Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Весела Чернева: Големият въпрос за Европа е дали ще може сама да отстоява интересите си

Весела Чернева ръководителката на българския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП)
Снимка: БНР

Идеята за Запада днес е по-необходима от всякога през последните 30 години и тя наистина заслужава внимание. И Мюнхенската конференция по сигурността направи точно това, като посвети цялото събитие миналата седмица на „отзападняването“ на отношенията между САЩ и Европа. Това каза през БНР Весела Чернева ръководителката на българския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).

В предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ тя коментира основната тема на форума. Нейната статия „Краят на концепцията за Запада?“ отпреди две години бе спомената в основния доклад на конференцията. Той бе озаглавен „Westlessness“, което може да се интерпретира като игра на думи - от restlessness на английски - безпокойство. И оттам смисълът - безпокойство, че Западът става все по-малко Западен. Най-малкото не е това, което беше.

„Статията бе по повод първите месеци, година, след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Идеята зад нея бе по-скоро да се обясни, че Тръмп създава проблем на Запада, но че Западът и трансатлантическият съюз все още имат основи, на които може да стъпи и трябва да продължи да се уповава“, каза Чернева.

„Тезата ми бе, че Тръмп прави обратното на това, което Роналд Рейгън правеше преди 30 години – да направи по-силен западния алианс и да помогне на Европа да участва в него. За разлика от Тръмп, който категорично флиртува с авторитарните лидери в Европа, който персонализира политиката и не се основава на институциите, който каза, че НАТО е излишно и въобще, че Западът може да бъде алианс, когато за него това е необходимо, а през останалото време можем да се държим със съюзниците като с врагове“, продължи тя.

Без голяма промяна в курса на САЩ дори без Тръмп начело

Според нея много лидери в Европа нямат големи илюзии за преизбирането на Тръмп.

„Дори да бъде избран друг 46-и президент на САЩ, той няма да промени радикално курса, който Америка е поела“, каза Чернева.

По думите ѝ в Мюнхен държавният секретар на САЩ Майк Помпейо е говорил много кратко за Запада, а огромната част от речта му е била посветена на сблъсъка на САЩ с Китай, който описва като основното предизвикателство за Щатите за следващите десетилетия. „И най-вероятно ще бъде така“, каза Чернева.

По думите ѝ голяма промяна не може да се очаква, тъй като в САЩ има консенсус, че Китай е същинският противник и конкурент на САЩ.

Изборът на Европа

И идва въпросът каква роля ще избере Европа – дали ще има собствен път, суверенна роля и ще остане малко извън този сблъсък, или ще бъде привлечена и ще реши да участва на страната на САЩ.

„Виждаме това по дебата за китайски технологии в телекомуникациите в Европа, а тепърва… с набирането на сила на търговски войни от различен характер този въпрос ще бъде все по-актуален – от коя страна стоим, трябва ли да взимаме страна, можем ли да имаме собствен европейски суверенитет“, каза Чернева.

Национална или наднационална политика

Според нея големият въпрос е дали Европа ще може ли тя да събере сили сама да отстоява собствените си интереси, както искат повечето европейски граждани. И ще могат ли европейските политици да преминат над националното и да конструират обща европейска външна политика.

„Ако преизбирането на Тръмп би имал положителен ефект, той би бил в импулс, който да мобилизира европейците и да ги накара да действат по-организирано заедно в сфери като външната политика и отбраната, които досега са били основно прерогатив на националните държави“

Тя припомни проучване на ЕСВП в 15 членки на ЕС покрай евроизборите през май 2019 г., в което голямо мнозинство европейци казват, че искат Евросъюзът да ги защитава от външния свят, който е хаотичен, непредвидим, враждебен.

„Впрочем провалът на ЕС в Близкия изток (Сирия, Либия), доминацията на Русия и Турция, което съвсем не беше логично, ако помислим само преди 5-6 години как изглеждаше ситуацията, се дължи именно на това – че имаше френска политика, холандска, италианска, а нямаше обща европейска политика“, каза Чернева.

Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Синя България" посочи идеите, формациите и лицата, които обединява

Икономистът Никола Янков е едно от лицата, които решиха да се включат в екипа на "Синя България". "Тя е единствената дясна формация в политическото състезание в момента. Стои зад идеите  да се предефинира ролята на държавата в икономиката , като това е основният разказ за борбата с корупцията, която не се случва...

публикувано на 25.04.24 в 14:52
Снимката е илюстративна

Защо сухото мляко става все по-търсено от българските млекопреработватели?

Трябва да се замислим какво става със свежото мляко , което се произвежда от фермерите, категоричен е и Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Тази година масово се отказва изкупуване на козе мляко , потвърди той. За три години вносът на сухо и кондензирано мляко от Украйна е нараснал..

публикувано на 24.04.24 в 09:19
Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите

Античният град Хераклея Синтика в Рупите вече с туристическа инфраструктура

Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите , който привлече интереса на стотици хиляди посетители както на място, така и във виртуалното пространство, вече разполага и с туристическа инфраструктура.  За консервацията на разкритото до момента и социализацията на обекта община Петрич започна изпълнението на мащабен проект , чийто първи етап е..

публикувано на 21.04.24 в 07:50
Президентът на Хърватия Зоран Миланович (на преден план) и премиерът Андрей Пленкович

Аделина Марини: Хърватия навлиза в конституционна криза

Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..

публикувано на 20.04.24 в 12:05
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху

Пол Роджърс: Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран

Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари..

публикувано на 20.04.24 в 09:55
Симеон Матев

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна.  Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва.  Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай.  Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..

публикувано на 18.04.24 в 17:35
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15