Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

The Covid Art Museum - въображението никога не е под карантина

Виртуален музей приюти пандемичното изкуство

Снимка: The Covid Art Museum

Копнежът за свобода е най-силно изразеното чувство в цяла Европа. Това е усещането на Дилай Йеман, която последна се присъединява към екипа на The Covid Art Museum. Заедно с още трима творци Дилай избира картини, анимации или кратки видеоклипове, които да станат част от експозицията на първия дигитален музей, създаден по време на пандемията. „Преди разхлабването на изолационните мерки срещу разпространението на Covid-19 копнежът по свобода бе наситен със спешност“, разказа Дилай в предаването „Изотопия“. Тя е от турски произход и живее в Германия. Тримата създатели на музея са творци в Барселона, а платформата, която избират, е Instagram. Четиримата работят заедно виртуално.

„Всичко започна с изолационните мерки, когато принудиха всички ни да си останем вкъщи. Тогава се запитахме какво ще се случи от тук нататък и решихме, че трябва да го запечатаме в интернет платформа. Изкуството пресъздава различни моменти, а единственият начин да ги експонираме и да ги направим достъпни за „посетители“, беше чрез виртуална разходка. Именно така се роди идеята за дигитален музей“, разказа Дилай.

Снимка: The Covid Art Museum

Първото произведение, с което тя ни запознава, е изображение на плаж по време на пандемията - великолепен златен пясък, кристално чиста вода, вълни и всеки един летовник - сам в своя стъклена капсула. Само на няколко клика разстояние е и картина, на която е изобразена отворена врата и няколко вестника на земята. Явно собственикът на апартамента отдавна не се е приближавал до вратата. След като я отваря широко, вижда прекрасното изображение на планина и гъста гора. По-внимателен поглед ни показва датата 20 април, 20 часа и 20 минути. Рамката на вратата всъщност е дисплеят на мобилния телефон на собственика.

Като че ли това не е просто поривът, който всеки от нас изпитва към свободата си, а необходимостта да го имаме тук и сега, в настоящата ситуация. Усеща се желанието да направим пробив и да премахнем стените, макар и физически да се налага да бъдем зад тях. Така се справяме с предизвикателството, което преживяваме в момента. Към този тон бих добавила и надеждата“, коментира Дилай, която все повече цени възвръщането „на онези малки моменти, свързани с нормалния живот, на които може би не сме отдавали достатъчно значение“.

Снимка: The Covid Art Museum

Covid-интерпретация на световни шедьоври

Един от творците, чиито произведения са изложени във виртуалния музей, е написал на дланта си „Много искам да докосна някого“ и я е заснел. Това е едно от многото изображения, в които се усещат и надеждата, и тъгата. „Бих казала, че надеждата е по-силното чувство, защото всички бяхме в тъжно настроение в началото. Изкуството се намеси именно, за да повдигне духа ни. Все пак сега ситуацията можеше да е много по-лоша, нали така? Освен това вече животът бавно се възстановява към това, което приемаме за нормално. В природата всичко се раззелени и разцъфна, независимо от това, което ни се случва. Надявам се да можем да му се радваме и това е усещането, което имам и когато наблюдавам повечето произведения“, разказва Дилай.

Много творци прибягват към интерпретация на шедьоври. Във виртуалния музей най-често можем да се срещнем с Мона Лиза - в една версия доста напълняла, с тоалетна хартия зад гърба си и чипс в ръката, а в друга - с фигурата, нарисувана от Леонардо, но с тоалетна хартия в ръцете.

Явно именно темата с тоалетната хартия – символ и на клиентската паника, е провокирала въображението на много автори. Единият от тях поставя букет от красиви лалета в... руло тоалетна хартия. На друго изображение „ценността на Ковид-изолацията“ е свършила, а на макарата е написано: „Бих искал да си тук“.

Чувствам, че изкуството става по-експресивно от това, което бе преди. Причината е, че хората просто търсят още по-преки пътища един към друг и искат да комуникират повече. Струва ми се, че дори и хора, които принципно не са особено изкушени от изкуството, прибегнаха към него, защото сега откриха собствените си чувства в него. Може би причината е тази силна експресивност, която наистина достига до повече хора“, категорична е Дилай.

Снимка: The Covid Art Museum

Пошло или красиво?

Експресивно изображение на зелено кресло ни показва колко дълго продължава изолацията и обездвижването. Върху меката мебел има отпечатък от седалище и онази част от анатомията, характерна само за мъжете. Това е едно от онези произведения, които карат посетителите на виртуалния музей да се запитат къде е границата между красивото и пошлото. „Изкуството е като начин на изразяване. В него няма граници. Това е мое убеждение и смятам, че мога да го кажа от името на целия ни екип. Ако преценим, че нещо е твърде смущаващо или би накърнило нечие достойнство, може би не бихме го допуснали до музея. В същото време всеки артист има право на свой собствен начин на изразяване и лична преценка как да отправи посланието, което иска, към публиката“, обясни Дилай.

Нейните любими произведения препращат към известни вече картини. Например „Автопортрет с трънена огърлица и колибри“ на Фрида Кало, но на лицето на художничката има маска, на която е изобразено друго нейно произведение. Маската често се появява върху известни образи, а и не липсват хумористични интерпретации.

Снимка: The Covid Art Museum

Хуморът – истинският лек срещу коронавируса

„Съвсем наскоро получихме произведение, което дори накара приятелите ми да реагират. На него е изобразен мъж, чието лице е изцяло покрито с косми. Нали се досещате - косата и брадата му са пораснали толкова много, че лицето му вече не се вижда под тях. Произведението се казва: „Няма необходимост да се бръсна повече“. Приятелите ми реагираха, защото по някакъв начин е много плашещо, дори зловещо, но от друга - е толкова смешно. Мъжете често трябва да ходят на бръснар, за да поддържат лицето си гладко, но сега не могат. Нека го погледнем от смешната страна“, допълни Дилай.

Характерно за много произведения във виртуалния музей е усещането за благодарност към медицинските специалисти, които работят на първа линия за нас. Очаквано рисунката на Банкси с медицинската сестра супергерой е част от експозицията, както и много изображения на солидарността, благодарността и новия начин да бъдем заедно, макар и разделени. Ето защо обиколката ни ще приключи пред произведение на хора от огромен жилищен блок, които всяка вечер аплодират медиците.

В Covid Art Museum има повече от 400 творби. Разработена е онлайн форма, в която всеки артист може да изпрати своя работа и след оценката на екипа, тя бива експонирана или не. Има възможност, както е с творбата на Банкси, създателите да се свържат с художника и да го поканят да покаже своето произведение и през музейната платформа. От музея не заплащат на авторите, че техните произведения са изложени във виртуалното пространство. На авторите също не им се налага да превеждат пари на музея, за да могат да го използват като платформа. Всичко е безплатно, а ползата и за нас, и за художниците е, че имаме още една възможност за изява, категорична е Дилай.

Засега повечето творби, изложени в музея, са на испански художници. Самият музей е най-известен в тяхната родина, но пристигат все повече произведения на автори от цяла Европа. Дилай не се сети за картина на български художник, но не изключва да има такава. В момента музеят е само във виртуалното пространство, но създателите му искат да експонират част от произведенията физически, когато това е възможно.

Искате да се разходите в The Covid Art Museum?... Слушайте интервюто в звуковия файл. 


Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Евгения Атанасова - Тенева

Евгения Атанасова – Тенева: Да се отървем от комплексите си за Кристо

„Материалът, с който Кристо работеше, беше светът, природата, хората в нея. И това правеше много силно цялото това преживяване да си вътре в негова творба. Неговите неща не се случваха в ателието, където си правеше рисунките, а наистина между хората , във всичко, което правят заедно, за да построят това, което той е видял в мечтите си и е..

публикувано на 02.06.20 в 13:31
Салих Алишов

Шоколад и розово масло в раницата - рецепта за пътешествия

Вулкани на лунна светлина, влакове през Иран и подземни пещери – това са само частици от биографията на пътешественик на Салих Алишов. „ Аз съм една съвкупност от местата, на които съм бил и от местата, на които ще бъда .“ Така се самоопределя Салих – млад програмист, вече пътувал из десетки държави на четири континента. Салих винаги си носи..

публикувано на 01.06.20 в 07:32

Чудната красота на „Динозавърския Ренесанс”

Владимир Николов е палеонтолог и палеохудожник. Негови илюстрации са включени в н аскоро излязлата от печат книга на Стийв Брусати „Възход и падение на динозаврите”.  Владо е част и от експедицията на Природонаучния музей, която потърси и откри следи от динозаври по българските земи край Трънско.  Той може да разбие масово..

публикувано на 30.05.20 в 10:10

Онлайн училище за непушачи

За вредата от тютюнопушенето едва ли някой вече се съмнява. И въпреки това милиони продължават да пушат. Едни омаловажават последиците, други се оправдават, че ако спрат цигарите, ще си докарат стрес, който смятат за по-вреден от пушенето. Повечето го приемат за вреден навик, който обаче им доставя удоволствие. Общото между тях е, че..

публикувано на 29.05.20 в 16:31

Създателите на антивирусен софтуер трябва да бъдат и психолози

Създателите на антивирусен софтуер трябва да разбират и от хора. Това казва Бари Макманус, който в продължение на 10 години е работил в ЦРУ. Там той е отговарял за разпити и за проверка чрез полиграф. Бил е инструктор по антитероризъм във ФБР и Митническата и гранична служба. Какви са фактите? Съвсем наскоро ООН предупреди за бум на..

публикувано на 28.05.20 в 13:30
Анна Хаджимишева

Анна Хаджимишева и книжарницата, която прави чудеса

За декември е планирана изложба на част от нещата от архива на Валери Петров, които ще бъдат дарени на Държавна агенция „Архиви“. Това съобщи пред „Хоризонт“ неговата внучка и управител на книжарница „Нисим“ Анна Хаджимишева. Стогодишнината от рождението на Валери Петров трябваше да бъде отбелязана през пролетта, но заради извънредното положение..

публикувано на 27.05.20 в 09:31
Протест на турски екоактивисти на централния булевард

Турският ученик Атлас Сарафоглу е отличен от WWF

„Казвам се Атлас Саррафоглу, на 13 години съм, всъщност преди няколко дни навърших 14. Активист съм за климата. Организирах инициативата „Петъци за бъдеще“ в Турция и съм първият младеж тук, който провеждаше екологични протести. В 8 клас съм, ученик последна година в основно училище в Истанбул.“ Така звучи визитката на младежа, получил една от..

публикувано на 26.05.20 в 12:34