Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спомен за Мими Балканска

Мими Балканска
Снимка: НМТ

На 23 юли се навършват 120 г. от рождението на легендата на българския оперетен театър - Мими Балканска. И днес за нея се говори като за едно от най-големите явления в българското изкуство, но, за съжаление, много малко са вече тези, които са имали щастието да я видят на сцената, да почувстват силата на нейния талант. 

Аз съм присъствала на нейни спектакли през 50-те години на отминалия век, но това беше периода в края на нейната кариера, когато тя изпълняваше характерни роли в български и съветски оперети: Леля Сийка от „Време за любов“, циганката Фидана от „Имало едно време“, Мадам Сан-Жен от едноименната оперета, Леля Кето от „Златната долина“ и т.н. - роли, прекрасно пресъздадени, но това не беше амплоато на Мими Балканска, това не бяха прекрасните й, вълнуващи героини, от които струеше чар и красота. Все пък успях да видя третата й героиня от „Царицата на чардаша“ на Калман - Цилика /припомням само, че тя е била най-чаровната Щаси и великолепна Силва преди войната/, още помня  елегантността, аристократичността на нейната героиня, духа, който носеше, и това ми беше достатъчно, за да остане в спомените ми като велика актриса.

Много спомени на нейни колеги, на писатели, музиканти и артисти съм чула, и във всички тях се усеща преклонението към нейната личност. Някои спомени са публикувани в книгата „Аз не съм Царицата на чардаша“, посветена на Мими Балканска, от журналистката Елиана Митова. Един от тях е на големия наш диригент Асен Найденов, споделен след нейната смърт:
"Минавам често по нейната улица и с мъка поглеждам към прозорците й - няма я вече Мими Баланска! А някаква радостна тръпка минаваше през душата ми, когато я видех там. Неволно си спомнях звездните мигове в оперетата и многобройните ни контакти, които оставиха у мен дълбоки впечатления. Аз акомпанирах нейни концерти с участието на тенора Илия Йосифов - тогава двамата изпълняваха арии и песни от Калман и Шуберт. Мими беше изключително музикална, тя познаваше творбите съвършено. Имаше много хубав, топъл глас - естествено поставен сопран - и чудесна дикция. Всяка дума, произнесена от нея, се чуваше до най-отдалечените кътчета на салона. Казвам това, защото понякога се опитват да критикуват пеенето на Мими - както обикновено става, бездарните са злостни към щедро надарените! Ех, ако други артистки можеха да постигнат с пеенето си това, което постигаше Мими!

Помня я малка, палава субретка в Кооперативния театър - тогава цяла София беше луда за нея. Помня я възхитителна героиня, с достойна осанка и женско обаяние, помня я в балетна пачка и в мъжки дрехи, помня и нейната Цилика! С появята й на сцената, публиката започваше да аплодира. Трябваше да изчака няколко секунди, за да каже първите си реплики - тя, нашата Царица на чардаша!

Всичко, написано или казано за нея, бледнее пред действителните измерения на художественото й творчество. То остава като еталон в историята на българското сценично изкуство, като епоха, която не е имала нито предшественици, нито последователи със същия мащаб. Едно явление - ярко и неповторимо, златна страница в нашата родна култура, живот - пример за творческо горене и човешка всеотдайност, които ще ни топлят винаги.“

Гласа на Мими Балканска, запазен в Златния фонд на БНР, можете да чуете в звуковия файл. Записът е направен през 1984 г., в последните седмици от живота на певицата. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Българските фестивални мениджъри на асамблеята - Узедом 2024

Български фестивали участват в годишната асамблея на Европейската фестивална асоциация

От 12 до 15 май 2024 г. представители на Българската фестивална асоциация (БФА) участваха в Годишната среща на фестивалите на изкуствата, организирана от Европейската фестивална асоциация (ЕФА) на остров Узедом.  От 12 години БФА е колективен член на най-старото фестивално обединение в Европа с повече от 70-годишна история. В конференцията се..

публикувано на 15.05.24 в 18:15

Соня Йончева възражда списанието “Български артист“

Световноизвестна оперна певица, продуцент и посланик на УНИЦЕФ, Соня Йончева добавя още едно амплоа в биографията си - на издател. На 24 май - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, в разпространителската мрежа ще се появи списание “Български артист“. “Искам да издигна..

публикувано на 15.05.24 в 13:42
Александър Димитров

Александър Димитров гостува в концерт на "Софийски солисти"

Камерният ансамбъл "Софийски солисти" и неговият диригент Константин Добройков ни канят на концерт в зала "България" на 15 май от 19:00 ч. Към тях ще се присъедини виолончелистът Александър Димитров, който от години живее и работи в Германия. Заедно музикантите ще представят произведения от Марен Маре, Игор Стравински и Петерис Васкс.  Александър..

публикувано на 15.05.24 в 12:46
Проф. Адриан Георгиев

С концерт и конференция се бъде отбелязана 30-та годишнина на специалност "Музика" в СУ

С тържествен концерт и с юбилейна конференция се бъде отбелязана 30-та годишнина от създаването на специалност "Музика" в СУ. Събитието се организира от Факултета по науки за образованието и изкуствата. Проф. Адриан Георгиев, зам.-декан на факултета, обясни пред БНР, че за 30 години там вече има над 3000 завършили възпитаници. "Това са..

публикувано на 15.05.24 в 11:51
Константина Колева

"Сурова красота" - първа самостоятелна изложба на Константина Колева

"Сурова красота" - така се нарича самостоятелната изложба на художничката Константина Колева, която тя представя в музей "Борис Христов" в София.  Един оригинален творчески подход към образа и материала. "Сурова красота" - озаглавена е така, защото е посветена на индивидуалността и автентичността, която всеки носи в себе си. Тези..

публикувано на 15.05.24 в 10:23
Дейв Роджърс

За музикалния път на бащата на Eurobeat жанра Дейв Роджърс

21 февруари 1963-та година е датата, която се оказва съдбовна за музикалната сцена. В италианския град Мантуа се ражда Джанкарло Паскуини, който след години ще се превърне в определяния от мнозина като "баща на Eurobeat жанра" Дейв Роджърс. Автор на над 2500 песни за популярни изпълнители, първите му стъпки в музикалното продуциране, той прави през..

публикувано на 14.05.24 в 14:22
Златин Цветков

Златин Цветков за импровизацията в театъра и за театъра на импровизацията

Виола Сполин е създателят на съвременната театрална импровизация. Корените на съвременната театрална импровизация се откриват още през трети век преди новата ера. Кратки комедийни постановки, които се играели след края на някоя гръцка драма. Ренесансът пък ражда комедия дел арте, завладяла цяла Европа. Пътуващи артисти в архетипни роли тръгвали на..

публикувано на 14.05.24 в 13:16