Богомил Стоев е млад човек, чиито професионален път е свързан с единствената панорама у нас – "Плевенска епопея 1877". Завършил е история и психология, но има още много различни интереси.
Започва като екскурзовод в Регионалния военноисторически музей в Плевен, сега отговаря за връзките с обществеността.
Той съчетават историята, фотографията и колоезденето, но обича и музиката и спорта.
"Голяма част от ежедневието и работата са ми свързани с един от най-посещаваните и интересни обекти у нас и на Балканите - Панорамата - "Плевенска епопея 1877".
"Смятам, че съм личност с много и разнообразни интереси, каза за "Понеделник вечер" Богомил Стоев.
"На Плевенската панорама искаме да покажем на туристите богата история на Плевен и значението на Плевен в хода на Руско-турската освободителна война.
Темата е свързана с война и бойни действия, но Панорамата на "Плевенската епопея" показва и изкуство, картини, в света този тип музеи са голяма рядкост.
Когато дойде един чужденец, за да разгледа Панорама "Плевенска история", който не е подготвен за толкова много история, събрана на едно място, не може веднага да обхване всичко. Затова е важно как екскурзоводът ще им разкаже за нашите борби за свобода, да ги постави в контекста на Балканите, на нашето минало, допълни още Богомил Стоев.
"Има чужденци, които идват и знаят нещо за нашата история, но после искат моите координати с молба да им пратя по-късно повече факти и данни за това, което са видели...
Има много лични истории в нашия музей - например тук беше предложен брак от една млада дама на своя приятел, а има и хора, които се запалват по историята именно в нашия музей, или откриват своето хоби - от картини, до монети, през копчета за униформи...
Всеки един посетител влиза с различна цел в музея, хубаво е, ако той излезе от него с намерена такава цел и идея, сподели още младият екскурзовод.
Още по темата в звуковия файл.
Ще се разходим по един атрактивен маршрут с живописна природа и любопитна история. Това е екопътеката до скалните рисунки в мездренското село Царевец. Графитите в пещерите във варовиковия венец край селото са множество надписи и изображения, издълбани върху камъка между 16 и 19 век. Те са интересно историческо свидетелство, което все още не е..
Легенда за българска принцеса обяснява появата на червените божури в Източните Родопи. Според преданията, девойката е водила съпротивата на местните хора при завладяването на планината от османските турци и от кръвта й са израснали красивите пролетни цветя. Момичето е описвано с дълга руса коса и бяла роба, което води бял кон или държи меч. И до днес..
Електрическите табла в градската градина на Монтана придобиват нов вид. Върху тях вече няма да има листчета с всевъзможни оферти за работа и извършване на услуги, защото са се превърнали в картини. Нова визия им дава художничката Лилия Захаринова. "Непрекъснато се борехме с премахването на всевъзможни обяви по електрическите табла, както й да ги..
Предстои отново да заработи ремонтираният пансион към Детската онкохематология в болница "Царица Йоанна – ИСУЛ". Това съобщи в интервю за БНР клиничният психолог Ивайла Георгиева. "Всички сме особено щастливи, че нещата напредват и се развиват. Дом-пансионатът скоро ще отвори врати . Очакваме съвсем скоро той отново да посрещне..
В този епизод на рубриката “Америка- илюзии и реалности” гост е 15 годишният Кристиян Куртев. Едно от онези умни и талантливи деца, които от 90-те години насам успешно изпреварват американските със знанията и възпитанието си и се превръщат не в богатство на своята родина , а в интелектуалното богатство на Америка! "Баба и дядо - те ми..
Но може ли Великден да бъде безверие? Утрото на Възкресение, 1880-а . Ловешката църква "Успение Богородично", в която служи поп Кръстю Никифоров, е празна. Виното, Христовата кръв, и хлябът, Христовата плът, няма на кого да бъдат раздадени. Слухът, че именно поп Кръстьо е предал Левски, отпраща миряните в друга църква. Без значение..
За първи път в България изложба поставя фокуса върху изкуството от окопите . Автор на експозицията, която можете да бъде видяна в Музея на градския живот в Русе , е етноложката Десислава Тихолова. Близо година тя работи по темата за тренч арт - окопното изкуство и получава подкрепа от много музеи в страната. Досега много от..
Не знам дали сме бухалка или пауново перце, но ние – КЗК, играем ролята на боксова круша за политическите сили. Някои политици, не споменавам имена,..
Отдавна направихме извода, че България се прощава с целта си да влезе в еврозоната през 2025 г. Това каза пред БНР Любомир Дацов, член на..