Въпреки удовлетворението, много от младите живеят или в градовете, или в чужбина - Турция, Белгия, Холандия. Идват си лятото, особено изселниците в Турция, работят по градинките, отглеждат зимнина, подготят я и пак заминават. До следващото лято.
Проблеми не липсват. Един от тях е липсата на магазин, но решението е намерено - всеки ден пристига подвижен и хората си пазаруват необходимите продукти. А каквото друго им трябва, си го сеят - картофи, патладжан, тиква, всичко.
Една от екстрите е интернетът. Всички имат - било мобилен, по телефоните си, било кабелен, за къщите си. "Някои са по чужбина и така се виждаме с братята, сестрите, защото всички са пръснати наляво-надясно. За това е е интернетът", обяснява кметът Осман Ахмед.
Казва, че откакто се помни всяка година туристи от вътрешността на страната и от чужбина идват да наблюдават лешоядите, посещават абразивните кладенци, Шейтан кюпрю, посещават и язовир "Студен кладенец". Ходят и до площадката за подхранване на лешояди, която се намира в съседното село Поточница. Често минават и туристи с каравани, преспиват в палатки, през август се спускат и с каяци към яз. "Ивайловград".
В Студен кладенец още помнят децата от отдавна затвореното сиропиталище. "Имахме три училища - основно училище "Михаил Калинин", дом за сираци и за бавноразвиващи се. Преди 25 години всичко се разтури и ги закараха в Крумовград. Доста хора работиха, прехранваха семействата си. Децата бяха добри. Когато имаше празници, ваканции, събота и неделя, и нямаше къде да отидат, хората от селото и от околните села ги взимаха по къщите си. Даже и в нас са идвали - две момчета и едно момиче идваха винаги при моята жена", спомня си Осман Ахмед. Някои от децата, вече пораснали, идват след години, търсят хората, които са работили в дома, спомнят си. "Не могат да забравят детските си години", казва кметът.
Сред нерешените проблеми на село Студен кладенец, което е на границата на резервата "Вълчи дол", остава и тази година въпросът с чакалите.
"Оплакваха се комшиите за овцете. Те не правят поразии на крави и на големи телета, но по малкия добитък - овцата или агнето, имаше поразия. Всяка вечер вият. Има доста чакали, сега родиха и станаха още повече. И не знам как ще се справим с тях. Не само зимата - и сега слизат на четири пет места край селото", обяснява Осман Ахмед.
повече чуйте в прикачения файл.
Във втората част на предаването ще разкажем за пътя на една млада майка, Ирина Пеева към здравословните храни. Как се прави вкусна супичка, когато имаш болен син или с която Ежко Бежко лекувал животните с гората . Защо Великден е именно велик ден и защо променя коренно борбата срещу смъртта и срещу греха . Това ще ни каже художникът Хари..
Областният управител Никола Чанев също не скри възхищението си: "37 картини са повече от впечатляващо. Аз се радвам, че имаме възможност да се насладим на такива прекрасни творби от утвърдени имена, класици, както и нови дарования. Искам да пожелая много успех на изложбата и много закупени картини" Никола Чанев пожела успех..
Държавният фолклорен ансамбъл “Филип Кутев“ ще представи в Кърджали най-мащабния си спектакъл “Извори”, който е част от националното турне на ансамбъла през 2024 година. Събитието ще а на 6юни, от 19 ч., в Театрално - музикален център Кърджали (театъра). Със специалното участие на “Quarto Quartet”. В новаторския спектакъл участват над 100 певци,..
Следва една рецепта на Росица Генчева за козунак на конци в домашни условия с точни указания за втасването на тестото . Ще чуем и защо хлебарят е добър психолог, мнение на шеф Пеньо Иванов, който също както Генчева е имал множество участия в известното кулинарно предаване на Иван Звездев. Във втората част на предаването, веднага след новините в 17..
Единственото място в Родопите, където се срещат дивите овце - муфлоните, е Държавното ловно стопанство "Женда". Наричат го "Царството на муфлона". Някога в българските земи това е бил един от най-масово срещаните видове, който изчезва вследствие на лов. Преди няколко десетилетия започва възстановяването му. Държавно ловно стопанство "Женда" е..
До края на май, 2024 г. пътят от гръцка страна при ГКПП Рудозем-Ксанти ще бъде звършен. Това прогнозира областният управител на Смолян Захари Сираков в ефира на Радио Кърджали. Той увери, че от българска страна всички процедури са изпълнени за отварянето на пункта и изрази надежда, че поне до средата на тази година "Рудозем-Ксанти" да бъде отворен за..
Приоритетно разходване на средствата от бюджета за туризъм за обекти, които са с най-голяма посещаемост препоръчват бизнесмени от бранша. Имат подозрения, че с пари от 85-те хиляди за финансиране на дейности по Програмата за развитие на туризма в община Кърджали ще бъдат асфалтирани селски улици в неатрактивни за туристите села, за да се изпълнят..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478