На 11 октомври в зала 1 на НДК се състоя официалното откриване на третото издание на фестивала за киноадаптации по литературни бестселъри- "Синелибри". Фестивалът продължава до 22-ри октомври. Като гост и член на международното жури пристигна световноизвестният френски филмов композитор Бруно Куле. Той е един от най-продуктивните и награждавани европейски филмови композитори. Творческата му биография включва над 90 саундтрака, номинация за „Оскар“ и три награди „Сезар“. Изключителна популярност му носи музиката към филмите „Пурпурните реки“през 2000-та година, „Хористите“ от 2004-та и „Коралайн и тайната на огледалото“от 2009-та година. Бруно Куле присъства на прожекцията на филма „Дневникът на една камериерка“, чиято музика е негово дело. Филмът на режисьора Беноа Жако с Леа Сейду в главната роля е третата адаптация по едноименния роман на Октав Мирбо. „Дневникът на една камериерка“ ще бъде показан неколкократно в рамките на фестивала „Синелибри“. Специално за предаването "Евробокс" Бруно Куле разказа: " Интересното е, че като дете изобщо не се интересувах от киното, най- вече, защото ме водеха да гледам детски филми. Когато следвах музика на 17-сет годишна възраст, в Париж направих стаж в студио за филмова музика.Там се запознах с режисьора Франсоа Ришенбак, познат изключително добре с документалните си филми.във Франция. Не знам как, но той беше разбрал, че пиша музика и каза: „Вие ще напишете музиката за моя филм.“, което според мен беше лудост, защото той не беше чувал нищо композирано от мен. Но пък създаването на този саундтрак ми достави огромно удоволствие. Усетих, че музиката може да има изключително силно взаимодействие с картините. От тогава киното е моята страст.
Смятам, че филмовата музика трябва наистина да бъде като един персонаж, който не повтаря разказа и е самостоятелен във филма и освен това разкрива тайните аспекти на сюжета. Много съм чувствителен към светлината в един филм. Светлината е тази, която ме насочва към определени оркестрации, към определени тоналности. Всъщност това е основното, което искам да видя в един филм, много повече от сюжета, от самия разказ. Филмът „Пурпурните реки“ е един много добър пример за това, защото светлината в него е много, много специфична, в един свят, една вселена на много мрачни планини във Франция. Идеята за подземните реки ми подсказа решението, което развих със съгласието на режисьора, за музика, която еволюира и тече, тя се влива в разбърканите посоки на подземните реки. Обикновено свързвам музикалните си образи с тези на природата и нещото, което страшно много ме беше впечатлило в тази долина беше и светлината в нея. Но с музиката за „Пурпурните реки“ ми се случи и нещо друго много специално. Режисьорът Уон Кар Вай след като я чу, ме попита дали може да използва моята музика за филма си „Големият майстор“, един невероятен филм. Беше много странно за мен да видя точно тази музика, разположена върху една съвсем различна вселена, музиката ми се сдоби със съвсем друго лице. Беше много интересно. Но това е нещо, което често ми се случва с рап музиканти, те също ползват много музиката ми. Изключително забавно е за мен да видя как музиката ми минава от другата страна на огледалото.Колкото до филма "Хористите", персонажът във филма, който композира хоровата музика не е особено признат и затова трябваше да напише музика, която е по простичка, но и прочувствена, без да се опитва да бъде по- интелигентна от самия филм, семпла, но директна музика. Саундтракът записахме тук в София в Националното радио, със симфоничния оркестър на БНР, с който много работя. Интересното е, че най- трудните моменти от партитурата бяха изпяти от българските деца тук в София, това за мен беше голямо преживяване, да видя реализираният запис. Всъщност идвам често в България, първо защото съпругата ми е българка, а и защото много харесвам студиото в Националното радио. Миналата година два или три филма записахме тук. Тъй като непрекъснато работя винаги има някакъв филм, който ще излиза или излиза. И е много странно колко усилено и много работя сега, като се има предвид какво мързеливо дете бях. Най- много обичам да не правя нищо, а се получава така, че работя през цялото време. Много се радвам, че участвам на фестивала „Синелибри“, защото моята най- голяма страст след музиката е литературата. Да се смесят двете в един такъв фестивал е наистина уникално, нещо което изключително много ми говори и ме докосва и не съм срещал подобен фестивал никъде по света."
В празничното великденско издание на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Гостува ни журналистът, член на екипа на УНИЦЕФ и опероман Ивайло Спасов. Разговаряме на една от любимите ни теми – културен туризъм, а разказът му ни пренася на спектакъл на операта “Тоска“ от Пучини на..
"Най-ярките ми спомени като дете са от празнуването на Великденските празници , както и Лазарицата от предната седмица, сподели за "Хоризонт" писателката Виктория Бешлийска . " По нашия плевенски край този празник е много тачен и обичан . Момичетата се обличат в носии, окичват се с цветя и лазаруват, което ще рече, че обикалят съседните къщи,..
Дошла само на 22 години от с. Мугла, след Института за учители в Смолян, Елена Алекова като цяло се установява в София, омъжва в София и живее тук и досега. Стихосбирката й "Сянка на ангел" / "Щрихи от София" е създавана от 1989 година досега, като през 2024 г. са написани само две стихотворения. Десетилетия любов, взиране в обикновения..
Jeremy? са носителите на голямата награда на музикалната класация за българска поп и рок музика БНР Топ 20. Те бяха отличени за "Най-дълго задържала се под №1 песен в класацията" на БНР. Bury me deep in love беше на върха в продължение на девет седмици. Столичният клуб "Строежа" беше домакин на церемонията по връчването на Годишните..
На Велики четвъртък, 2 май, Софийската филхармония ще посрещне добре познати на състава и публиката музиканти - диригента Мартин Пантелеев и пианиста от Германия Бернд Глемзер, лауреат на клавирните конкурси „Рубинщайн", „Чайковски", „Бузони", ARD и др. Изявата в зала "България" комбинира две творби, които имат различен статус - любимия на мнозина..
Пътят към Господ е път към себе си и към другите. В това са убедени Деян Костов и Милена Ташкова. Те помогат на желаещите се да го извървят, оповавайки се на вярата и на творчеството. На 14 юни ще открият изложбата "Кръстопът – цената на избора“ в Националната базилика "Светото сърце" в Брюксел, Белгия. Милена Ташкова и Деян Костов за цената..
"Последните години доста бързо преминавам от една роля в друга, това често ме пристеснява ...Справям ли се? Незнам, каза за БНР Каталин Старейшинска . Тя е млада и се е посветила на театъра. Изпълнява ролите си с дълбоко потапяне в образа . Взискателна е и е всеотдайна. Тя е актрисата от Малък градски театър "Зад канала" Каталин..
Председател на "Величие" ще бъде полк. Николай Марков, а не аз. Това заяви Ивелин Михайлов, предприемач от Исторически парк във Ветрино и член на..
Имаме грях към преподаването на българския език и това е моя позиция като преподавател в средното училище. Виждам, че децата се стремят да..
Много е писано и говорено за първата национална експедиция до Еверест през 1984 г., когато петима българи изкачват върха по Западния гребен. Правени са..