Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Фестивалът на античното наследство „Орел на Дунава“

Две хилядолетия назад с машината на времето

Плетене на ризници и сечене на монети, антични танци и военни игри очакват посетителите

4
Снимка: Стоян Проданов - Личен архив

Воини и антични танци - това е малка част от предстоящото на тазгодишното 15-о издание на Фестивала на античното наследство „Орел на Дунава“.

Фестивалът започва на 7 юни, петък. На този ден на крепостта Нове ще се проведат античните игри „Бързи, смели, сръчни“, които са прелюдия към самия фестивал. Официалното откриване е вечерта. Тогава 150-200 състезатели от училища в Свищов и съседните общини се включват в гръко-римските и тракийски игри. 

Пред "Хоризонт" в рубриката "Има ли мегдан" доц. Стоян Проданов, преподавател в Стопанската академия в Свищов, разказа за развитието на фестивала от началото му през 2008 година.

При старта на фестивала на Балканския полуостров не е имало подобен формат, обясни доц. Стоян Проданов, като уточни, че в някои години е имало по две издания.

„В този момент имаше много подобни антични исторически фестивали в Европа – Италия, Испания, Германия, Холандия, Великобритания. Сигурно няма място в Западна Европа, в което да нямаше организирани подобни фестивали, но нито в България, нито в Румъния, Гърция или друга държава на Балканите имаше организирано подобно събитие“, разказа за началото доц. Проданов.

„Когато правиш нещо на гола поляна, от нулата – е много трудно. Трябва да докажеш организационен опит, че правиш нещо атрактивно. Това се случи и постепенно нашият фестивал набра популярност. Той е един от много добрите и престижни фестивали в Европа“, изтъкна той.

Стоян Проданов даде пример с Румъния, където има не по-малко от десет подобни фестивала. "Групите за исторически възстановки се множат и се радваме на подем, на процъфтяваме на този поглед към историята и този мост към миналото", отбеляза още преподавателят.

Фестивали като „Орел на Дунава“ са стимулиращ фактор за местната икономика и туризма. „В този период хотелите са пълни, магазините имат неколкократен растеж на оборота, ресторантите са пълни, градът се изпълва с хора, които никога не са идвали и други, които повтарят или потретят своето посещение.“

За организирането на фестивала помагат много доброволци. За да се постигне автентичност и атрактивност, някой трябва да ушие костюмите и да умее да сготви храни, характерни за друга епоха, подчерта още Стоян Проданов.

„Всичко това изисква не просто еднократна демонстрация. Това е наистина хоби, което изисква дългосрочно да се участва в дискусии, в различни изследвания, да се рови по книгите и да се търсят рецепти. Как е изглеждало едно или друго, как са изглеждали костюмите от този период, а не от друг период, въоръжението… Тази година ще акцентираме върху множество ателиета и майсторски класове, които да демонстрират как се шие, как се тъче, как се правят грънци. Ще има плетене на ризници, сечене на монети, много занимания за деца.“

Фестивалният дух пренася с машината на времето посетителя на фестивала две хилядолетия назад, обобщи доц. Проданов.

Фестивалът "Орел на дунава" ще приключи на 9 юни, когато ще бъде загасен фестивалният огън.

Още за фестивала чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

"Синя България" посочи идеите, формациите и лицата, които обединява

Икономистът Никола Янков е едно от лицата, които решиха да се включат в екипа на "Синя България". "Тя е единствената дясна формация в политическото състезание в момента. Стои зад идеите  да се предефинира ролята на държавата в икономиката , като това е основният разказ за борбата с корупцията, която не се случва...

публикувано на 25.04.24 в 14:52
Снимката е илюстративна

Защо сухото мляко става все по-търсено от българските млекопреработватели?

Трябва да се замислим какво става със свежото мляко , което се произвежда от фермерите, категоричен е и Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Тази година масово се отказва изкупуване на козе мляко , потвърди той. За три години вносът на сухо и кондензирано мляко от Украйна е нараснал..

публикувано на 24.04.24 в 09:19
Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите

Античният град Хераклея Синтика в Рупите вече с туристическа инфраструктура

Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите , който привлече интереса на стотици хиляди посетители както на място, така и във виртуалното пространство, вече разполага и с туристическа инфраструктура.  За консервацията на разкритото до момента и социализацията на обекта община Петрич започна изпълнението на мащабен проект , чийто първи етап е..

публикувано на 21.04.24 в 07:50
Президентът на Хърватия Зоран Миланович (на преден план) и премиерът Андрей Пленкович

Аделина Марини: Хърватия навлиза в конституционна криза

Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..

публикувано на 20.04.24 в 12:05
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху

Пол Роджърс: Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран

Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари..

публикувано на 20.04.24 в 09:55
Симеон Матев

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна.  Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва.  Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай.  Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..

публикувано на 18.04.24 в 17:35
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15