„За вълни не можем да говорим в момента. Не знаем как ще посрещнем есента, с какъв процент ваксинирано население“, посочи проф. Петрова.
Относно индийския вариант на Covid-19 в предаването „Преди всички“ тя коментира:
„Засега не се очертава следваща вълна по никакъв начин, защото освен този един случай в България ние нямаме втори. Околните страни – Гърция и Румъния, докладват непрекъснато цели геноми на индийския щам, а ние така и не успяхме да го докажем при втори пациент и според мен сме успели да го ограничим много успешно.“Според проф. Пенка Петрова заради леките симптоми на Делта варианта и заради факта, че заразява все по-млади хора, не можем да докажем индийския вариант у нас.
„Защото с тези симптоми – на хрема, главоболие и болки в гърлото никой не му обръща внимание като болен от коронавирус и дори може би не се правят тестове. Ние затова не можем да го открием в нашето население в момента. Младите хора просто смятат, че малко са настинали и го прекарват по най-лекия начин.“
Стратегията на вирусите е да еволюират така, че да заразяват все повече хора и да продължат да се разпространяват, уточни микробиологът.
„Те нямат „изгода“ да унищожават гостоприемника си.“
„Вирусолозите ни предупредиха, че първите варианти са най-тежки за човека. След това, с всяка следваща мутация вирусът се адаптира все повече към човека и става все по-малко опасен за него, защото ние се научаваме да живеем заедно“, подчерта проф. Петрова.
Тя е на мнение, че страната ни е поръчала твърде много ваксини и припомни, че още когато е била обявена поръчаната бройка, учените са били скептични, че те ще бъдат използвани.
„Нашето население позагуби интерес. Стана лято. Случаите намаляха.“
Общият брой доказано преболедували и ваксинирани у нас е около милион, отбеляза Петрова.
Относно националното проучване на голяма верига частни лаборатории, че 43% то населението в България е имало досег с вируса, проф. Петрова изтъкна, че това е твърде оптимистично и няма доказателства, че е така.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..
; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..
45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..
Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..
През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..
Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..
За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си – да съгради храм в..
Смените, които прави руският президент Путин, не са добри новини за Украйна, защото са верни решения за това, което той иска да постигне . Това каза..
"Какво мислят българските евреи за днешната война в Газа" - това попита в една своя публикация Юлиана Методиева , главен редактор на сайта за човешки..
За съжаление, в момента системата се крепи на пенсионираните медицински сестри. Тази професия трябва да стане оценена, а в момента момичетата се..