Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

У нас се прилагат всички съвременни терапии за множествена склероза

Снимка: Фейсбук

В България няма регистър на страдащите от множествена склероза. Заради симптомите, характерни и за други заболявания, които могат да объркат специалистите и да забавят диагностиката и лечението, наричат множествената склероза „голямата имитаторка“.

Болестта засяга централната нервна система, като причинява двигателни, сензорни и когнитивни нарушения в ранна възраст и силно нарушава качеството на живот. Атакува млади хора между 20 и 40 години, предимно жени.

Лидия е на 27, когато се сблъсква с болестта. Започва със странна болка в окото. От първите симптоми до окончателната диагноза минава почти година. Регистрират заболяването с ядрено-магнитен резонанс и първоначално я лекуват с интерферони. Участва в проучване на лекарства в етап на изпитване. След това започва сериозна инвалидизация и се налага да използва помощни средства.

Сега Лидия е на 46 и се придвижва с помощни средства. Продължава да работи, радва се на 13-годишния си син и събира средства за лечение със стволови клетки в Русия. 

За пациенти с давност на заболяването вече 10-15 години, в прогресивен етап на болестта, няма одобрена терапия в България, но предстои съвсем скоро такава да бъде регистрирана, поясни д-р Михаела Сергеева, невролог в столичната болница „Св. Наум“. По думите й българските пациенти имат достъп до всички одобрени и използвани в Европа терапии.

Такъв медикамент за вторична прогресия за по-инвалидизираните пациенти предстои да бъде достъпен и за нашите болни и то безплатно, по Здравна каса.“

Съвременните терапии модифицират хода на болестта и водят до неговото забавяне, но не и до пълно излекуване. Сега пациентите имат повече късмет, защото и диагностиката е много напреднала, смята д-р Сергеева. Затова и специалистите много по-често диагностицират тази болест.

За да не пропуснете първите сигнали на множествената склероза, трябва да споделяте всеки необичаен симптом със своя личен лекар, който ще ви насочи към специалист. „Голямата имитаторка“ може да изненада и лекарите, предупреждава д-р Сергеева. „Над 80 са диагнозите, които могат да се сбъркат с множествена склероза. В огромния процент от случаите всички симптоми, свързани с множествената склероза би трябвало да продължават повече от 24 часа, без да се променят. Да са константни като проявление.“

Изтръпване, слабост в крайниците и зрителни нарушения, които обичайно обхващат само едното око и не търпят корекция от очила – това са сигнали, за които следва да се внимава, съветват специалистите. „Залитане, нестабилност, замаяност, които трябва да продължават повече от 24, дори 48 часа“, допълва д-р Михаела Сергеева.

Българските пациенти имат достъп до най-съвременните методи на поддържащо лечение, твърди и председателят на Фондация „Множествена склероза“ Здравка Цветарска, която живее със същата диагноза. „Пациентите в България се лекуват, се поддържат на световно ниво“, отбелязва тя.

От фондацията отчитат, че от началото на епидемията от коронавирус у нас са положени максимални усилия пациентите с множествена склероза да продължат да получават лекарствата си, но са срещали и трудности. В аптеки извън София обаче има върнати пациенти, които са били карани да търсят рецепта от личния лекар. На новодиагностицирани пациенти пък им се бави документацията заради извънредната обстановка. „И чакат по два-три месеца да получат одобрение за стартиране на самата терапия.“

Масовата психоза около епидемията също се отразява на пациентите с  това заболяване, допълва Здравка Цветарска. „При пациентите с множествена склероза стресът отключва много бързо влошаване на състоянието и доста хора се обостриха. Панически атаки, усилване на симптоматиката на самото заболяване поради неизвестността какво ще се случи – ако получа пристъп, къде ще ме приемат, в какво отделение ще бъда – в неврологично или инфекциозно…“

Няма случаи на пациент с множествена склероза да е отказано лечение, категорична е Здравка Цветарска. Подкрепата на семейството и близките са решаващи за тези пациенти, особено по време на криза. А от обществото те очакват да ги приема без предразсъдъци и стигма.

Все още при произнасяне на тази диагноза хората реагират доста шокиращо и неразбиращо. Работодателите се страхуват да наемат такива хора. Това е доста далеч от реалността. Познавам много хора с тази диагноза и не мога да кажа, че сме с нещо по-различни от другите, освен това, че малко по-бързо се изморяваме, имаме своите нужди от почивка, от по-пълноценен сън, движение“, коментира Цветарска, според която всеки с това заболяване заслужава да бъде пълноценен член на обществото, а не да стои затворен у дома, разчитайки на една инвалидна пенсия


Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Образованието е човешки процес, не технократично мероприятие

На финала е общественото обсъждане на проекта за стратегия за висшето образование за периода 2021-2030 година. В него се предвиждат т ри години бакалавърска степен, стимули за младите преподаватели и дигитализация на образователния процес.  Планира се профилиране на университетите на изследователски, образователни и професионални. „Мисля,..

публикувано на 14.07.20 в 13:30

При липса на ясно лидерство ефективността на съпротивата пада

„На един цикъл от седем години в българското публично пространство се разбърква социално-политическият живот и всеки път излиза част от старата протестираща кохорта, но и нов сегмент ." Това каза в предаването "Преди всички" социалният антрополог Васил Гарнизов, който прави в социалните мрежи своя галерия на протестите от 2013 година и..

публикувано на 14.07.20 в 10:41

Да се подобри обучението на работещите с деца с аутизъм в масовите училища

„По отношение на социалната политика у нас е хубаво да се подобри качеството на обучение на персонала в масовите детски градини и училища, да могат учителите да разпознават ранните маркери на децата от аутистичния спектър ", каза пред БНР Александра Андреева, ерготерапевт в Дневен център ТАЦИТУС. Така по думите й ще може терапията да започне..

публикувано на 13.07.20 в 17:14

Пеевски и Доган се отказаха от охраната от НСО

Почетният председател на ДПС Ахмед Доган и депутатът Делян Пеевски доброволно се отказват от държавната охрана на Националната служба за охрана. Това потвърдиха за "Хоризонт" от ДПС. От партията казват, че  "не вярват в принципала на службата, който е злоупотребил политически с НСО в последните дни, с което я е компрометирал".  По-рано днес стана..

обновено на 11.07.20 в 15:07

България е приета в чакалнята на еврозоната

България и Хърватия бяха приети във валутния механизъм ERM II , който e предшественик на приемането на двете държави в еврозоната и еврото, се казва в съобщение на Европейската централна банка. Този ход проправя пътя за първото разширяване на еврозоната след 2015 г., когато Литва се присъедини към валутния блок като 19-и негов член...

публикувано на 10.07.20 в 19:24
Доц. Йосиф Аврамов

Йосиф Аврамов: Върху новите серии евробанкноти има и надпис на кирилица

„Валутният механизъм ERM II неправилно се нарича „чакалнята на еврозоната“ . Чакалня има на гарата, на автогарата, на аерогарата, а в случая съм го нарекъл преддверието на еврозоната.“ Мнението е на доц. Йосиф Аврамов, автор на книгата „България в преддверието на еврозоната“, която излезе наскоро. По-голяма е вероятността да станем..

публикувано на 10.07.20 в 17:04
Проф. Ивайло Дичев

Проф. Ивайло Дичев: Приватизиран е не само плажът, приватизирана е НСО

„Демократична България“ успя да се обърне към широк кръг хора, успя да бъде разбрана и най-после излезе от своите малко умозрителни сложни тематики. Акцията на Христо Иванов беше изключително успешна. Това каза пред БНР културният антрополог и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Ивайло Дичев. „Тези неща, което той..

публикувано на 10.07.20 в 11:42