Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Медийните рискове за децата - жертви на насилие

Снимка: YOUNICEF

Какво преживяват децата - свидетели и жертви на домашно насилие? Какви са щадящите процедури за събиране на данни от деца - жертви и свидетели? Кои са добрите практики? Върху това ще се фокусират дискусия и обучение в София, които организират Фондация "Асоциация Анимус", съвместно със Сдружение "Институт за социални дейности и практики" с подкрепата на УНИЦЕФ. Ще бъде обсъдена и друга чувствителлна тема за медийното ни пространство - етичното отразяване и мястото на децата в медиите. 

"Първият въпрос, който може би трябва да си зададат - дали е гарантирана безопасността на едно дете и дали начинът, по който аз влизам в контакт и отразявам това дете, няма да повлияе на това то да бъде в още по-рискова ситуация, отколкото е било в момента", каза пред "Хоризонт" Катя Кръстанова от "Асоциация Анимус".

Вторият въпрос според нея е дали не засилваме преживяванията, които трябва да бъдат туширани. Моделът е разработен с подкрепата на УНИЦЕФ и на Асоциацията на европейските журналисти. 

"Те разработиха един пътеводител за това как да бъдат представени случаите на децата в медиите, така че да бъде запазено тяхното лично пространство и да не бъдат въвлечени в по-голям риск и опасност отколкото са", допълни Катя Кръстанова. 

Достоверност срещу анонимност

Недопустимо е в публичното пространство да се появяват снимки на деца в риск и жертви на насилие, коментира тя.

"Самият начин, по който се отразяват историите - прави впечатление, че понякога не само те се засрамват и се вкарват в ситуация да се чувстват още по-виновни, а чисто физически понякога има риск за децата - жертви на насилие, които стават част от различни процедури, свързани с разследване на полицията, дори съдебни процедури. И начинът, по който се представят, понякога буквално ги застрашава", изтъкна експертът.

Желанието да се придаде достоверност всъщност влиза в противоречие с нуждата на детето да бъде анонимно, смята Кръстанова.

"Всъщност журналистическата потребност да се обозначи, за да може аудиторията да придобие директна представа, се конфронтира с това едно дете да бъде скрито, никой да не знае от класа му, че то е жертва на домашно насилие или е преживяло изнасилване. Достатъчно е да се спомене училището, градът и вече е ясно", посочи Катя Кръстанова.

Срам, страх и вина

Най-сериозният проблем при децата - жертви на насилие е, че те изпитват много силно срам, страх и вина.

"Всичко, свързано с издаване на детето, води до това то да бъде сочено. Независимо дали го сочат, защото е жертва на сексуално насилие, дали е дете, което е преживяло или е било свидетел на домашно насилие, или е дете, което е въвлечено в сексуална експлоатация. То започва да бъде идентифицирано с ролята на жертва и да се отнасят с него по този начин", подчерта Кръстанова.

Децата - жертви на насилие имат огромната потребност да не бъдат сочени и разграничавани от другите деца, категорична е тя.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Географски рекорди и невероятни факти за планетата на Фестивала на науката

ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..

публикувано на 12.05.24 в 14:53

Николай Петков представя българския път към Еверест

; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..

публикувано на 12.05.24 в 06:00

Музеите в Израел отвориха безплатно врати за посетителите

45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..

обновено на 12.05.24 в 04:59
Андрей Арнаудов

Андрей Арнаудов: Няма тема, по-важна от демографията!

Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..

публикувано на 09.05.24 в 09:51
Снежана Тодорова

Снежана Тодорова: И до днес наш девиз е този на Йосиф Хербст - "Никому в угода, на никому напук"

През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..

публикувано на 08.05.24 в 13:38
Късноантична сграда

В археологическия подлез на Пловдив може да видите късноантичната сграда "Ирини"

Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..

публикувано на 05.05.24 в 16:34

Димитър Димитров успя да съгради храм в село Искър

За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си  – да съгради храм в..

публикувано на 05.05.24 в 09:12