Виктор и Симон от френската група "Her" са щастливи от първото си гостуване в София

Изтънчена ода за жената, така може да бъде определена музиката, която създава и изпълнява френската инди рок соул група „Her”. Тя е създадена от Виктор Солф и Симон Карпентиър. Както повечето съвременни музиканти двамата започват да се изявяват като училищна група. Случи се така, че от началото на 2017-та година се срещнах с Виктор и Симон два пъти. През януари гледах изявата им на фестивала „Евросоник- Нордеслаг“ в Грьонинген, Холандия. Малко по- късно на 14-ти февруари двамата пристигнаха с групата си в София, за клубен лайв. Усмихнати и позитивни Виктор и Симон дадоха интервю за предаването „Евробокс“.

Какво се случи след като първата ви група със забавното име „Папапапъбс“ спря да съществува.

Виктор: Реализирахме един албум, преди това няколко мини албума, обикаляхме с турне целия свят, бяхме и в Москва и в Бразилия, и в Монреал в Канада, беше много интензивен и продължителен период. Тогава натрупахме много опит, но след няколко години останалите момчета в групата, решиха, че ще се занимават с другапрофесия, защото осъзнаха, че не искат да са музиканти. Така че след като се разпаднахме, може би след около две години ние със Саймън решихме да направим нова група и така се роди „Her“.

Как стигнахте до името на групата си „Her“, в превод„Тя“. Кой беше кръстникът?Виктор сочи Симон да отговори.

Симон: Това беше Луис- нашият китарист и аз, ние го измислихме, дълго търсихме това име, аз прослушвах текстовете на песните ни, обмислях съдържанието им в търсенето на подходящата дума, която да отразява най- добре музиката, която правим. Думата трябваше да е комбинация от музиката ни, текстовете, съдържанието им, за да опише напълно името на състава. Установихме, че много говорим за жените и музиката ни е много сетивна, хареса ни това, че думата „Тя“ отразяваше комплексно феминистката тема, при това е на английски, защото във френския език няма перфектен превод, така че решихме- английската дума „Her“ е точното попадение.

Вие станахте известни през 2015-та година, когато издадохтепоследователно синглите “Quite Like”, „5 minutes” и “Union”, обединени в мини албум. Симон си спомня историята на тези три песни.

Симон:„Quite Like“ беше първият ни сингъл, който реализирахме. Той влезе в първия ни мини албум, в основата е любовна история за това какво се случва когато желаеш друг човек, който много харесваш.Този сингъл постави началото ни. Следващата песен, която записахме беше „5 минути“ тя е за срещата с човека, в когото си влюбен и онези пет минути, в които си казваш: „може би не трябва да правя това, ние не трябва да сме заедно“, размисли за късмета, за моментите, когато чувстваш липсата на човека, когото обичаш. И накрая, за да се получи цялостна завършена история в мини албума, след като се роди групата ни „Her“, създадохме последната песен. Тя се нарича “Union”- „Обединение“, в която се разказва за сватбата на двойката.

Кои са музикантите и стиловете, повлияли на вашия облик като група.Симон продължава с отговора.

Симон: Повлияни сме от музиката на 60-те години, от черната музика, звукът на Мотан от 60-те, но по- минималистичен, с повече синтезатори, харесваме Джеймс Блейк, Кание Уест и Джими Екс Екс. Опитахме се да миксираме, това което показват тези групи със звучност в стилистиката на Джеймс Браун, Ал Грийн и Шаги.

Симон, трудно ли създавате вашитеавторски песни, опишете ни процеса на работата си.

Симон: Да, малко ни е трудно, защото използваме различни техники, като например пишем самостоятелно или композираме заедно с цялата група. Ако някой има идея или чувство я споделя и всички отиваме в работната ни стая, и вече с цялата група опитваме различни начини, след като сме пробвали идеята как звучи с различни инструменти, решаваме дали тази идея е лоша или наистина е интересна. След като сме я изсвирили лайв, правим запис, после я дообработваме на компютъра заедно с нашия звуков инженер и песента е готова. Имахме 20 завършени песни, преди да започнем да се изявяваме с„Her“. Само след няколко седмици ще пуснем още нови наши песни.

В края на разговора ми със създателите на френската група „Her” Виктор се включва, за да отговори на въпроса ми защо френска група като тяхната е предпочела да пише текстовете на песните си на английски поне засега.

Виктор: Това е така, защото съм роден в Германия, в Дюселдорф. Баща ми е германец и още от малък се научих да говоря немски и френски. Моите родители слушаха много американски и английски групи. Саймън пък е живял в САЩ, в Детройт, щата Мичиган, и там беше много силно повлиян от изпълнителите на Мотаун сцената. Когато направихме първата ни песен опитахме да пеем на френски, но звукът ни беше типично английски, затова беше много по- естествено да пишем текстовете си на английски. Вече бяхме открили удоволствието от соул музиката и джаза и от блуса, които идват от САЩ, така че това е съвсем естествен процес с английските ни текстове.

Когаразбрахте, че ставате известни и публиката ви харесва, обръщат ви внимание, така стигнахте и до фестивала в холандския град Грьонинген „Евросоник- Нордеслаг“ и после гостувахте в България на 14-ти февруари с клубен концерт в София лайв клуб.

Виктор: Не мисля, че сме известни, но сме истински щастливи, че свирим при вас в България. Страхотното е, че като французи откриваме, че тук има хора, които харесват и слушат нашата музика. Когато свирим в други страни ни е изключително приятно, защото срещаме различни хора и ни изненадва, че те знаят текстовете на песните ни. Много сме им благодарни, затова ни харесва работата на музиканта,тя ни дава възможност да пътуваме и да изпълняваме авторските си песни. Но засега не се чувстваме известни.