Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Радостина Александрова: Да не се отнасяме към този вирус като към апокалипсис

Коронавирусите имат по-голям геном в сравнение с останалите вируси

Снимка: БТА

Всеки напредък в науката допринася за ограничаване на разпространението на заразата от коронавирус, но и за изясняването на пътя, по който се е стигнало до появата на пандемията. 

Коронавирусите и в частност вирусът, който причинява COVID-19, имат много по-голям геном в сравнение с останалите вируси, обясни в предаването "Хоризонт до обед" проф. Радостина Александрова, д-р по вирусология в Института по експериментална морфология, патология и антропология към БАН.

"Това означава, че тези вируси от една страна може би имат по-добри механизми да контролират донякъде собствените си грешки - знаете, че хората много се притесняват от възникването на мутации и в същото време обаче тези вируси притежават и повече гени, които пък ги правят по-адаптивни, по-добре приспособими към средата", коментира вирусологът.

Учените много внимателно изследват как вирусът влиза в клетката, как този вирус успява да създаде своето вирусно потомство и да го разпространи.

"Причината е, че вирусите, не само този вирус, вирусите въобще - те са прекрасно адаптирани към клетката, към условията в нея, т.е. веднъж попаднал вирусът вътре в клетката, той успява максимално добре да се възползва от нейните ресурси, максимално добре да се възползва от всичко това, с което клетката разполага за своите собствени цели, за да създаде своето вирусно потомство", отбеляза проф. Александрова.

Когато създаваме лекарства срещу вирусно заболяване, трябва да познаваме неговите слаби места. Реакцията на организма към вируса зависи от здравословното състояние и имунната система на всеки от нас, посочи проф. Радостина Александрова.

"По пътя на логиката бихме могли да допуснем, че тогава, когато хората живеят в една по-благоприятна среда, се очаква те да имат един по-адекватен отговор на една такава подобна атака."

Пътят, по който можем на този етап да преодолеем заразата, е чрез добра хигиена и дезинфекция. Трудно е да се предвиди кога ще бъде пикът на епидемията, каза още Александрова.

"Не бива да се отнасяме към този вирус, към това заболяване към това, което се случва, като към един апокалипсис", апелира специалистът.

"Прави ми впечатление, че една част от хората напълно неглижират проблема, за тях това е, едва ли не, някаква конспирация или нещо незначително, но пък има други хора, които прекалено много се притесняват, истината винаги е някъде по средата. Науката е достатъчно силна, както и медицината днес", изтъкна проф. Радостина Александрова, която съветва да следваме съветите на учените.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Синя България" посочи идеите, формациите и лицата, които обединява

Икономистът Никола Янков е едно от лицата, които решиха да се включат в екипа на "Синя България". "Тя е единствената дясна формация в политическото състезание в момента. Стои зад идеите  да се предефинира ролята на държавата в икономиката , като това е основният разказ за борбата с корупцията, която не се случва...

публикувано на 25.04.24 в 14:52
Снимката е илюстративна

Защо сухото мляко става все по-търсено от българските млекопреработватели?

Трябва да се замислим какво става със свежото мляко , което се произвежда от фермерите, категоричен е и Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Тази година масово се отказва изкупуване на козе мляко , потвърди той. За три години вносът на сухо и кондензирано мляко от Украйна е нараснал..

публикувано на 24.04.24 в 09:19
Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите

Античният град Хераклея Синтика в Рупите вече с туристическа инфраструктура

Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите , който привлече интереса на стотици хиляди посетители както на място, така и във виртуалното пространство, вече разполага и с туристическа инфраструктура.  За консервацията на разкритото до момента и социализацията на обекта община Петрич започна изпълнението на мащабен проект , чийто първи етап е..

публикувано на 21.04.24 в 07:50
Президентът на Хърватия Зоран Миланович (на преден план) и премиерът Андрей Пленкович

Аделина Марини: Хърватия навлиза в конституционна криза

Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..

публикувано на 20.04.24 в 12:05
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху

Пол Роджърс: Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран

Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари..

публикувано на 20.04.24 в 09:55
Симеон Матев

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна.  Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва.  Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай.  Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..

публикувано на 18.04.24 в 17:35
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15