За потъналите праисторически селища, антични градове и кораби, за ценните богатства в Черно море, за подводната археология, популяризирането и опазването на световното подводно културно наследство в Черноморския регион – разговор в "Нашият ден" с д-р Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология в Созопол, който може скоро да се превърне в средище за подводно културно наследство на ЮНЕСКО.
За възможността дейността на Центъра за подводна археология в Созопол да бъде утвърдена, развита и разширена до категория II, съгласно класификацията на ЮНЕСКО, д-р Прахов казва: "Ако това се случи, ще бъде признание за всички усилия, които е постигнал Центърът за подводна археология от създаването му до ден-днешен – усилия на плеяда от подводни археолози и общественици. Такива центрове под егидата на ЮНЕСКО има малко. Центърът ще отговаря за подводното културно наследство на Черноморския регион, всички черноморски страни, различни проекти и политики за опазване на това наследство."
Българският център е подал кандидатура за придобиване на международен статут на регионален център. В период от една година ЮНЕСКО ще направи проучване дали България е способна да обезпечи такъв център, за да изпълнява той своята регионална отговорност, пояснява д-р Прахов. Един от основните критерии институтът да бъде одобрен е да има утвърден и сериозен опит в опазването и проучването на подводното културно наследство. Центърът за подводна археология в Созопол притежава такъв опит, той е разпознаваем в сферата на световната подводна археология, заявява неговият директор. Българският център е сред първите създадени в света (1978). Оттогава насам той е реализирал редица проекти, свързани от проучване, опазване и популяризиране на подводното културно наследство. Взел е активно участие и в най-голямата морска експедиция в историята на световната подводна археология (2015-2018).
"Община Бургас прояви изключително ангажирано отношение към това предложение и желание на България да създаде такъв център и предложи да съдейства в предоставяне на инфраструктура, сграда, лаборатория. Освен това един важен проект на Министерство на културата е създаването на Център за изкуство и култура на о. Св. Кирик, където се намира някогашното Рибарско училище. На острова са намерени множество археологически обекти още от основаването на Аполония Понтика – там е бил храмовият център на античния град", казва д-р Прахов и допълва, че със спешни реставрационни мерки сградата на Рибарското училище на острова наистина може да бъде съживена.
"Един лъч светлина е, че тази година в бюджета са заложени средства за създаването на концепция за цялостното развитие на този център. Върху този проект ще стъпят всички проекти за консервация на сградите и реализирането на експозиции. Важно е Министерство на културата и правителството да направят всичко възможно, за да бъдат оползотворени тези средства и да бъде реализиран този проект", заявява гостът.
Д-р Прахов съобщава, че скоро ще бъдат започнати археологически проучвания в Созополския залив, богат на артефакти от Античността до ден-днешен. Културният пласт ще бъде с около 5 метра дълбочина – сериозно техническо и теренно предизвикателство, което е рядко срещано в световната подводна археология, по думите на госта. Ще бъдат изследвани и две праисторически селища – от Бронзова епоха и от Каменно-медната епоха – в които има запазени множество артефакти и конструкции. Планирано е недеструктивно проучване на Северното Черноморие, което все още представлява "бяло петно" на българската археологическа карта, но крие огромен потенциал, казва д-р Прахов.
Тепърва ще бъдат правени много археологически открития в Черно море, което е изпълнено с добре запазени образци от древността до днес. Покачването на морското ниво след последния ледников период и високият интензитет на седиментация, която покрива и опазва обектите, превръщат Черно море в съкровищница за световната подводна археология, обяснява д-р Прахов.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
В рубриката "Темите на деня" на поредното изданието на предаването "Нашият ден", бившият министър на околната среда и водите, Юлиан Попов, обсъди няколко ключови теми, свързани с екология, климатични промени и урбанизация. Попов подчерта икономическото значение на околната среда , разглеждайки я не само като фон на нашето ежедневие, но и като важен..
На 9 май се отбелязва Денят на Европа, който е в чест на историческата декларация на Шуман от 1950 година. Тази дата е символ на сътрудничеството, единството и мира между европейските народи. Основните теми от декларацията продължават да бъдат актуални дори 74 години след тяхното формулиране. Тази дата така също символизира началото на..
Овцефермата в пловдивското село Строево отглежда 500 овце от породата Лакон, а началото е поставено през 2015 г. Мандрата към фермата съществува от 2019 г., а в производството е ангажирано цялото семейство. Мария Василева се занимава основно с мандрата, но с нея разговарям в момент, когато е ангажирана и с храненето на агнетата. Във фермата..
Световният ден на пулмоналната хупертония се отбелязва всяка година на 5 май. Lege Аrtis насочва вниманието на слушателите към редките белодробни заболявания. За предизвикателствата, пред които са изправени пациентите и медицинските специалисти у нас, говорят Наталия Маева , председател на Българското общество на пациенти с белодробна хипертония..
Социолозите ни изследват по това, което им казваме. Често ги обвиняваме, че представят един повърхностен и неверен обществен образ. Оскар Уайлд, от друга страна, е казал: "Само повърхностните хора не вярват на повърхността." Пред прага на поредните избори в "Нашият ден" разговаряме със социолога Мила Минева за ценностните грешки, които..
Афробийт , (пост)пънк , авангарден поп , инди-джаз … каквото и да кажем за музиката на Orchestre tout puissant Marcel Duchamp (или Всемогъщия..
В навечерието на Великден "Арт Клуб Дипломат" и галерия "Средец" откриха изложба с непоказвани творби в памет на големия художник и скулптор Ставри..
"Господ няма да ми се сърди" – това заглавие е избрал за най-новата си книга дългогодишнният журналист и изследовател на обредния български фолклор Серги..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
