Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Съхраняват се материали за милиони левове, повечето от които с висока експозиционна стойност

Хиляди археологически находки стоят струпани на камари в приземието на селско училище. Защо?

Училището в село Леденик е действащо. Специалистите искат общината да им осигури повече пространство, за да изследват и обработват фонда

доц. Деян Рабовянов и доц. Мирко Робов
Снимка: Здравка Маслянкова

Помещения в действащото селското училище във великотърновското село Леденик днес са хранилище на хиляди археологически находки за милиони левове.

Досега това движимо културно наследство е било съхранявано в сграда от комплекса "Стара Великотърновска митрополия", но е започнала реализация на голям инвестиционен проект и се наложило сградата да бъде съборена.  

Рискът някой да проникне в училището и да краде е нулев, уверяват археолозите доц. Деян Рабовянов и доц. Мирко Робов от великотърновския клон на Националния археологически институт с музей към БАН. 

"Става въпрос за по-голямата част от тези археологически находки и материали, открити по време на тези вече близо 70-годишни проучвания в Търново", уточнява  Деян Рабовянов.

Времевият обхват на откритията е от праисторията до 19 век.

"Един огромен обем и стои в този склад."

Археологическият фонд включва керамични съдове, каменна пластика, надписи, метални предмети, кост, стъкло.

Този огромен материал е в по-голямата си част с висока експозиционна стойност, подчертава доц. Рабовянов. По думите му материалите трябва да се огледат, разделят и ротационно да се представят.

Археолозите настояват да имат пространство с условие не само за съхранение, но и за последваща обработка, за да бъдат изследвани поместените там предмети.

"Много голяма част от тези находки стоят струпани на огромни камари, с липса на достъп до тях", пояснява доц. Мирко Робов.

Другата половина от приземието, която специалистите искат да ползват, доскоро е била използвана за стопански цели – "като баничарница или вафладжийница".

"Общината трябва да го реши това нещо."

Оттам нататък Археологическият институт следва да се погрижи за подходящи рафтове, осветление и пространство за младите изследователи, които ще работят с находките.

Доц. Робов изтъква, че с минимална лабораторна обработка повечето от находките могат да бъдат излагани.

"Ценни предмети са, с много висока стойност. Останалото ще бъде обработено поетапно, когато условията за това бъдат налице. Цялото фондохранилище трябва да бъде предоставено."

Търновското археологическо дружество е първото в страната. Учредява се през 1879 г. Марин Дринов пък започва да проверява десетките легенди за несметните богатства, заровени на Трапезица.

Днес там археологически проучвания провеждат екипите на доц. Деян Рабовянов и доц. Мирко Робов.

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Релсите като вдъхновение - концерти на гарите в Карлово и Казанлък

Концерти на гарата – тази необичайна инициатива ще зарадва пътуващи с БДЖ. Засега прояви са предвидени в Карлово и Казанлък, а наесен се очаква да се включи и Пловдив. Входът е свободен. Първият концерт ще се състои в Карлово на 25 май , събота, от 15,30 до 18,30 часа. Вторият концерт – в Казанлък , ще бъде на 31 май от 15,30 до 19,00..

публикувано на 23.05.24 в 10:54

Момиче с автоимунно заболяване има нужда от помощ за спешно лечение

Петнайсетгодишната Цветелина Маркова от Генерал Тошево се нуждае от скъпо лечение в клиника в Турция, след като в началото на март се парализира от бюста надолу. Лечението е непосилно за семейството ѝ. За Цвети се грижи единствено майка й, която заради състоянието на детето си в момента не работи. След неуспешен опит за поставяне на диагноза в..

публикувано на 22.05.24 в 11:50
Антон Оруш

Преди 112 години българинът Виктор Витанов конструира автомобил

Знаете ли, че българин е построил автомобил? И това е станало преди 112 години. Създателят на популярния сайт за стара техника Антон Оруш се натъкнал на информация, публикувана в тогавашната българска и международна преса. Годината е 1912-а. Докато България, заедно със Сърбия, Гърция и Черна гора среща на бойното поле Турция, за да защити..

публикувано на 19.05.24 в 21:30
Георги и Ива в село Ханово

Как се развива земеделие без мотика?

Как поляна се превръща в зеленчукова градина, как се развива земеделие без да се ползва мотика , лопата и фреза и може ли едно младо семейство да се издържа от производството на екологично чисти зеленчуци в ямболското село Ханово? На гости на сме на Ива и Георги , тя е на 30, а той на 33, завърнали са се от Дания в началото на миналата година и са..

публикувано на 19.05.24 в 09:00
Цветанка Костадинова

Легендарна българска спринтьорка избра павликенското село Дъскот, за да отглежда билки

Легендарна българска спринтьорка, участничка на три олимпиади , която австралийските власти определят като една от най-успешните емигранти в страната им,  която е осигурявала треньорите по спортна подготовка за полицията и армията на Обединените арабски емирства, избра павликенското село Дъскот, за да отглежда билки и да прави оцет . Днес Цветанка..

публикувано на 19.05.24 в 08:30

Как се приготвя булгур с коприва по над 100-годишна рецепта в селата до Павликени?

Съвременните домакини бързо приготвяме обяд и вечеря от ресторанта или от топлата витрина на близкия супермаркет.   Жените от павликенския край обаче пазят и предават да снахите, дъщерите и внучките си старите рецепти за характерни ястия от този край.  Какво е догалач, светлия, топалак чорба и как се приготвя булгур с коприва по над 100-годишна..

публикувано на 18.05.24 в 09:30

Ренесансова приказка за алпинизма

" Петрарка си отива, ден преди да навърши 70. Намират го на работната маса с глава, отпусната върху жизнеописанието на Цезар. Началото на неговия сонет 32. не е писан за този случай, но звучи твърде подходящо за него: Така е близо сетният ми час — ще сложи край на мойта скръб горчива. Отлита..

публикувано на 17.05.24 в 15:31