Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На кого служи прогресът

Във "Власт и прогрес" двама влиятелни икономисти оспорват наратива за абсолютната полезност и неизменност на технологичния напредък

Снимка: Pexels

Да оставим ли технологичния прогрес да реши днешните ни проблеми, или да внимаваме как се възползваме от възможностите му? Донесла ли е индустриалната революция отпреди 150 години щастие и просперитет на нашите предци или само на шепа индустриалци, и дали революцията в изкуствения интелект и всеобщата дигитализация ще донесат напредък на обществата или само на малцина технологични гиганти в Силициевата долина?

Двама от най-изтъкнатите съвременни икономисти се вглеждат в историята на технологичните нововъведения през вековете, а откритията им не би трябвало да ни изненадват, но пък е добре да ни накарат да се замислим.

"Власт и прогрес" на Дарон Аджемоглу и Саймън Джонсън е увлекателно написана книга, която ни помага да осмислим политическата икономика на иновациите. В рамките на увлекателното повествование авторите дават редица примери, които да охладят днешния технооптимизъм. През Средновековието например цяла серия технологични подобрения в земеделието не носят почти никакви ползи на селяните, които съставляват 90 процента от населението. 

Машината за чистене на памук е революционна иновация, която силно увеличава производителността на отглеждането на памук и превръща САЩ в най-големия износител на памук в света, но същото това изобретение усилва и разширява  зверствата на робството, когато памучните плантации се разпространяват из американския Юг.

"Да, по-добре сме в материално отношение от нашите предшественици – и умното използване на научните идеи и разширените технологични възможности са централна част от тази история, пишат авторите. Но широката основа на просперитета не се дължи на някакви автоматични, гарантирани печалби вследствие на технологичния прогрес. По-скоро, споделеният просперитет се появява чак тогава, когато посоката на технологичния напредък и подходът на обществото към това как да се разделят печалбите получават тласък, който ги изблъсква далеч извън първоначалните договорености, служещи на един тесен елит."

Чуйте разговора за книгата с нейния преводач Димитър Събев, икономист и журналист, автор е на книгите "Унизената Земя", "Саламандър" и "Маркетинг, потребление и икономически растеж". Носител е на награди за разследваща журналистика и журналистическа етика. Доктор по икономика от УНСС. В момента работи в Института за икономически изследвания при БАН.


Дарон Джемоглу е професор в Института по икономика в Масачузетския технологичен институт. През последните двадесет и пет години той изследва историческия произход на просперитета, бедността и ефектите на новите технологии върху икономическия растеж, заетостта и неравенството. Aджемоглу е носител на няколко награди и отличия, включително медала на Джон Бейтс Кларк, присъждан на икономисти под четиридесет години, за които се смята, че са направили най-значимия принос към икономическата мисъл и знания (2005); наградата на BBVA Frontiers of Knowledge в областта на икономиката, финансите и управлението за приноса му през целия му живот (2016 г.) и наградата за глобална икономика на Института Кил в областта на икономиката (2019 г.). Той е автор (заедно с Джеймс Робинсън) на The Narrow Corridor и бестселъра на Ню Йорк Таймс New York Times, издаден и на български "Защо нациите се провалят".

Саймън Джонсън е преподавател в училището Sloan към Масачузетския технологичен институт, където е и ръководител на групата по глобална икономика и управление. Предишен главен икономист в Международния валутен фонд, той работи по глобалните икономически кризи и възстановяване в продължение на тридесет години. Джонсън е публикувал повече от 300 силно въздействащи статии във водещи издания като The New York Times, The Washington Post, The Wall Street Journal, The Atlantic и Financial Times. Той е автор (с Джон Грубер) на Jump-Starting America и (с Джеймс Куак) на White House Burning и националния бестселър 13 Bankers. Той работи с предприемачи и организации на гражданското общество по целия свят.
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Астрономическата обсерватория и планетариум в Габрово се превръщат в извънучилищен образователен център

Астрономическа обсерватория и планетариум в Габрово е разположена в живописния квартал "Петкова нива", недалече от центъра на града. Габрово е град – известен с пестеливостта, остроумието и предприемчивостта на жителите си, носители на много прогресивни идеи и начинания. Обсерваторията тази година отбелязва 40 години от своето създаване и вече се е..

публикувано на 28.05.24 в 09:20
Д-р Фани Цуракова

Когато лекарите станаха писатели...

Перифразата на известния роман, в който се говори предимно за зъболекари и импресионисти, ни послужи за сюжет в дискусията с д-р Фани Цуракова. Популярна като психиатър, лекар и писател д-р Цуракова направи своеобразен лиезон (често използван в психиатричната практика метод) между изкуството да пишеш и да лекуваш. Нашият гост умело свърза лекарските..

публикувано на 28.05.24 в 08:25

Най-хубавото се вижда само със сърцето

Преди 15 години програма "Христо Ботев" на БНР обяви провеждането на първия поетичен конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". От тогава насам всяка година в чест на светите братя Кирил и Методий, на Българската азбука, просвета и култура и на Славянската книжовност сред най-добрите творби биват отличавани победителите. Тази година журито..

публикувано на 27.05.24 в 17:37

Достъпна и надеждна информация с езиковата платформа БЕРОН

В реда от празнични майски събития беше представена електронната платформа за езикови ресурси БЕРОН , дело на екип от Секцията за съвременен български език на Института за български език при БАН. Абревиатурата БЕРОН (български езикови ресурси онлайн) е също така израз на признанието към възрожденския просветител д-р Петър Берон, автор на..

публикувано на 25.05.24 в 12:05

Четиресети Кирило-Методиевски четения в Софийския университет

Традиционно през месец май Катедрата по кирилометодиевистика на Софийския университет провежда годишните си Кирило-Методиевски четения. Тази година те са юбилейни – 40-и, с посвещение на проф. Красимир Станчев и на 160-ата годишнина от рождението на големия словенски езиковед Ватрослав Облак, който има особени заслуги за „откриването“ и..

публикувано на 23.05.24 в 17:32