Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Млади археолози откриха древни монети и сечива в крепостта "Ряховец" край Горна Оряховица

5
Ученици от великотърновското училище „Емилиян Станев“ се записаха в историческите хроники като част от откривателите на древни монети и сечива в крепостта „Ряховец“ край Горна Оряховица.
Снимка: Здравка Маслянкова

Ученици от великотърновското училище „Емилиян Станев“ се записаха в историческите хроники като част от откривателите на древни монети и сечива в крепостта „Ряховец“ край Горна Оряховица. Средношколците са от единствения във Великотърновска област кръжок по археология. 

Младите археолози са десетокласници от най-голямото училище в област Велико Търново. Възпитаниците на СУ „Емилян Станев“ имат вече едногодишен опит в археологическата наука и работата на терен. Кръжочниците подредиха в училището си изложба от артефакти. Находките са открити от самите средношколци, които през лятото участваха в разкопките на древната крепост „Ряховец“ край Горна Оряховица. Експозицията съдържа богат снимков материал от проучвателната дейност, а в стъклени витрини са подредени монети от 13-и век, части от стрели и битови предмети, както и находки от ранножелязната епоха.

Заниманията по археология стартират през миналата година, а със средношколците се занимава археологът от Великотърновския исторически музей Илиян Петракиев:

"Ентусиазмът на учениците, които започнаха от първия до последния ден, провокираха у мен идеята, освен чисто теоретични занимания, да преминем и към практични. Още през пролетта организирахме теренни археологически обходи в село Боженци, Габровска община. В последствие направихме и традиционните ни разкопки на крепостта „Ряховец“ пак заедно с децата от кръжока".

Човек трябва да знае какво иска, какво може и какво му е на сърцето. Археологията е запалила любознателността на кръжочниците. Десетокласникът Стоян Стефанов е и един от доброволците в археологическите експедиции. Младежът споделя, че историческата наука винаги го е увличала:

"Аз винаги съм бил голям фен на историята. Освен че нямах работа у дома, просто ми беше интересно да разбера как е практическата страна на този предмет. В часовете ни учеха как се работи с геодезия, с фотошоп, с различните програми, които ползват археолозите. На терена ни учиха как се работи с металотърсач и как се описват намерените неща. Иманярството е много по-бързо от археологията, няма нужда да се пишат 50 страници документация след намиране на обект. Кратко казано – единствената разлика е: няма я бюрокрацията, не се пишат писмено находките". 

Още в първите дни на теренната работа в крепостта „Ряховец“ Стоян Стефанов бил впечатлен от намерените средновековни монети и нож. Младежът признава, че археологията му е изключително интересна като наука, но не планира да тя стане негова професия:

"Е, много тежък физически труд с много ниска отплата. Трябва много да ми харесва, пък не е на това ниво".

За разлика от Стоян неговата съученичка от кръжока Пламена Владимирова категорично е решила, че археологията ще е нейното бъдеще, а интересите ѝ са насочени към некрополите и скелетите в тях:

"Работата на обекта е уникална, защото там се срещаш с хора, които са готови да дадат част от времето си, за да могат да открият някаква малка история. Те не гледат парите, а са там, за да се забавляват, което на мен ми направи голямо впечатление. Аз основно се занимавах с металдетектора, защото ми беше интересно как са структурирани монетите, къде се намират, дали има значение мястото им според датировката. В края на заниманията на обекта излязоха нови находки, които бяха неочаквани – три скелета, което образува некропол. Винаги съм била запалена по некрополите и се научих да ги чистя, да водя документацията и да описвам откритите на тях находки".

Археологията може да е забавна наука, разказва на кръжочниците си Илиян Петракиев:

"Част от нещата, които аз им преподавам, аз също ги уча наново. Аз, може би, започнах от тяхното ниво и това ми позволи да имаме по-близка дистанция един с друг. Наблегнахме на повече снимков материал, работа в клас, а не точно чистата, суха теория. Трябва да си призная, че децата са изключително талантливи и много бързо не само че попиваха това, което им се преподава, но искаха допълнителна информация, допълнителна литература. Не е лъжа, ако кажа, че задлъжнях на библиотеката на нашия музей, защото голяма част от литературата вече е в тях.

Средношколците археолози активно се включиха в археологическата школа „Ряховец“ и почистването на находките, намерени в едноименната крепост, разказа ръководителят на школата Мая Иванова от Историческия музей в Горна Оряховица. Под нейно ръководство вече пета година в музея се провеждат семейни съботи, по време на които родителите водят децата си, за да се забавляват и помагат на археолозите:

"Децата, с които аз работя в музея, ми вдъхват една увереност и още по-силно ме мотивират да работя, тъй като виждам, че работата ни има смисъл. Има млади хора, които се интересуват, които са доволни и страшно щастливи. За мен това е достатъчно. Когато човек е щастлив, значи си е свършил работата".

Клубът на младите археолози и СУ „Емилиян Станев“ обявяват конкурс за изработване на лого на Археологическа школа „Ряховец“. Трите най-добри проекта ще бъдат наградени, а всеки който иска да участва, може да се включи в творческата надпревара до 15 февруари 2019 година.

Снимки: Здравка Маслянкова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Георги Арнаудов със световна премиера във виенския Музикферайн

На 10 май публиката в зала "Брамс" на концертния комплекс Музикферайн аплодира с възторг брилянтните изпълнения на „Паганини ансамбъл“. Формацията е основана от виртуозния цигулар с международно признание Марио Хосен, а в ансамбъла заедно с него се изявяват утвърдените инструменталисти Марта Потулска – виола, Лиляна Кехайова – виолончело и..

публикувано на 17.05.24 в 17:38

Почит към великия бас Борис Христов

На 18 май отбелязваме 110-годишнината от рождението на великия български певец Борис Христов.  Признавам си, че той е любимият ми певец. Прекланям се пред неговото изкуство, пред неговия глас, артистичност, култура. За съжаление, не съм го виждала в спектакъл, но неговото присъствие в записите, в които съм го слушала, дава ясна представа за..

публикувано на 17.05.24 в 16:25
Валери Йорданов, сценарист и кинорежисьор

Валери Йорданов, гост в "Магията на театъра" с любов към писането, за бруталността в живота и за творческия плам

"В момента работя над третия си сценарий за филм, с който ще кандидатствам и се надявам да успея да го заснема, историята е доста различна и доста брутална, като всичко, което ни заобикаля, разказа в "Нощен Хоризонт" Валери Йорданов, сценарист и кинорежисьор, гост  в поредицата на БНР -  "Магията на театъра" . " Темата е свързана с нашето..

публикувано на 17.05.24 в 11:11
Васко Василев

Васко Василев ще изнесе концерт на Айфеловата кула по повод 24 май

Световноизвестният ни цигулар Васко Василев и солисти от оркестъра на Кралската опера "Ковънт гардън" ще изнесат класически акустичен концерт на 26 май в зала "Густав Ефел" на Айфеловата кула. Музиканти от 5 националности – французойка, японка, австрийка, англичанин и българин ще се срещнат на сцената, за да отбележат заедно един от..

публикувано на 16.05.24 в 18:57
Гергей Мадараш

Гергей Мадараш дирижира концерта "Контрасти" на Радиосимфониците

Този петък, 17 май, в зала „България“ пред Симфоничния оркестър на БНР ще застане диригентът Гергей Мадараш – гост от Унгария, който в момента е музикален директор на Кралската филхармония в Лиеж, Белгия.  Програмата на концерта неслучайно е наречена „Контрасти“ – на първо място, това е заглавието на пиесата, с която ще бъде отбелязана..

публикувано на 15.05.24 в 18:33
Българските фестивални мениджъри на асамблеята - Узедом 2024

Български фестивали участват в годишната асамблея на Европейската фестивална асоциация

От 12 до 15 май 2024 г. представители на Българската фестивална асоциация (БФА) участваха в Годишната среща на фестивалите на изкуствата, организирана от Европейската фестивална асоциация (ЕФА) на остров Узедом.  От 12 години БФА е колективен член на най-старото фестивално обединение в Европа с повече от 70-годишна история. В конференцията се..

публикувано на 15.05.24 в 18:15