Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Павел Зерка: Визитата на Макрон в Полша не означава игра в един отбор

Павел Зерка от Европейския съвет за външна политика

Визитата на френския президент Еманюел Макрон в Полша няма да донесе позитивни резултати нито по проблема с дисциплинарните наказания над съдиите, отказващи да признаят политическите назначения в съдилищата, нито по въпроса за климата и реформите в европейските институции. Това прогнозира пред БНР политологът Павел Зерка от Европейския съвет за външна политика.

„Надявах се, че по въпроса за върховенството на закона френският президент ще бъде по-прям, по-настоятелен. Защото европейските институции вече не могат да овладеят събитията в Полша“, каза той в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

Визитата на либерала Макрон изненада наблюдателите, тъй като той има други идеологически виждания от управляващите в Полша консерватори.

„Полша днес не е държавата, която може да показва пътя на Европа. Това е страна, избрала да върви срещу европейските интереси в много области. Европа е пространство, изградено на базата на ценности, демокрация и обществени свободи, които Полша погазва днес. В този смисъл, смятам, че вчерашната декларация на полския министър-председател показва как тази страна се поставя встрани от днешна и бъдеща Европа. Жалко, но съм убеден, че полският народ заслужава повече", каза Макрон през лятото на 2017 година, когато бе на посещение в България. Гневът му бе насочен срещу тогавашния полски премиер Беата Шидло заради съпротивата ѝ срещу реформата на директивата за командированите работници.

А ето как каза той този понеделник във Варшава:

„Надявам се, че тази визита, нашите разговори, ще отбележат истинска повратна точка за ролята, която ще можем да играем в Европа утре. ... Посочих пред президента Дуда - откровено, както трябва да е между европейски партньори - нашата загриженост за съдебните реформи, които се извършват в момента. Надявам се, че диалогът с Европейската комисия ще стане по-интензивен през следващите седмици“

За „поврат“ и „пробив“ говори и полският президент Анджей Дуда, но според Павел Зерка той не се поколебал да подпише малко по-късно „закона-намордник“ за дисциплинарни наказания над съдиите, отказващи да признаят политическите назначения в съдилищата.

С експерта в Европейския съвет за външна политика разговаря Добрин Йотов.

- Г-н Зерка, ще се отразят ли според Вас по някакъв начин изявленията на френския президент във Варшава и Краков в подкрепа на европейските ценности на ескалиращия спор между полското правителство и Европейската комисия за съдебната реформа в Полша?

- Опасявам се, че визитата на Макрон във Варшава няма да се отрази на развитието на спора между полските власти и Европейската комисия. Надявах се, че по въпроса за върховенството на закона френският президент ще бъде по-прям, по-настоятелен. Защото европейските институции вече не могат да овладеят събитията в Полша. Тези събития се превръщат в проблем за другите страни-членки, защото промените в съдебната власт в Полша водят - по много начини - до ерозия в правната система на целия Европейски съюз.

Макрон избра дипломатичен тон, изразяваше се твърде двусмислено, твърде деликатно. Наистина, той говори по въпроса пред студентите в Краков, но останах с впечатлението, че не е схванал сериозността на проблема. Той трябваше да даде пример на другите страни-членки как да реагират на полските събития. Не го стори и това бе една пропусната възможност.

Точно след края на посещението на Макрон, докато той летеше обратно за Франция, полският президент Анджей Дуда утвърди поредния спорен закон, който подчинява полските съдии на изпълнителната власт и позволява на президента да назначи следващия председател на Върховния съд през април или май тази година. Това доказва доколко полското политическо ръководство бе впечатлено особено от изявленията на Макрон.

- Е, трябва да признаете, че критиките на Макрон досега нямаха ефект върху курса на „Право и справедливост“. Спомнете си как критикуваше полското правителство през 2017 г. в София.

- Двете ситуации са несъпоставими. За Макрон да критикува полското правителство от София е едно, а във Варшава - съвсем друго, защото в полската столица той може да преговаря с полските лидери, да им каже какво могат да спечелят и в какво трябва да склонят на компромис. За Полша е голям шанс да се върне в европейската игра, но Макрон подцени възможностите си. Той предпочете да не дразни полските лидери, за да спечели точки или за френския бизнес, или за преговорите по следващата многогодишна финансова рамка на Евросъюза.

- И успя ли?

- Със сигурност успя да отвори нов канал за комуникация. Преди визитата полско-френските отношения бяха стигнали до много ниско ниво. На този етап Макрон трябва да е осъзнал, че преговорите за европейския бюджет ще са много трудни - не само заради разнопосочните интереси на страните-платци и страните-получатели, но и заради Брекзит и отпадането на британската вноска в общата хазна. Затова той потърси и установи контакт с Варшава.

Това обаче не означава, че Франция и Полша ще играят в един отбор. И двете страни осъзнават, че интересите им се разминават по много проблеми. Например по „Зелената сделка“. На лидерската среща през декември Полша бе единствената страна-членка, която не се присъедини към плана (за въглеродно неутрален континент през 2050-та). Варшава не възнамерява да подкрепи и европейската интеграция в отбранителната сфера, тъй като разглежда тази френска инициатива като конкурентна на НАТО.

И все пак двете страни могат да постигнат тактически договорености, например в Общата селскостопанска политика на Евросъюза и като цяло за евробюджета. Това може да помогне на Полша да не загуби твърде много от кохезионните фондове.

Визитата бе важна, защото даде възможност френската и полската страна да изяснят позициите си. Макрон можа да обясни, че не е русофил, нито е противник на НАТО (въпреки злощастното му интервю за „Икономист“), т.е., че поне в това отношение Франция и Полша имат нещо общо помежду си.

- Във Варшава Макрон анонсира конференция на „Ваймарския триъгълник“ - Франция, Германия и Полша, през юни. Ще има ли полза от тази инициатива?

- Ваймарският триъгълник винаги ще бъде много полезен формат. И е много добра новина, че Макрон възнамерява да свика колегите си от Германия и Полша преди лятото. Ако през последните години нямаше такива конференции, причината бе у французите. Френско-полският ъгъл винаги е бил най-слабият в този триъгълник. Но германците имат много близки отношения и с французи, и с поляци. Затова мисля, че „Ваймарският триъгълник“ тепърва има да играе важна роля - не като двигател на европейската интеграция предвид сегашното полско правителство, но в координирането на европейските политики, особено след като Великобритания напуска Евросъюза.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Синя България" посочи идеите, формациите и лицата, които обединява

Икономистът Никола Янков е едно от лицата, които решиха да се включат в екипа на "Синя България". "Тя е единствената дясна формация в политическото състезание в момента. Стои зад идеите  да се предефинира ролята на държавата в икономиката , като това е основният разказ за борбата с корупцията, която не се случва...

публикувано на 25.04.24 в 14:52
Снимката е илюстративна

Защо сухото мляко става все по-търсено от българските млекопреработватели?

Трябва да се замислим какво става със свежото мляко , което се произвежда от фермерите, категоричен е и Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Тази година масово се отказва изкупуване на козе мляко , потвърди той. За три години вносът на сухо и кондензирано мляко от Украйна е нараснал..

публикувано на 24.04.24 в 09:19
Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите

Античният град Хераклея Синтика в Рупите вече с туристическа инфраструктура

Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите , който привлече интереса на стотици хиляди посетители както на място, така и във виртуалното пространство, вече разполага и с туристическа инфраструктура.  За консервацията на разкритото до момента и социализацията на обекта община Петрич започна изпълнението на мащабен проект , чийто първи етап е..

публикувано на 21.04.24 в 07:50
Президентът на Хърватия Зоран Миланович (на преден план) и премиерът Андрей Пленкович

Аделина Марини: Хърватия навлиза в конституционна криза

Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..

публикувано на 20.04.24 в 12:05
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху

Пол Роджърс: Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран

Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари..

публикувано на 20.04.24 в 09:55
Симеон Матев

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна.  Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва.  Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай.  Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..

публикувано на 18.04.24 в 17:35
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15