За какво трябва да внимават журналистите, когато отразяват военни конфликти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета Николова, журналистка от "Euractiv" и председателка на международната организация "Инициатива за свободни медии на Балканите".
За ситуацията в България
"Погледнато отвън, в България има много, на пръв поглед, определящи живота на българина събития, които след няколко седмици отшумяват и започва следващото. Ако трябва да вляза в ролята на българската публика и влагам сърце и емоции, то няма да ми останат нерви. Но всъщност "кучетата си лаят, а керванът си върви", защото, ето, правителството оцелява, но за два-три дни имаше много силна драма около това. Не е лесно за българската публика да следи действия на властимащите.
От такава картина полза има политическото и икономическото статукво. Това, което забелязваме в последните, е едно разместване на ролите – една определена политическа сила заговори с езика, присъщ на другата политическа сила. Това е нещото, което най-много обърква гражданите. Защото до вчера обвинени в проруски пристрастия политически сили днес обвиняват тези, които ги упрекваха в това. Обръщат ролите и трябва да търсиш какво стои отдолу, за да разбереш какво целят."
Военните конфликти и журналистите
"При отразяването на военния конфликт в Газа се забелязват сходни тактики като тези на говорене в българското политическо пространство. Това са тактиките на това, което се нарича пропаганда и объркване на общественото мнение.
Първото е да си присвоиш наратива. Второто е да размениш ролята на жертва и екзекутор. Третото е да хвърлиш много мъгла и човек да не може да се ориентира кое твърдение е истина и кое не е.
Този вековен конфликт не е лесно да бъде обсъждан, а за съжаление започнаха да го правят хора, които досега не са знаели къде се намира Газа на картата. Бяхме свидетели дори и как най-престижните световни медии направиха грешки и попаднаха в капана на някои от начините, по които се докладва за конфликт, където не всеки може да достигне. Важно е да се знае, че най-престижните световни медии не изпращат на такива места "тежката си артилерия" журналисти, защото е много сложен въпросът със застраховането им, да не говорим за риска да загубят някой от тях.
Затова се ползват местни кореспонденти "стрингери", най-често някой от местните хора или журналисти. По тази причина е много отговорно как медиите проверяват информацията от тези местни хора, които предават от мястото на военния конфликт. Това е причината големи медии да попаднат в капана на грешна информация."
Защо бързат с информацията, без да я проверят
"Това е тенденция, която се появи отскоро, но изкристализира при тези много сериозни конфликти (в Украйна и в Газа). Обществените мнения се поляризираха още по време на американската предизборна кампания на Доналд Тръмп. Това се усили по времена Covid и достиган върха си по време на тези два конфликта. Журналистите много често бързат да представят информацията, без да я проверят. Поляризацията се отрази и в издателските политики. Но за разлика от България, в САЩ започна опит за равновесие, тъй като дори и телевизии като Си Ен Ен и "Фокс" си дадоха сметка, че не могат да излязат от "балона" на своята публика, а една медия не може да предава само за определена публика."
Как се работи, когато има военен конфликт
"Или отиваш на свой собствен риск и си в определена точка, и ти се губи общата картина, което поставя в риск разказа ти. Или отиваш, когато си с една от страните в конфликта и те се грижат за твоята сигурност, но и те водят, където те решат, и ти показват, както те решат. Така безпристрастността е отново в риск. Трудно е да се избегне и емоцията, когато си на такова място."
Какъв е личният опит на Антоанета Николова в отразяването на военни конфликти, какво е влиянието на социалните мрежи върху младото поколение журналисти, защо има студентски вълни в Европа, които подкрепят "Хамас" – целия разговор с Антоанета Николова чуйте в звуковия файл.
Експерти от стратегическото и оперативно ниво на Комисията по финансов надзор (КФН) осъществиха посещение в Хърватската агенция за финансов надзор , като част от предприетите стъпки за реализиране на националния план за въвеждане на еврото в България. За опита на Хърватия в процеса на въвеждане на европейската единна валута и готовността на..
Дали човек се ражда с дарбата да бъде ефективен мениджър, или се изгражда посредством обучение и практика? Този въпрос вълнува много мениджъри и собственици на бизнеси, търсещи начини за постигане на бърз растеж. Владислав Цветанов, доктор по икономика в катедра "Предприемачество" на УНСС и автор на новоизлязлата книга "Ръководство на ефективния..
Пъстър карнавал на биоразнообразието е сред акцентите на "Зеления уикенд", организиран от Община Бургас в партньорство с Българска фондация Биоразнообразие. Тази петък, 17 май, за дванадесети път, центърът на Бургас ще се изпълни с медузи, риби, костенурки, птици и други същества. Посланието на карнавала е: "По-добра свързаност на хората с..
Забавянето на пълната интеграция на България в ядрото на ЕС, каквото е еврозоната, има своята цена и тя непрекъснато се увеличава, а размерът на загубите се измерва не с милиони, а с милиарди – това заяви управителят на БНБ Димитър Радев на конференцията "България в еврозоната, кога? ". В събитието, организирано от Българската асоциация на..
Асоциацията за инсулти "Афазия" предлага въвеждането на национален стандарт за довеждане на пациенти с инсулт до лечебно заведение. Тази инициатива е подкрепена с призив към българските политици във връзка с Европейския ден за информираност относно инсулта, отбелязан през тази седмица. В рубриката Lege Artis на предаването "Нашият ден" доц...
Специален гост на "Неделен следобед" отново е режисьорът Огнян Драганов. Поканих го във връзка с предстоящата премиера на Държавна опера Стара Загора –..
Една от легендите на съвремието ни – уелската певица Шърли Беси, е на фокус в поредното издание на предаването "Музикална мрежа“. Представяме я с..
В Международния ден на семейството фамилният терапевт Борислава Мечева споделя своя професионален поглед върху динамиката на българското семейство в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
