Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Тайнствени графити и концерт в Тел Авив

Изглед от Тел Авив
Снимка: Димитрина Кюркчиева

Видях опашката от автобуса. Мъчех се да си спомня какъв магазин има там, че толкова много хора чакат. Знаех, че това са сгради, на които предстои срутване. В една от тях доскоро се помещаваше телавивския филиал на художествената академия „Бецалел“, посестрима на софийската, доколкото сред основателите и на двете е прекрасният скулптор Борис Шац. Знаех, че подобно на всички други подлежащи на премахване сгради, е позволено да се рисуват графити по стените им, но в други времена. Това беше само допреди около половин месец, а ни изглежда като в друга епоха, когато свободно можехме да се разхождаме по улиците. Тогава драсканиците по стените за нас бяха досадни. Мечтаехме за изложбите на „високо изкуство“ в галериите и музеите. Чак когато автобусът отминаваше забелязах, че на улицата има и музикант. На връщане реших да разгадая тази мистерия. Слязох на най-близката спирка. Опитах се веднага да пресека улицата и да разбера какво става, но някакъв мъж с жест ми показа, че трябва да се наредя на опашката. Хората стояха търпеливо на по метър и половина – два един от друг. Жертваха от времето, определено им за пазаруване. Беше доста тихо. Чуваше се свиренето на уличния музикант.

През времето на изолацията, въпреки че съм един от хората, които продължават да работят от вкъщи, имам достатъчно свободно време и желание да гледам прекрасни спектакли на световни театри, опера, да се разхождам виртуално из най-големите световни музеи и галерии. Някои от нещата са ми познати. Докато ги гледах си припомнях какво чувствах, когато бяха пред мен на живо, например в Лувъра, в Ермитажа или в Британския музей се ядосвах, че от толкова много хора не мога да разгледам както трябва интересуващите ме творби. Казвах си наум, че е добре,че ги познавам от репродукции. Сега виртуално скитах из празните зали. Никой не ми пречеше да разгледам платната или статуите от какъвто си искам ракурс. Можех(и го правя) да се включа и във виртуалните екскурзии с гид. Освен това слушах концерти на най-велики световни виртуози. Сред тях имам любимци, на чиито изпълнения съм се възхищавала в концерните зали още докато си бях в България или в съпровод на израелската филхармония, под палката на недостижимия Зубин Мета. Сега заедно с другите слушах уличния музикант. Всъщност те бяха няколко. На всеки 20 минути се сменяха. Не бяха от тези, които събираха дребни стотинки за изпълненията си. Свиреха доста добре. Вероятно са студенти от музикалната академия. Може би не бяха на нивото на световни инструменталисти, но имаха едно предимство: не бяха културни „консерви”, а свиреха „на живо” и това събираше отделилите от скъпоценните си минути за улицата. Охранителят не ги гонеше, въпреки че е забранено да се прави каквото и да е извън къщите освен да се пазарува и да се разхождат домашни любимци. Опашката вървеше бързо. Чак когато наближих сградата видях, че имаше листче, написано на ръка, че молят хората да разгледат графитите за не повече от 3 минути. Те не бяха много. Част от тях явно бяха предназначени за зрители от друго поколение и нищо не ми говореха. Други ми се сториха симпатични. А съвсем накрая имаше едно червено лисиче, което се бе показало през въображаем прозорец и опашката му висеше през него. Може би случайно, от горния етаж бе увиснала някаква жица, а сянката й върху рисунката ми приличаше на въже за бесене. Заедно с музиката, това ме трогна, въпреки че не съм от най-сантименталните, дори никак.

Когато бързах към къщи след трите минути „изкуство на живо“ и странната опашка преди тях, си мислех как студентите са успели да направят своите графити. Нали е забранено да се шляят без работа по улиците?! После си спомних Банкси, за чиито творби, появили се и на стената край Витлеем, и на пристанището в Херцелия, бяхме разказали по БНР още в деня,в който се появиха. Разпитвахме в околните магазинчета, молехме да видим записите от охранителните камери, но и него никой не го беше видял кога и как е рисувал. Не се знае дори кой е! Нещата се появят една сутрин и всички се втурват да ги видят. Мислех си и за това, че за да си творец не е достатъчно да можеш да твориш. То е важно, но наистина не е достатъчно. По-важното е да не можеш да не твориш! И тези млади хора го доказаха. Вероятно само този ден или може би само тези часове по обед можеше да се види тази необикновена изложба-концерт. Сигурно се е намерил някой, който да обади на властите какви нередни неща стават, и магията е престанала да се случва. На следващия ден,когато пак пътувах с автобуса, открих че там вече няма нито опашка,нито музиканти. Охранителят беше заменен с полицай. А вече и автобус няма…




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Jeremy? получават две първи награди от класацията БНР Топ 20 - за най-дълго задържала се под №1 песен в чарта и за песен с най-висок резултат от гласовете на слушателите на сайта top20.bnr.bg

Jeremy?, Миро, Б.Т.Р., Любо Киров и HRISI с награди от БНР Топ 20

Jeremy? са носителите на голямата награда на музикалната класация за българска поп и рок музика БНР Топ 20.  Те бяха отличени за "Най-дълго задържала се под №1 песен в класацията" на БНР. Bury me deep in love беше на върха в продължение на девет седмици. Столичният клуб "Строежа" беше домакин на церемонията по връчването на Годишните..

публикувано на 03.05.24 в 21:57
Мартин Пантелеев и Бернд Глемзер по време на репетиция

Софийската филхармония и Мартин Пантелеев възкресяват Владигерова симфония

На Велики четвъртък, 2 май, Софийската филхармония ще посрещне добре познати на състава и публиката музиканти - диригента Мартин Пантелеев и пианиста от Германия Бернд Глемзер, лауреат на клавирните конкурси „Рубинщайн", „Чайковски", „Бузони", ARD и др. Изявата в зала "България" комбинира две творби, които имат различен статус - любимия на мнозина..

публикувано на 02.05.24 в 11:27
Кръстопът – цената на избора

Деян Костов и Милена Ташкова вярват: Пътят към Господ е път към себе си и към другите

Пътят към Господ е път към себе си и към другите. В това са убедени  Деян Костов и Милена Ташкова. Те помогат на желаещите се да го извървят, оповавайки се на вярата и на творчеството. На  14 юни ще открият изложбата "Кръстопът – цената на избора“ в Националната базилика "Светото сърце" в Брюксел, Белгия.  Милена Ташкова и Деян Костов за цената..

публикувано на 01.05.24 в 19:02
Каталин Старейшинска

Каталин Старейшинска: Аз съм Антигона

"Последните години доста бързо преминавам от една роля в друга, това често ме пристеснява ...Справям ли се? Незнам, каза за БНР Каталин Старейшинска . Тя е млада и се е посветила на театъра. Изпълнява ролите си с дълбоко потапяне в образа . Взискателна е и е всеотдайна. Тя е актрисата от Малък градски театър "Зад канала" Каталин..

публикувано на 01.05.24 в 13:01
Бистра Иванова

Бистра Иванова: Расизмът в Европа не може да се толерира

Днес - 30.04, от 18.30 часа в парка пред Народния театър се открива изложбата "Не на расизма в ЕС". Зад нея стои колективът на "Мулти култи", а автор на фотографиите е Красимир Димитров. Бистра Иванова раз каза пред БНР, че идеята за събитието се ражда след извършване на проучване върху връзката между речта на омразата и евроскептицизма.  "То..

публикувано на 30.04.24 в 14:28
Димитър Атанасов, историк

Димитър Атанасов: Историята представлява ресурс, от който изграждаме настоящето си

Историята представлява ресурс, от който изграждаме настоящето си. Това обясни пред БНР  Димитър Атанасов историк от Института по етнология и фолкористика с Етнографски музей към БАН.  Той е и куратор на мултимедийната изложба "Да преживеем миналото – историческите възстановки като феномен на културата" която може да бъде видяна до 13 май в..

публикувано на 30.04.24 в 14:20
Анриета Жекова с първото издание (от 1933)
Гергана Димитрова - новото, с хелиогравюрите на Салвадор Дали

В чудния свят на безбрежност и мечти на "Алиса в Страната на чудесата"

На книжния пазар у нас излезе  "Алиса в Страната на чудесата"  в превод на  Лазар Голдман  и за пръв път у нас с илюстрации на  Салвадор Дали .  Художественото оформление на българското издание е дело на Милена Вълнарова. " Три години уговаряхме, за да ни дадат правата за илюстрации на Салвадор Дали , разказа в "Нощен Хоризонт"  Гергана Димитрова..

публикувано на 30.04.24 в 11:12