Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Короната на краля" и изкуството във вандализма

Кадър от филма "Короната на краля"
Снимка: Sofia Graffiti Tour

Зараждането и развитието на графитите в една от "меките" на уличното изкуство в Европа - от пънка до "бомбите". Такава история ще ви предложи един премиерен за България документален филм, част от събитията "From Vandal to Art 2". 

На 8 септември в Дома на киното в София ще може да се гледа "Короната на краля - трудни, добри, по-добри времена". Визираните времена са първите десетилетия на графити изкуството в Амстердам, Нидерландия - едно от местата, откъдето тръгва рисуването със спрейове в Европа изобщо. 

"Името е специфично, защото най-добрите графити художници наричат себе си "kings" или крале, съответно "queens" при жените-художници. Филмът е фокусиран върху периода от средата на 70-те до средата на 90-те. Интересно е, защото началото на холандските графити е свързано с пънк културата, докато 20 години по-късно сцената вече се е оформила като типична за графитите - изписват се псеводоними и се изрисуват персонажи, т.нар. "characters". Филмът проследява този път."

Това разказва Николай Бизев от Sofia Graffiti Tour - организаторите на събитията "From Vandal to Art", които миналата година стартираха с изложба, събрала в галерийно пространство някои от най-разпознаваемите и известни български графити художници. Събитията от поредицата имат подкрепата на посолството на Нидерландия у нас - една от причините в тях да е втъкана и постоянна "холандска" нишка. 



Част от нея е и българската премиера на "KROONJUWELEN" или "Короната на краля". Той е реализиран през 2006, като идеята се заражда две години по-рано, когато в Амстердам има среща на оригиналните графити "крале" - най-големите художници през първите десетилетия на сцената.

"Там сцената се различава от тази в Ню Йорк (б.р. - градът, в който тази форма на изкуство възниква). В Ню Йорк графитите започват да се развиват в края на 60-те и началото на 70-те. Бумът е през 80-те, когато графитите вече са пряко свързани с хип-хоп културата. В Европа нещата са малко по-различни. Холандия е пример за това, защото пънкарите хващат спрейовете, за да рисуват символи и пишат по стени на сгради и паметници. Това е една от двете страни заедно с Германия, в които графити движението възниква в Европа. Интересно е именно да се види развитието от пънк-корените до днешната графити сцена", продължава Николай Бизев.

Чуйте разговора ни с него за предаването "Изотопия", в който още засягаме общото между холандската и българската сцена, изкуството във вандализма и пътят между двете, който превръща и софийските графити в забележителност.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
д-р Елена Алекова

Читателите потъват в неповторимата поезия на Елена Алекова

Дошла само на 22 години от с. Мугла, след Института за учители в Смолян, Елена Алекова като цяло се установява в София, омъжва в София и живее тук и досега. Стихосбирката й "Сянка на ангел" / "Щрихи от София" е създавана от 1989 година досега, като през 2024 г. са написани само две стихотворения. Десетилетия любов, взиране в обикновения..

публикувано на 05.05.24 в 06:23
Jeremy? получават две първи награди от класацията БНР Топ 20 - за най-дълго задържала се под №1 песен в чарта и за песен с най-висок резултат от гласовете на слушателите на сайта top20.bnr.bg

Jeremy?, Миро, Б.Т.Р., Любо Киров и HRISI с награди от БНР Топ 20

Jeremy? са носителите на голямата награда на музикалната класация за българска поп и рок музика БНР Топ 20.  Те бяха отличени за "Най-дълго задържала се под №1 песен в класацията" на БНР. Bury me deep in love беше на върха в продължение на девет седмици. Столичният клуб "Строежа" беше домакин на церемонията по връчването на Годишните..

публикувано на 03.05.24 в 21:57
Мартин Пантелеев и Бернд Глемзер по време на репетиция

Софийската филхармония и Мартин Пантелеев възкресяват Владигерова симфония

На Велики четвъртък, 2 май, Софийската филхармония ще посрещне добре познати на състава и публиката музиканти - диригента Мартин Пантелеев и пианиста от Германия Бернд Глемзер, лауреат на клавирните конкурси „Рубинщайн", „Чайковски", „Бузони", ARD и др. Изявата в зала "България" комбинира две творби, които имат различен статус - любимия на мнозина..

публикувано на 02.05.24 в 11:27
Кръстопът – цената на избора

Деян Костов и Милена Ташкова вярват: Пътят към Господ е път към себе си и към другите

Пътят към Господ е път към себе си и към другите. В това са убедени  Деян Костов и Милена Ташкова. Те помогат на желаещите се да го извървят, оповавайки се на вярата и на творчеството. На  14 юни ще открият изложбата "Кръстопът – цената на избора“ в Националната базилика "Светото сърце" в Брюксел, Белгия.  Милена Ташкова и Деян Костов за цената..

публикувано на 01.05.24 в 19:02
Каталин Старейшинска

Каталин Старейшинска: Аз съм Антигона

"Последните години доста бързо преминавам от една роля в друга, това често ме пристеснява ...Справям ли се? Незнам, каза за БНР Каталин Старейшинска . Тя е млада и се е посветила на театъра. Изпълнява ролите си с дълбоко потапяне в образа . Взискателна е и е всеотдайна. Тя е актрисата от Малък градски театър "Зад канала" Каталин..

публикувано на 01.05.24 в 13:01
Бистра Иванова

Бистра Иванова: Расизмът в Европа не може да се толерира

Днес - 30.04, от 18.30 часа в парка пред Народния театър се открива изложбата "Не на расизма в ЕС". Зад нея стои колективът на "Мулти култи", а автор на фотографиите е Красимир Димитров. Бистра Иванова раз каза пред БНР, че идеята за събитието се ражда след извършване на проучване върху връзката между речта на омразата и евроскептицизма.  "То..

публикувано на 30.04.24 в 14:28
Димитър Атанасов, историк

Димитър Атанасов: Историята представлява ресурс, от който изграждаме настоящето си

Историята представлява ресурс, от който изграждаме настоящето си. Това обясни пред БНР  Димитър Атанасов историк от Института по етнология и фолкористика с Етнографски музей към БАН.  Той е и куратор на мултимедийната изложба "Да преживеем миналото – историческите възстановки като феномен на културата" която може да бъде видяна до 13 май в..

публикувано на 30.04.24 в 14:20