Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Росица Кратункова: Скоро земеделието ще бъде по-голям замърсител от горивата

Екология и пандемия

Фатма Февзи: Създаваме повече отпадъци, за да строим инсинератори

Снимка: БТА

Научихме ли уроците от пандемията и как ще изглежда „новото нормално“ на фона на спасителните икономически мерки за възстановяване след Covid-19? Пресилено ли е очакването светът да се промени и да стане по-зелен, да живее по-бавно и с повече мисъл за бъдещето?

„Въпросът е по какъв начин ще се промени светът. Много хора смятат, че едва ли не изведнъж ще стане по-екологичен, че правителствата, индустриите ще вземат урока си и ще започнат да бъдат по-зелени. За жалост това, което наблюдаваме, съвсем не е в тази посока“, коментира пред „Хоризонт“ Росица Кратункова учи в Института по политически науки в Париж. Тя е част от екипа на списание „Диверсия“ и редактор на последния му брой – „Растеж и разруха“, посветен на света след коронавируса. Според нея се наблюдава регрес към по-замърсяващи индустрии.

Кратункова дава пример с Франция, където се 8 милиарда евро за възстановяването на автомобилната индустрия, но без условия тя да бъде по-зелена или по-устойчива. Обещанието за повече електрически автомобили не е по никакъв начин по-екологично или устойчиво, допълни тя. 9 милиарда евро пък се влагат във възстановяването на националния авиопревозвач „Еър франс“, отново без зелени изисквания индустрията да се промени.

Залаганите в момента икономически антикризисни мерки ще очертаят посоките за следващите десетилетия, казва Кратункова. И в САЩ, и в Китай има отслабване на зелените рестрикции, смята тя. „В Китай даже се обръщат все повече към въглищата, което може да има пагубни ефекти, уж с цел да възстановим икономиката и по-скоро да върнем растежа на брутния вътрешен продукт“.

За излизане от рецесията е необходимо тотално да се смени моделът, подчерта Росица Кратункова. Причината до голяма степен е в модела на земеделие – свръхиндустриализирано земеделие, което навлиза все повече в дивата природа, с огромна концентрация на земята, използване на  много пестициди, с ерозия на почвата и замърсяване на подпочвените води, както и с отглеждането на модерни монокултури, нарушаващи биоразнообразието, обобщи Кратункова.

„На земята се гледа като на стока като всяка друга. Само че това не е като да отидем до магазина да си купим маратонки.“

Земеделието съвсем скоро ще бъде по-голям замърсител от изкопаемите горива, прогнозира Кратункова. Новата стратегия на Европейската комисия „От фермата до масата“ според нея не е достатъчно амбициозна и предлага по-скоро леки дигитални технологични решения, които продължават настоящия модел. Тя дава пример с изискването за високоскоростен интернет за фермерите.

Различни движения от години предлагат съвсем различен модел земеделие, припомня Росица Кратункова. В Европа много сдружения на малки и средни производители апелират за промяна на общата селскостопанска политика, за да стане по-екологична и да върне живота на село, а не да финансира огромни производители, които унищожават природата и не произвеждат качествена храна, а „ужасна храна с кухи калории“.

Жалко е да виждаме как по време на пандемията и след нея вместо да приоритизираме околната среда, в която живеем и да се грижим за нея, за да се чувстваме като част от природата, а не да се отнасяме към нея като към ресурс, замърсяването, което се случва и тепърва ще виждаме с маските и изделията за еднократна употреба, ще доведе до огромни отпадъци, които ще стигнат до океана, заяви Фатма Февзи, бакалавър по политология от Берлин, тя работи като доброволка към сдружение „Нулев отпадък“ в България.

Тенденцията още отпреди пандемията да се произвеждат стоки в опаковки за еднократна употреба и да създаваме повече отпадъци, за да строим инсинератори, е грешна тенденция, смята Фатма Февзи. Като граждани можем да сме по-активни срещу подобен тип проекти, а като консуматори - да намалим отпадъците си в лично качество, отбеляза Февзи.

Двете мнения чуйте в звуковите файлове. 
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Енес Байраклъ: Опитът за преврат е повратна точка в съвременната турска история

Опитът за преврат отпреди 4 години в Турция се превръща в една от най-значимите дати в най-новата турска история. След потушаването на пуча турските власти предприеха сурови репресии, които отдалечиха страната от Европейския съюз. На референдум през пролетта на 2017 г. беше одобрена действащата и в момента президентската система със засилени..

публикувано на 15.07.20 в 11:33
Константин Проданов

Константин Проданов: Кризата открои пукнатините в глобалната икономика

„Тук има не толкова алтруистични подбуди, колкото инстинкт за самосъхранение" – така икономистът Константин Проданов  коментира в предаването „Преди всички“  изявлението на 83 милионери, обединени в групата „Милионери за хуманност“, които призоваха най-богатите хора на планетата незабавно и завинаги да бъдат облагани с по-големи данъци, за да..

публикувано на 14.07.20 в 13:41

Адвокат Стефанова: Дали има полицейско насилие, можеше да се изясни за една нощ

Когато полицията е поставена в извънредна ситуация с огромен брой хора, струпани на малко място, се иска много внимателен и прецизен подход към организирането на полицейската операция по охраната на обществения ред. Това каза пред "Хоризонт" адвокат Снежана Стефанова. Тя се занимава с казуси, свързани с правата на човека и коментира в..

публикувано на 14.07.20 в 12:33

Протестите, задкулисието и предстоящата зима - две гледни точки

"Хората на площадите не сме там, за да кажем какво трябва да се случи, след като правителството на Борисов падне, защото това не е призвание на хората, а на политическите партии. Политическите партии и политическите лица трябва да реализират тази промяна". Това мнение изрази пред "Хоризонт" Слави Василев, който е работил в екипа на държавния..

публикувано на 14.07.20 в 08:00
Кристина Костова

Децата с дислексия стават по-креативни в работата си в бъдеще

Децата с дислексия са по-креативни в работата си в бъдеще, твърди Кристина Костова, автор на шрифтове на кирилица за хора с дислексия . „Има няколко чуждестранни разработки за шрифтове за дислектици, насочени за латиница и езиците, обслужващи латиницата, но няма разработки за кирилица. Затова намерих консултант, който да има голям опит с..

публикувано на 13.07.20 в 11:31
Протестите за достъп до плажа край парк

Бившият ДПС-депутат Ахмед Юсеин: Дали идеалите ни бяха да си правим сараи?

Използването преди избори и в тази нажежена обстановка на етническата карта е грозно и опасно. За това предупреди в интервю за програма "Хоризонт" бившият депутат от ДПС Ахмед Юсеин. Визирайки случилото се на плажа край парка "Росенец" вчера , той посочи, че в момента това не е факт, но преди изборите " в този сектор на гласове тази карта ще..

публикувано на 12.07.20 в 17:41
„Пиринска идилия”, Емилиян Евдокимов

Раздвижване на туристическия бизнес в планините

Стара планина предлага много възможности за ваканция и развлечения. Според туристическия бизнес предпочитани са по-малките семейни хотели и къщи за гости, където туристите могат да усетят истинското гостоприемство, да се насладят на местните специалитети и на чистата храна. Търсят се предимно къщи за гости и малки семейни хотели, но и при..

публикувано на 10.07.20 в 12:27