Първоначално върволиците от хора се насочваха към граничните пунктове с Гърция, само за да установят, че те са затворени и хората се струпваха пред тях в очакване. Често през онлайн приложения за комуникация или след като някой от присъстващите пуска слух, че гръцката граница е била отворена, започва масово движение към отсрещната страна, което няколкостотин метра по-късно отново спира пред загражденията и отпора на плътните редици от гръцки полицаи. Обезкуражени, хората се връщат в импровизирания лагер, откъдето само преди минути са тръгнали.
Постепенно очакването за скорошно достигане до Стария континент започна да избледнява.
"Ако ще отворят границата, да кажат. Ако няма да отварят границата, добре, нека кажат. Ще се върнем, имаме жилища, едно-друго. В лагера има 4000-5000 души, но не всички са сирийци. Има афганистанци, пакистанци, всякакви националности. Няма условия. За Бога, срамно е!" Това казва пред "Хоризонт" сириец край пункта „Пазаркуле".
Мнозина от струпалите се са объркани от случващото се. От една страна те са чули, че границата е отворена, от друга - често пъти с цената на горчив опит, включващ побои или отнемане на телефони, документи, а понякога дори и на обувките им от страна на гръцките сили за сигурност - те установяват, че това не е така.
От юридическа гледна точка за европееца един младеж на 16-17 години е непридружен непълнолетен. За човек от Афганистан или някои райони на Пакистан например това е млад мъж, който трябва да се грижи за семейството, братята и сестрите си. Мотивите за рискованото пътуване на повечето от хората са икономически.
"Ние не искаме да оставаме в Гърция, ще отидем в други страни, например Германия, заради децата. Там имам брат и сестра, заради това искаме да напуснем Турция. Положението в Гърция е много по-добро, отколкото в Афганистан, там се води война. Но няма да останем, а ще отидем в други страни".
Икономическата криза от последните години в Иран и Турция допринася за отчаяното решение мнозина да опитат късмета си в друга страна.
"Сирийци сме и от 7 и половина години сме в Турция. На границата дойдохме онзи ден с бус, който организирахме сами за семействата си - общо 24 човека, платихме общо 4000 турски лири. Не сме имали проблеми в Турция, но няма работа, преди икономическата криза беше по-добре. В Сирия бях електротехник, в Турция се занимавах с поправки на електрически уреди", разказва един от мигрантите.
"Имаме късмет и ще стигнем до европейските страни, Канада или Съединените щати. Ако не, ще се върнем обратно в Анкара“, допълва сомалиец.
Тези събития обаче са златно време за шофьорите на таксита и микробуси, както и за тези от местните жители, които продават на мигрантите скара, айрян, хляб, дребни вещи. Някои бежанци се оплакват от отношението на местните хора.
"Това е фашистка държава. Този хляб го купихме от един турчин. В центъра на града струва 1 лира, тук ни го продава за 2,5-3 лири", коментира друг от мигрантите, недоволен от спекулата.
Мнозинството от местните хора обаче помагат, като раздават храна и вода на струпалите се по границата. Гостоприемни и набожни, група жители на Одрин казват, че е грях да не се помогне на нуждаещите се и раздават малки питки.
Стотици хора от десетки националности край турско-гръцката граница продължават с надежда да се взират в екрана на телефона, очаквайки вестта, че ще бъдат допуснати до мечтаната Европа.
Репортажа можете да чуете в звуковия файл.Габровци алармират с тревога, че останките от историческата крепост "Градище" над града – предпочитано място за разходка на местните хора и гости на града, продължават да се рушат. На мястото на някогашното укрепено селище, културна ценност от местно значение , сега избуява висока растителност, а зидовете, поддали под напора на времето, са..
Ще се разходим по един атрактивен маршрут с живописна природа и любопитна история. Това е екопътеката до скалните рисунки в мездренското село Царевец. Графитите в пещерите във варовиковия венец край селото са множество надписи и изображения, издълбани върху камъка между 16 и 19 век. Те са интересно историческо свидетелство, което все още не е..
Легенда за българска принцеса обяснява появата на червените божури в Източните Родопи. Според преданията, девойката е водила съпротивата на местните хора при завладяването на планината от османските турци и от кръвта й са израснали красивите пролетни цветя. Момичето е описвано с дълга руса коса и бяла роба, което води бял кон или държи меч. И до днес..
Електрическите табла в градската градина на Монтана придобиват нов вид. Върху тях вече няма да има листчета с всевъзможни оферти за работа и извършване на услуги, защото са се превърнали в картини. Нова визия им дава художничката Лилия Захаринова. "Непрекъснато се борехме с премахването на всевъзможни обяви по електрическите табла, както й да ги..
Предстои отново да заработи ремонтираният пансион към Детската онкохематология в болница "Царица Йоанна – ИСУЛ". Това съобщи в интервю за БНР клиничният психолог Ивайла Георгиева. "Всички сме особено щастливи, че нещата напредват и се развиват. Дом-пансионатът скоро ще отвори врати . Очакваме съвсем скоро той отново да посрещне..
В този епизод на рубриката “Америка- илюзии и реалности” гост е 15 годишният Кристиян Куртев. Едно от онези умни и талантливи деца, които от 90-те години насам успешно изпреварват американските със знанията и възпитанието си и се превръщат не в богатство на своята родина , а в интелектуалното богатство на Америка! "Баба и дядо - те ми..
Но може ли Великден да бъде безверие? Утрото на Възкресение, 1880-а . Ловешката църква "Успение Богородично", в която служи поп Кръстю Никифоров, е празна. Виното, Христовата кръв, и хлябът, Христовата плът, няма на кого да бъдат раздадени. Слухът, че именно поп Кръстьо е предал Левски, отпраща миряните в друга църква. Без значение..
Смените, които прави руският президент Путин, не са добри новини за Украйна, защото са верни решения за това, което той иска да постигне . Това каза..
За съжаление, в момента системата се крепи на пенсионираните медицински сестри. Тази професия трябва да стане оценена, а в момента момичетата се..
"Какво мислят българските евреи за днешната война в Газа" - това попита в една своя публикация Юлиана Методиева , главен редактор на сайта за човешки..