Мнозина навярно са чували за потопената църква в язовир "Жребчево", която стана декор на музикални видеоклипове и украси кориците на много книги и списания. Тя е част от бившето едноименно село, което е напълно потопено под вода през 1965 г. при изграждането на язовира.
Оказва се, че и много други български села имат подобна съдба. В периода от 50-те до края на 80-те години на миналия век в цялата страна има интензивен строеж на язовири, като при изграждането на част от тях се наложило много села да бъдат потопени, а семействата – изселени. Така редица населени места са заличени, а много хора се превръщат в бежанци в собствената си страна.
По следите на тези села се впускат Стела и Ралица Каменови. Те са две сестри, които решават да се изгубят под водата, но не за да събират перли, корали и други подводни богатства, а за да търсят останките от потопените села на България. Причината да започнат да се занимават с това е лична. Техният дядо Станко Тодоров е роден и живял в с. Живовци – едно от погубените села за построяването на язовир "Огоста". В неговия личен архив са съхранени снимки, които дават началото на „Изгубени под водата“ – дигитална изложба, която разказва малко известни истории за изчезнали български села.
Язовир „Огоста“ например е вторият по обем и четвъртият по площ в страната. Намира се в Северозападна България и се строи в продължение на 20 години. Заради изграждането му под вода остават селата Живовци и Калиманица, а жителите им са изселени в градовете Монтана (тогава Михайловград) и Берковица. Живовци е изцяло потопено под вода, но не и Калиманица. Поради грешни изчисления второто село не е потопено, но въпреки това е разрушено. От него днес е останала една църква, която всъщност е недостроена. В разказа си „Църковно настоятелство“ Йордан Радичков пише именно за строежа на тази църква. През деня майсторите издигали стените, но на следващия ден нямало нищо. И така ден след ден. Оказало се, че през нощта задирате сами махали тухлите, защото в този период било много трудно да се намира работа.
По следите на такива истории вървят Стела и Ралица, а това, което ги тласка напред, е идеята, че трябва да знаеш кой си и какви са корените ти. Само така ще можеш да вървиш напред и да взимаш адекватно решенията си.
Проектът на Стела и Ралица е финансиран от Национален фонд „Култура“ и е отворен за участие за всеки, който пожелае. Който е чул подобна история или има снимки, може да им пише в социалната мрежа Инстаграм или на имейл podvodata@gmail.com.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
"Обичам туризма, но не обичам туристите" – такива изказвания могат да се видят в специализирани чатове и групи по темата "туризъм". Всъщност само преди два века хората са се придвижвали в пространството масово единствено при война, природен катаклизъм или за търговия. Кога и защо става толкова привлекателно да се пътешества? Защо понякога обсесията..
Според статистиката ежегодно в световен план има приблизително 22,85 млн. жертви на трудови злополуки. През изминалата година у нас са декларирани 87 смъртни случая поради работен инцидент. 28 април е официалният Международен ден в памет на загиналите и пострадалите при трудови злополуки и професионални болести работници , а също и Световен ден за..
Пред прага на изборите за Европейски парламент Сдружение "Мулти култи колектив" отправя послание към обществото – на 30 април с подкрепата на Европейската мрежа срещу расизма (ENAR) и Столична община ще бъде открита фотоизложба за социално ангажирано изкуство, озаглавена "Не на расизма в Европейския съюз" . За проекта в "Нашият ден" разказва..
Гражданският журналист е новият публичен "дезинформатор" . Такова определение дава Силвия Недкова, журналистка от сайта "Площад Славейков". Защо? Защото той е този, който иззема функциите на професионалната журналистика и започва шумно да "осведомява", без да знае или без да го интересува, че професията на журналиста има правила и етични норми,..
Гост в рубриката "Мигранти с таланти" на предаването "Нашият ден" е Венсан Гайо , французин от Лион, който вече петнадесет години живее в България и се занимава с производството на шоколад. Като студент по аудиовизуална техника Венсан се запознава със сегашната си съпруга Мария, която също учи във Франция и след като се сключват брак, решават да..
Когато тръгвате от Баку към Гобустан обикновената кола изведнъж се превръща в машина на времето. Пренасяте се в каменната ера. В историко-художествения..
Кой не си пожелава късмет? Тъкмо това е заглавието на книгата на Лорънс Шимел с илюстрации на Хуан Камило Майорга. От каква гледна точка обаче човек има..
Един снимачен миг – в "Артефир" ставаме част от работния процес на режисьора Стефан Командарев върху най-новия му филм с работно заглавие "Made in..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg