Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Федерика Саини Фасаноти от „Брукингс инститюшън“:

Без контингент от ООН в Либия никой няма да зачита оръжейното ембарго

Федерика Саини Фасаноти от „Брукингс инститюшън“

„Трябва ни контингент от ООН в Либия и контрол върху либийското крайбрежие. Ако не поставим войници на терен, винаги ще се внасят оръжия в Либия. Никой няма да зачита резолюцията за оръжейното ембарго на ООН“. Това заяви пред БНР Федерика Саини Фасаноти от „Брукингс инститюшън“.

„В този момент ще е трудно. Защото Хафтар скъса примирието. Той не иска войски от ООН, от НАТО или от Европейския съюз на либийска земя“, обясни тя в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

Анализаторката коментира темата, след като за европейска мисия за Либия заговориха тази седмица първите дипломати на страните членки на Евросъюза. Дискусиите ще продължат и на следващата им среща - в средата на идния месец, когато върховният представител по външната политика и сигурността Жозеп Борел ще излезе с конкретни планове.

Най-острият проблем – петролната блокада

От седмица най-остро пред Триполи стои въпросът с петролната блокада. Халифа Хафтар използва контрола си върху ключови пристанища в източна Либия, за да спре износа на суровината, от която зависи поминъкът на цялата страна. За броени дни продукцията спадна с две трети. Още няколко дни и спадът ще е с 95 процента.

„Все едно да палиш собствената си къща“, каза шефът на Националната петролна корпорация. Спирането на износа ще доведе много скоро до срив на националната валута, неконтролируем ръст на бюджетния дефицит, оттегляне на инвеститори и работници и загуба на продукция за години напред, поясни Мустафа Санала.

Всичко зависи от това докога ще продължи блокадата. Може ли Хафтар да я поддържа за неопределено време?

Не това е целта му, отговаря Федерика Саини Фасаноти от института „Брукингс“:

„На първо място, за да покаже на международната общност какви възможности му дават досегашните завоевания. На второ място, чрез блокадата той вреди на противниците си в Триполи“.

Но ако продължи дълго, петролната блокада може да навреди и на самия Хафтар:

„Той осъзнава това много добре. Затова е въпрос на време блокадата да бъде вдигната“.

Хафтар не се е отказал от военното решение

А не е ли фактът, че Хафтар прибягва до икономически натиск, позитивен знак -- в смисъл, че вече не вярва във военното решение на конфликта? Не, според Саини Фасаноти:

„Осъзнавайки, че обсадата на Триполи е задача, много по-трудна и по-сложна от това, което си мислеше в началото, той се мъчи да използва всичките инструменти, с които разполага. Особено сега, когато турската подкрепа за формированията в Триполитания стана много по-последователна. Това накара Хафтар да смени скоростите - да увеличи натиска върху противниците си“.

При това положение е много важно дипломатите, на първо място европейските, да се ориентират бързо в ситуацията.

Конференцията в Берлин миналата неделя взе важни решения. Но много от тях просто повтарят отдавнашни и ялови препоръки за политически диалог. Зад призива за прекратяване на чуждестранната намеса застанаха и президентите на Турция и Русия, които пратиха стотици наемници в Триполи и Бенгази през последните месеци.

В дните след Берлин нарушенията на примирието станаха още по-безогледни и наложиха поредното затваряне на летището в Триполи.

„Това бе ясно още от самото начало. Нагледахме се на международни конференции през годините - от първата в Париж до последната в Берлин. Веднага след всяка от тях идваше контраудар от Хафтар. Той започна обсадата на Триполи на 4 април миналата година - 10 дни преди конференцията в Гадамес, организирана от ООН. С това дипломатическата инициатива на пратеника на ООН Гасан Саламе бе напълно разбита“, каза анализаторката. И добави:

„Така че е ясно, че той иска военно решение. Той иска Либия и точка. На този етап - след 10 месеца боеве, след толкова много жертви, дадени в Гарян и на други места в Триполитания, след огромната цена, която плати - той трябва да се върне в Киренайка като победител. Затова мисля, че ще направи всичко, за да превземе Триполи“.

Възможностите на Европа, освен дипломацията

Може би Хафтар може да бъде спрян чрез въздействие на европейската дипломация върху главните му поддръжници - Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия?

„Със сигурност се опитаха да направят това в Берлин. Може би тъкмо това бе целта на конференцията. Проблемът е, че много от актьорите в тази марионетна война нямат интерес от политическо решение. Те искат силния човек - убедени са, че техният силен човек е правилният човек за Либия. Така че не залагат на мира. Демократичният процес е много по-труден и по-дълъг - но само той ще се отплати на тези, които го извървят. Актьори като Русия, Египет и Емирствата обаче не искат това, не са убедени, че този път е добър за Либия“.

Една от главните причини за ескалацията на либийския конфликт от последните месеци е пълното незачитане на оръжейното ембарго, разпоредено от Съвета за сигурност на ООН още през 2011 г. Участниците в Берлинската конференция отбелязаха и този момент в заключителното комюнике. Практическите стъпки ще са много по-трудни.

„Трябва ни контингент от ООН в Либия и контрол върху либийското крайбрежие. По друг начин е невъзможно. Ако не поставим войници на терен, винаги ще се внасят оръжия в Либия. Никой няма да зачита резолюцията за оръжейното ембарго на ООН“.

Затова върховният представител на Евросъюза за външната политика и сигурността Жозеп Борел лансира идеята за европейска военна мисия в Либия. Външните министри на Съюза обсъдиха идеята в понеделник и заръчаха на Борел да подготви конкретни предложения през идните седмици.

Може ли Евросъюзът да разчита на помощ от САЩ?

Но като оставим настрана вътрешнополитическите пречки, които могат да изникнат в страните-членки, обстановката в района на Триполи и Сирт е крайно неблагоприятна за реализирането на идеята.

„В този момент ще е трудно. Защото Хафтар скъса примирието. Той не иска войски от ООН, от НАТО или от Европейския съюз на либийска земя. Това е причината да се опита да форсира събитията в Триполитания в своя полза, включително чрез блокирането на петролните терминали“.

„Сега се връщам от базата на Африканското командване на САЩ във Виченца. Нека се изразя така - има огромна пропаст във вижданията на президента на Съединените щати и вижданията на администрацията му и на американското командване. АФРИКОМ е силно заинтересувано в Африка - в конструктивен план. Те следят внимателно Либия. Но докато президентът не каже „Окей, да се захванем да сътрудничим сериозно с Европа, за да спрем боевете“, всичко ще остане както преди“.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Синя България" посочи идеите, формациите и лицата, които обединява

Икономистът Никола Янков е едно от лицата, които решиха да се включат в екипа на "Синя България". "Тя е единствената дясна формация в политическото състезание в момента. Стои зад идеите  да се предефинира ролята на държавата в икономиката , като това е основният разказ за борбата с корупцията, която не се случва...

публикувано на 25.04.24 в 14:52
Снимката е илюстративна

Защо сухото мляко става все по-търсено от българските млекопреработватели?

Трябва да се замислим какво става със свежото мляко , което се произвежда от фермерите, категоричен е и Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Тази година масово се отказва изкупуване на козе мляко , потвърди той. За три години вносът на сухо и кондензирано мляко от Украйна е нараснал..

публикувано на 24.04.24 в 09:19
Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите

Античният град Хераклея Синтика в Рупите вече с туристическа инфраструктура

Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите , който привлече интереса на стотици хиляди посетители както на място, така и във виртуалното пространство, вече разполага и с туристическа инфраструктура.  За консервацията на разкритото до момента и социализацията на обекта община Петрич започна изпълнението на мащабен проект , чийто първи етап е..

публикувано на 21.04.24 в 07:50
Президентът на Хърватия Зоран Миланович (на преден план) и премиерът Андрей Пленкович

Аделина Марини: Хърватия навлиза в конституционна криза

Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..

публикувано на 20.04.24 в 12:05
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху

Пол Роджърс: Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран

Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари..

публикувано на 20.04.24 в 09:55
Симеон Матев

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна.  Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва.  Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай.  Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..

публикувано на 18.04.24 в 17:35
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15