие на пролетта като мощен обновяващ символ, са основните теми, чрез които изразява мислите и емоциите си Елена Стоева. В изложбата са включени малко повече от 20 творби, утвърждаващи романтичната художничка в лиричен разказвач.

На какво ни научи времето в изолация? Стана ли човекът по-чувствителен към малките неща и цени ли природата? Художничката Елена Стоева сподели размишленията си по темите в разговор със Светлана Вълкова.

Заглавието на картината Ви - „Душата ми бяга по полета от макове“, ми звучи като заглавие на стихосбирка. Всичко в картините Ви излъчва щастие, промяна, нещо ново и красиво. Кога рисувахте вашите творби?

Рисувах ги по времето, когато започна карантината. Останахме си вкъщи, ходихме само сред природата. Но в самото начало се чувствах така- дуашта ми бягаше по полета от макове.

Какъв беше този период за вас? Промени ли се нещо във вашето възприятие за света?

Смятам, че светът не е същият. Нещо повече – убедена съм в това. И мисля, че никога няма да бъде такъв, какъвто го познавахме преди. Цялата тази ужасна ситуация промени общуването, хората започнаха да се страхуват един от друг, дори вече като видиш приятел си по-предпазлив и не смееш да го прегърнеш. Тази прибраност на хората е доста потискаща, но от друга страна ги има и ясните знаци, че е дошло времето те да си променят мисленето.

Живеем на такова място, където имам възможност непрекъснато да наблюдавам природата. Видях какво се случва с нея, когато всички бяха затворени и не можеха да й вредят. Всичко избуя, животните станаха по-социални. В една от разходката си край реката (бел. ред. - по брега на р. Янтра, във Велико Търново, където живее и твори художничката) се запознах с една гарга. Животните са по-спокойни.

Цялата природа реагира положително на това, че хората се спряха. Това също беше толкова ясен знак, че е крайно време да приберат лакомията си и да бъдем малко по-толерантни към целия свят, който ни заобикаля.

Тази природа, която видахтя по време на кризта ли запазихте в картините си?

Нещо такова се случи. Краят на май ми е много любим с черешовите дъждове. В условията на карантина си стоиш вкъщи и съзерцаваш през прозореца страхотния дъжд, живота.Тогава имах много силни надежди, че хората ще стигнат до нови изводи. В началото всички бяха много добри. Започнаха да си помагат, възникнаха групи във фейсбук за тов. Всеки споделяше своите преживявания и какво се разкрива пред неговия прозорец. В този период, този труден момент се улавяше нотка на взаимопомощ.

В някои от картините си показвам каква гледка виждам аз през стъклото. Тези с котките, например, илюстрират техния чудесен живот, как общуват помежду си, те не спярха да живеят.

Истината е, че на мен много ми липсваха близките ми. Липсваха ми събиранията, нормалната комуникация. След това една обикновена среща с приятели можеше да ме разреве. Започнахме да отдаваме значение на малките неща. Когато пък всички бяхме вкъщи, се замислих, че никога не сме общували толкова пълноценно.

Класическа живопис - любимите Ви цветове може би са ярките?

В един момент рязко минах в синьо. Тези сини и зелени цветове не съм ги мислила нарочно, но те си идваха.

"Очкаване" нарекохте изложбата си? Какво очаквате?

Очаквам нещо по-добро. Очаквам хората да разберат посланието. Да започнат да се радват на малките неща. Те вече обръщат внимание на природата. Седейки вкъщи, те започнаха да забелязват, че навън има небе. Много се надявам да продължи да бъде така.

Цялото интервю на Светлана Вълкова с Елена Стоева можете да чуете от звуковия файл по-горе.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

"Очакване" на Елена Стоева

Галерия

Експерти за ограниченията за електрическите тротинетки: Заповедта, която се грижи за безопасността за пешеходците, ще увеличи опасността при шофьорите

"Пейзажът и градът" представя три творчески поколения в българското изкуство

"Морето не е за една ваканция" припомнят "Приятели на морето"

Забравени пейзажи представя художникът Милчо Талев

Журналистът Любчо Нешков за изборите в Северна Македония: Това не беше предизборна кампания, а състезание по омраза срещу България

Д-р Владимир Славчев: Варненският некропол не е наша собственост. Той е притежание на нацията

"Мелодия и ритъм на формата" - изложба на скулптора Ангел Атанасов във Варна

Най-четени

Бетоновоз посреща туристите на "Златни пясъци"

БСП - Варна отбеляза 1 май

"Пейзажът и градът" представя три творчески поколения в българското изкуство

"Град в града" строят на мястото на бившия радиозавод във Варна

Хотелите на Златни пясъци ще са пълни по Великден

"Писанкарство" в Морската градина на Варна

За БНР