Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Сърджан Майсторович: Балканският „мини Шенген“ не заменя интеграцията в ЕС

| обновено на 16.11.19 в 12:32
Сърджан Майсторович - председател на Управителния съвет на белградския Център за европейски политики.

Инициативата „мини Шенген“ е отворена за всичките 6 страни от Западните Балкани, което е много важно с оглед на Косово. Така Сърджан Майсторович от Центъра за европейски политики в Белград коментира пред БНР проекта, стартирал миналата неделя в Охрид.

„Тази инициатива в никакъв случай не е замяна на пълноправното членство в Европейския съюз. На нея трябва да се гледа като на начин - чрез премахване на бариерите пред свободното придвижване на хора, стоки, капитали и услуги - на практика страните от Западните Балкани, интегрирайки се помежду си, да се подготвят за присъединяване към Европейския съюз“, каза той за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

След като наложи вето на започването на преговори за присъединяване към ЕС на Северна Македония и Албания, френският президент Еманюел Макрон разговаря тази седмица в Париж със сръбския президент Александър Вучич. Според него Франция подкрепя инициативата за облекчаване на свободното придвижване на хора, стоки, услуги и капитали на Западните Балкани, която придоби известност като „мини Шенген“. 

Вучич заяви, че е горд, защото интересите на хората в региона са най-важни. И че не е необходимо подобряването на живота там да чака,  докато балканските държавници подтичват огорчени след Евросъюза и повтарят, че нямат друга алтернатива освен него. Това послание обаче се изгуби сред популистките уверения, че отделните лидери храбро са устояли на обвиненията, че готвят или допускат създаване на Велика Сърбия и Велика Албания.

За инициативата „мини Шенген“ Деян Йотов разговаря със Сърджан Майсторович председател на Управителния съвет на белградския Център за европейски политики.

- Може ли „малкият балкански Шенген“ да помогне за пълната евроинтеграция на региона или ще го впише в концепцията на Макрон и ще го остави извън, макар и само на една ръка разстояние, от Европейския съюз?

- Мисля, че е важно да се споменат две неща. Първо - още не знаем каква е официално позицията на Франция по отношение на промяната на методологията на процеса на разширяване на Европейския съюз. И не бих спекулирал в този момент дали става дума за нещо като например непълноправно членство. Регионът, разбира се, принадлежи на Европа и затова не бива да приема нищо по-малко от истинско членство.

Що се отнася до регионалното сътрудничество на Западните Балкани, спомнете си, че това е съществен елемент от процеса на стабилизация и присъединяване, който беше замислен още през 1999 година. И без такова сътрудничество страните от Западните Балкани просто не могат да се класират за членство в съюза. В тази връзка всяка инициатива, която води до подобряване на това сътрудничество, би трябвало да бъде поздравена както от Европейския съюз, така и от всички в региона.

Очевидното към момента за инициативата, която всички жаргонно наричат „мини Шенген“, е, че тя е инклузивна. Отворена е за всичките 6 страни от Западните Балкани. Което е много важно, предвид статусните спорове, преди всичко този за Косово.

Тази инициатива в никакъв случай не е замяна на пълноправното членство в Европейския съюз. На нея трябва да се гледа като на начин - чрез премахване на бариерите пред свободното придвижване на хора, стоки, капитали и услуги - на практика страните от Западните Балкани, интегрирайки се помежду си, да се подготвят за присъединяване към Европейския съюз.

- Означава ли евентуалното осъществяване на „мини Шенген“ на Балканите бъдещо едновременно влизане в Евросъюза на всички страни кандидатки?

- Това пак е въпрос, по който би било рисковано да се спекулира сега, предвид, че не знаем какви точно промени в методологията на процеса ще предложи Франция. Нека напомня, че с френските предложения ще трябва да се съгласят всички членки на Евросъюза.

Действащата в момента методология се основава на заключенията от Европейския съвет от Солун през 2003 година. А и на този от Кьолн 2006-а, когато беше потвърдена решимостта на Европейския съюз да продължи с разширяването. Тогава специално беше посочено, че страните кандидатки ще бъдат оценявани изключително на базата на индивидуалните им резултати. И не е ясно дали това ще се промени. 

- Макрон нанесе тежък удар на Северна Македония и на Албания. А в интервюто си миналата седмица за Economist не пощади и Босна - каза, че тя е бомба с часовников механизъм заради очакваното завръщане там на джихадисти от „Ислямска държава“. Ако трябва да е толкова прям френският президент, защо според вас не казва нищо за ситуацията в Сърбия с върховенството на закона и със свободата на медиите?

- Тези изказвания на президента Макрон очевидно разбуниха духовете не само в нашия регион, но и в целия свят - заради позицията му за НАТО например. Той отваря дебати по важни за Европа въпроси. Но начинът, по който представя всичко, според мен, има и контраефект на желаното от него. Бих казал, че с тези изявления Макрон докара Франция до положение на изолация в Европейския съюз.

Казаното от него специално по отношение на Босна не ми се вижда твърде конструктивно. Защото въпреки всеизвестните си проблеми, Босна не е такава страна, каквато я представя Макрон. Тя активно допринася за регионалната интеграция, сътрудничеството в борбата срещу тероризма и срещу нелегалната миграция. И не е заслужила такова отношение. 

Когато по такъв негативен начин се изпращат послания на страните от Западните Балкани, това неминуемо се отразява негативно на нагласите във Франция и в други страни членки. Всички лоши новини много бързо стават водещи в медиите в наше време. А страните от Западните Балкани - и Сърбия, и Босна, и Косово - трябва да вложат много повече енергия, за да произведат някакви позитивни ефекти, които да представят региона като конструктивна и закономерна част от бъдеща Европа.

И тук от ключово значение ще бъдат почитането на основните демократични ценности и принципи, включително и върховенството на закона, както и решаването на двустранните спорове, които пречат на този регион.

- Смятате ли, че ЕС трябва да има специален пратеник на Западните Балкани, както правят американците? А и потенциално проблемно за евроинтеграцията на региона си остава скептичността на Прищина към каталунеца Жозеп Борел, както и скептичността сред много от еврочленките, че именно унгарец ще следи за напредъка на страните кандидатки за членство.

- Предвид доста комплексния набор от проблеми, с които бъдещият върховен представител по външната политика и сигурността господин Борел ще се занимава - от Иран и Сирия до отношенията с Пекин и със Съединените щати, със Северна Африка, както и с проблемите, свързани със сигурността на Европейския съюз - би било добре да се назначи някой високопоставен представител, който да се занимава изключително със Западните Балкани. Тук приоритет е решаването на спора между Сърбия и Косово. А би било добре този човек да помага и на Босна и Херцеговина да намери най-сетне правия път към справяне със структурните ѝ недостатъци.

Това трябва да е някой с опит в региона. Който е приемлив както за Прищина, така и за Белград. Някой с достатъчно политически авторитет - тоест желателно е да е опитен политик, а не някой бюрократ. И с всекидневната си работа и пълно отдаване да помага на Борел и на останалите в Европейската комисия по отношение на Западните Балкани.

За унгарския кандидат за еврокомисар - проблем за самата политика на разширяване е когато за нея отговаря - как да кажа - представител на такава държава, която сама има проблем с придържането към общностните ценности и върховенството на закона.

- Променя ли се и как политиката на Съединените щати, които имат не един, а двама специални пратеници за региона - Матю Палмър и Ричард Гренел?

- Самият факт, че са двама пратеници говори за наличието на определен интерес на Съединените щати от региона. Очевидно е, че характерите им са различни. Посланик Гренел има пряка комуникация с Белия дом и влияе на региона по реалполитически начин. А господин Палмър, като представител на Държавния департамент с дългогодишен опит в региона, осигурява експертна подкрепа в този процес.

Съединените щати променят политиката си не само към Западните Балкани, но и към Европа, НАТО и някои други техни партньори по света. Не може обаче да не се отбележи, че Америка е незаобиколим партньор за решаването на откритите все още въпроси на Западните Балкани.

И присъства тук не само чрез политическо посредничество. Тя влага значителни финансови средства през различни програми в помощ на граждански организации или директно за реформи, включително на правосъдието, в страните от региона. Известно време Съединените щати отсъстваха от Балканите. Но очевидно те са необходими тук, а ролята им е конструктивна.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Гордана Силяновска, президент на Северна Македония

Гърция за клетвата на Силяновска: Явно нарушение на Преспанския договор

Като открито нарушение на Преспанския договор гръцкото министерство на външните работи определи днешната клетва в парламента на новоизбраната президентка на Република Северна Македония Гордана Силяновска, която нарече страната си „Македония“ вместо с конституционното ѝ име, предаде АНА-МПА. Гордана Силяновска положи клетва като президент на..

публикувано на 12.05.24 в 21:09
Гордана Силяновска, президент на Северна Македония

ЕС: Северна Македония трябва да спазва споразуменията

ЕС изразява съжаление, че новият президент на Северна Македония Силяновска-Давкова не е използвала конституционното име на страната по време на церемонията по полагането на клетвата днес, се казва в изявление на европейската служба по външна дейност. Гордана Силяновска положи клетва като президент на Северна Македония ЕС припомня..

публикувано на 12.05.24 в 20:26
Михаил Мишустин говори пред Държавната дума, долната камара на руския парламент, Москва, 10 май 2024 г.

Комитетите в руския парламент одобриха състава на новото руско правителствои

Парламентарните комитети в Държавната дума на Русия одобриха всички кандидати за вицепремиери и министри в новото правителство на Михаил Мишустин. Това съобщи първият заместник-председател на Думата Александър Жуков. Премиерът на Русия Михаил Мишустин запазва поста си В събота, 11 май, премиерът Мишустин представи новия състав на правителството,..

публикувано на 12.05.24 в 20:07

"Хамас" отговори на Байдън

Палестинската групировка "Хамас" отговори на отправените призиви към тях от президента на Съединените щати Джо Байдън, че войната може да приключи утре, ако те освободят израелските заложници. В свое изявление, цитирано от "Франс прес", "Хамас" определи думите на американския лидер като пречка за мирните преговори. Байдън: Примирие е възможно още..

публикувано на 12.05.24 в 19:59
Милка Василева, председател на съсловната организация

Недостигът на медицински сестри - има ли решение

Заради големия недостиг на медицински сестри у нас болници назначават студенти по медицина като болногледачи, които реално вършат работата на сестрите, без да имат правоспособност. За този проблем разказа пред БНР Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. И посочи, че болногледачите трябва да..

публикувано на 12.05.24 в 19:36

Пожар в Ямбол, няма данни за пострадали

Пожар е  избухнал  в автосервиз в бившето предприятие "Тонзос" в Ямбол. Сигналът е подаден около 15:40 часа днес.  Три противопожарни автомобила и екипи огнеборци са мястото. Огънят е локализиран, гасенето продължава и към момента.  По първоначална информация няма пострадали.  Причините за пожара са в процес на изясняване,

публикувано на 12.05.24 в 19:16

50-хиляден протест в Тбилиси срещу "руския" закон

Петдесет хиляди души се събраха снощи в Тбилиси въпреки поройния дъжд в пореден протест срещу проекта на управляващите в Грузия да заклеймят неправителствени организации, частично финансирани от чужбина, като "агенти на чуждо влияние". Противниците на законопроекта, чието трето четене в парламента е предвидено за този месец, го наричат "руски закон" като..

публикувано на 12.05.24 в 18:42