Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Когато завроподи кихат, как ехото заглъхва

Снимка: Cary Woodruff

Кихавици, температура и главоболие върлуват от зората на зародилия се живот, при това не само на двукраките. Скорошно научно изследване доказа твърдението, като разкри детайли около тежката респираторна инфекция на Доли от Монтана, САЩ. И не – това не е история, изровена изпод числата на Covid-статистиката покрай втората годишнина от пандемията.  

Доли е първият динозавър, за който е научно доказано, че е хванал болест, която днес бихме оприличили много на грип или пневмония. За завроподските кихавици преди 150 милиона години в „Изотопия” разказа д-р Кари Уудръф. Той е водещият учен в екипа от изследователи, които споделиха на света трогателната история на завропода Доли и трагичната ѝ кончина. Д-р Уудръф е палеонтолог от Музея на динозаврите от Големите равнини в Малта, Монтана.


„Преди 150 милиона години природата в югозападна Монтана била изключително различна от сегашната. Имало е океан, достигащ на север от Канада и покриващ части от Аляска. Природата много е наподобявала тази на щатите покрай Мексиканския залив днес. Скалистите планини са се зараждали, въобще не са били голямата планинска верига, която познаваме. Било е много топло и влажно. Доста равнинна територия, тук-таме хълмове. Имало е и система от реки, които са се вливали във вътрешното море”, обяснява д-р Уудръф, за да си представим в какви условия е живяла Доли.  

А те са били много подходящи за болестта ѝ, защото и преди, и сега топлите и влажни пространства са идеални за развитието на гъбички – основната причина Доли да се разболее. Наричаме я условно „тя”, макар че полът ѝ не може да бъде определен. Ето как микроскопични гъбички са повалили завропод – най-голямото същество, стъпвало някога по земята:

„Диагнозата, която поставихме на Доли, е аеросакулит и свързан с нея остеомиелит. Това е инфекция на въздушните торбички, която впоследствие е заразила костите. Наблюдаваме заболяването при птиците днес. Има много причини да се развие: може да е бактериално, може и да е гъбично. Интересно е, че птици със същото заболяване на въздушните торбички имат същите симптоми. Това са симптомите, които и ние, хората, имаме при грип и пневмония. Кашляне, кихане, главоболие, възпалено гърло, температура, диария. А това е наистина страхотно! Означава, че както държите заразените кости на Доли в ръцете си, можете да съпреживеете и разберете състоянието ѝ преди 150 милиона години.”

За да си представите по-лесно Доли, мислете за Дино от семейство Флинтстоун.  

А ето как Доли става част от семейството на учените в Монтана:

„Доли или част от Доли първо бе намерена през 1990 г. от екип на Музея на Скалистите планини. По-късно, след 2014 г., осъзнахме какви са вкаменелостите – част от черепа и част от врата. В годините преди това костите просто бяха увити в музейно хранилище. Когато започнахме да почистваме вкаменелостите и видяхме какво са всъщност и колко забележителни са, кураторът на музея по онова време, Джак Хорнър, реши, че трябва да се върнем и да видим какво още можем да намерим от животното. През следващите 3 години всяко лято копаехме за още от Доли. Не исках да правим никакви научни изследвания върху Доли, преди да сме намерили и изчистили всички кости. Не исках да гледам само една кост една година и друга – години по-късно. Така че чаках, докато съберем и почистим всички кости.  


Започнах научното изследване през 2018-а. Незабавно забелязах характерните структури, излизащи от гръбначния стълб на Доли. Знаем това, защото птиците са надживели динозаврите, те са нещо като живи динозаври и днес имат изключителен, сложен респираторен тракт, много по-развит от този на бозайниците. Част от респираторния им тракт, който включва въздушни торбички, се свързва при прешлените. Прешлени са костите при шията, гърба, бедрата и опашката на динозавъра. Виждаме тези структури и при птиците като точки на свръзка. Знаем, че много динозаври, например завроподите като Доли, имат същите точки на свръзка в прешлените си. Предполагаме, че много сходна респираторна тъкан – тези въздушни торбички – се свързват при прешлените.”


Въздушните торбички при птиците помагат за вентилирането на белите дробове. Въздушни торбички имала и Доли. 

„Фактът, че у тези динозаври имаме същите анатомични особености, показва, че вероятно са имали много сходна дихателна и белодробна тъкан. Костта там обикновено е много гладка заради деликатната белодробна тъкан. Виждал съм прешлени на завроподи по целия свят. Плевралните уплътнения са много гладки. Но като гледате прешлените на Доли, можете незабавно да видите как ръбовете на уплътненията са наистина грапави и неправилни. Представете си нещо, което изглежда като вкаменил се карфиол. Наистина неправилни, груби и неравни израстъци. Не са нормални. Намират се при свръзката между костта и белодробната тъкан. Те са добра отправна точка за хипотезата ни, че аномалията при Доли има общо с дихателната ѝ система”, разказва д-р Кари Уудръф. 

Дали Доли е боледувала дълго и мъчително, имайки предвид, че инфекцията е стигнала до костите ѝ? Според Уудръф тя е страдала от много, много лоша инфекция.


„Обикновено при птиците инфекцията на въздушните торбички атакува първо меките тъкани: белите дробове и самите въздушни торбички. Същото е например, ако паднете: много по-лесно е да си одраскате кожата на коляното, отколкото да си счупите костта. Доста повече е необходимо, за да се измени една кост. При Доли инфекцията е била толкова зле, точно защото се е развила до момента, в който променя и заразява костите. Костта е жива тъкан, която расте като дърво. Тялото отговаря различно на травмите. Често, когато си счупите кост, особено ако сте дете, тялото се опитва да се излекува много бързо, защото не иска да се занимава дълго със счупеното. Не можем да кажем колко дълго е живяла Доли с инфекцията, но определено ѝ се е случила в последната година от живота.”

А това е някъде около 15-ата ѝ година. От изследванията, правени на завроподи, подобни на Доли, се знае, че най-старите индивиди са били в късните си 30 години. Тоест Доли е умряла преди достигането на зрялост

Представете си само – младата Доли е много болна. Вероятно киха, кашля, има температура и я боли малката глава, свързана с дълъг врат към огромното ѝ тяло. Доли е тревопасно. Живее със себеподобни. Какво ли се е случило с нея, когато е станало ясно, че е болна? Могат ли дори динозаврите да спазват социална дистанция и как се променя ежедневието на животно, болно от респираторна инфекция? Разказва ни палеонтологът д-р Кари Уудръф:  

„Въз основа на доказателства, събрани от завроподи по целия свят, мислим, че много от тях са живели на стада. Точно както днес живеят много от животните в африканските савани. Най-вероятно Доли е била част от такова стадо. Нямаме представа колко животни е имало в него. Предполагаме, че са били доста. Не знаем и как Доли се е разболяла. Може да е било много лесно. Давам пример – при птиците инфектирането на въздушните торбички може да се случи дори само с вдишването на гъбични спори. Дали така е станало и с Доли и просто е вдишала спорите...? Знаем обаче и днес всички го изпитваме заради Covid-19, че ако не пазим социална дистанция, е много по-лесно да си предаваме едни на други коронавируса и да се разболяваме.  


За птиците днес знаем също, че някои от гъбичните инфекции, които могат да поразят въздушните торбички, се пренасят по-трудно сред дивите популации. Причината е точно по-голямото пространство, което обитават. Все пак може да се случи. Много изследвания са направени в птицеферми, където животните са близо едни до други. Тогава сходни инфекции се разпространяват изключително бързо сред всички индивиди.

Така че не можем да кажем – сама ли се е разболяла Доли или друго животно от стадото я е заразило. Не можем да кажем и дали самата тя не е пренесла заразата. Това, което знаем обаче, изучавайки животинските стада днес, е, че ако едно от животните е болно, то се усамотява и търси подслон в гората, изолирано място, където да се скрие и да се възстанови. Тъй като стадата са в движение, често много болните животни изостават, защото са твърде слаби. Понякога слабите членове на стадото може дори да бъдат отритнати


Не знаем дали нещо от всичко това се е случило на Доли, нито каква е точната причина за смъртта ѝ. Дали е била толкова болна, че един ден просто да се строполи и да умре? Дали е била толкова слаба, че да изостане от стадото и в слабостта си да стане лесна плячка за хищници? Въпреки това по един или по друг начин тази инфекция е причината за смъртта на животното.” 

Има ли значение за развитието на това или друго заболяване дали динозавърът е тревопасен или хищник? И още – има ли болести, които покосяват основно тревопасните, и такива, запазени за месоядните? За д-р Уудръф храната не е причина телата и имунната система на завроподите да са по-слаби или пък по-податливи на болести. Днес от аеросакулит страдат всякакви птици – вегетарианци, хищни, всеядни.

А дали храната е обяснението, че завроподите са най-огромните животни, съществували някога на планетата, при все че са се излюпвали от яйца с размера на пъпеши? Как са станали толкова големи?  


„Ооо, отговорът на този въпрос е като завропод – огромен. Цели изследователски групи работят над него. Завроподите не са станали толкова големи по една-единствена причина. Има сложна еволюционна взаимовръзка от причини. Виждаме го както в големите хищници, така и в големите тревопасни. Това е като еволюционна надпревара във въоръжаването. Ако ядете растения, имайте предвид, че те имат висока хранителна стойност. Изучавайки храносмилателната система на тези динозаври, си ги представяме като гигантски подвижни ферментационни съдове.  

Ферментацията е процес, който отнема време. Ако трябва да извлечете максимално много енергия от растенията, трябва да изядете големи количества. Ако изядете много растения, а пък трябва да ги складирате, за да ферментират, трябва да сте голям. Много еволюционни хипотези обясняват защо завроподите са огромни.”

Голям завропод с име на голяма певица. Доли е кръстена на кънтри динозавъра и икона на американската сцена – Доли Партън. Защо пък точно на нея? 

„Беше много смешно. Във всеки случай не сме я слушали по радиото. А трябваше. Просто имаме думата „динозавър”, която започва с „д”, освен това, когато Доли беше още в земята, мислехме, че може да от вида динозаври с дълги вратове, които се наричат диплодоци. Имахме едно „д” за „динозавър”, още едно за „диплодок”, така че просто ѝ казвахме Динозавъра Доли”. 


Творчеството на Доли Партън може и да не е особено вдъхновяващо за палеонтолозите, но други нейни постъпки със сигурност ги впечатляват.  

„Забавното е, че кръстихме динозавъра Доли през 2014 г. Днес всички знаят за респираторните заболявания заради Covid-19. Много е интересно как Доли Партън изигра изключително важна роля, като стана влиятелен спонсор на ваксината Moderna. Има нещо забавно в това, че преди осем години кръстихме динозавър с респираторна инфекция Доли, а по-късно Доли Партън промени световния процес на ваксинация. Надявам се, че тя знае за нас, и това, което сме направили, ѝ харесва.”

Наред с много други благотворителни инициативи, които подкрепя през годините, 76-годишната Партън е неукротима. Преди месец я номинираха за Залата на славата на рокендрола в Кливланд. Готви се за нов албум, води церемонията за наградите на Академията за кънтри музика в Лас Вегас. Обяви, че ще плати таксите за колеж на всички служители от веригата ѝ увеселителни паркове, стига да поискат да продължат образованието си, а преди време – когато засне как се ваксинира, Доли дори промени една от музикалните си емблеми, за да призове хората да не бъдат страхливци и да не отлагат ваксинацията. Каза им, че е много щастлива да получи първата си доза от Moderna, както и че е достатъчно стара, но и достатъчно умна, за да го направи. 

Все още не знаем каква е реакцията на Партън затова, че се кръстили динозавър на нея, но надали ще се обиди. Самата тя коментира възрастта си с доста чувство за хумор, като твърди, че изглежда така, както прецени пластичният ѝ хирург, а тайната на вечната ѝ усмивка се крие само и единствено в думата „ботокс”.

Доли дори ни е завещала музика за годините след смъртта си. Композиции и вокални партии, които да използват други изпълнители. Фиксирала е 2045 г. като момента, в който да излезе скрита в парка Dollywood нейна песен. Парчето е създадено по случай откриването на увеселителната верига и трябва да се появи, за да отбележи 30-годишнината ѝ. Тогава Доли може би ще бъде на 99 и хич не смята, че няма шанс сама да изпълни песента.  

Дори друг да поеме микрофона, Доли няма да се сърди – все пак тя продаде един от най-големите гвоздеи на съвременната поп музика на Уитни Хюстън още преди години. Може би знаете, а може би не, но текстът и музиката на песента I Will Always Love You са написани години преди изпълнението да стане хит от Доли Партън като подарък за раздяла с един от ранните ѝ сценични партньори. 

И като сме тръгнали да припомняме някои факти – динозавърът Доли не е първата кръщелница на певицата. Овцата Доли, първият бозайник, клониран успешно от клетките на възрастно животно, също се родее по име с Партън. Първоначално клонинга наричали 6LL3. По-късно един от животновъдите, помагали при раждането, предложил да я кръстят на именитата певица с пищен бюст, защото овцата била клонирана от... клетките на млечна жлеза


Динозавърът Доли има общо и с други популярни личности:

В официалната ни научна статия използваме Антъни Фаучи, когато оразмеряваме колко е голяма Доли. Отново, защото говорим за респираторна инфекция. Днес той е водещата световна фигура, когато става дума за образовано и рационално отношение към респираторните проблеми. За съжаление, той не е в Туитър, но там е Националният здравен институт, така че се надявам някой да му каже.”


„Просто да кажете, че сте приключили с Covid... Може и да се приключили с него, но той не е приключил със САЩ. Нито пък със света. Трябва да направим всичко необходимо, за да се приключи с пандемията”, казва в интервю за MSNBC д-р Фаучи.  

Очевидни са симпатиите на д-р Кари Уудръф към Партън и Фаучи, но най-очевидни са към завроподите: „Старая се да работя само със завроподи. Работил съм и с други, но завроподите са абсолютните ми любимци.”

А те, начело с Доли, ще ни отведат към важни за науката открития. 

„Например можем да покажем, че дори динозаврите, от които не са произлезли птици, вероятно са дишали по начин, много сходен с дишането на съвременните птици. Както инфекцията си пробива път при птиците, така се случва и при динозаврите. И ако говорим за аеросакулит, то това не е просто част от заболяванията, които могат да поразят динозавър, а е много специфично заболяване. Защо това е толкова важно? Защото е важно да разберем не само как са звучали динозаврите или как са изглеждали. Детайли като този, който изследваме, ни помагат да разберем околния свят на динозаврите, какво се случва с тях, с тяхната вселена, какви болести и травми са били част от ежедневния живот на тези изчезнали същества”, споделя за „Изотопия” палеонтологът д-р Кари Уудръф от Монтана, САЩ. Защото да влезеш в дълбочината на живота на планетата отпреди милиони години означава да разбереш по-добре дълбочината на живота днес. Такъв, какъвто е – не чак толкова различен от дните, когато Доли Динозавъра пристъпвала тежко в равнините.

Цялата история чуйте в звуковия файл.

Снимки: Cary Woodruff, Great Plains Dinosaur Museum & Field Station,www.pixabay.com

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Монумент в Молдова в памет на жертвите от  аварията в Чернобил

Плътно информационно затъмнение у нас 7 дни след идването на облака от Чернобил

38 години след атомната трагедия в Чернобил проф. Димитър Вацов завършва свое изследване по темата, което ще бъде издадено в книга. Проф. Вацов е  преподавател по философия и основател на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания. Т ой започва изследването си преди близо 4 години.  В интервю за БНР авторът на изследването изрази надежда,..

публикувано на 26.04.24 в 10:35
Снимката е илюстративна

Община Божурище и местната общност - съюзени срещу канадски инвеститор. Събират подписи за референдум

Канадска минодобивна кампания има зелена светлина за проучвателни сондажи за второто тримесечие на тази година в района на село Златуша, община Божурище. Селото се намира на 20 километра от столицата. Инвеститорските намерения срещат силен отпор от местната общност. Събират се подписи за провеждането на местен референдум . Подписката ще..

публикувано на 26.04.24 в 07:14

Шокиращи "шедьоври" от световната кулинарна култура

От божествените деликатеси през традиционно, простичко, носталгично и убийствено вкусно приготвени храни, през екзотично звучащите и пропити от оригиналност кулинарни изобретения....в "Изотопия" стигнахме до противните, отблъскващи, шокиращи измерения на световната кулинарна култура.... Дълбоко в хранителните табута навлиза Автономията за..

обновено на 25.04.24 в 13:06
Снимката е илюстративна

"Коренът ни вика да се приберем." От чужбина до село - защо?

След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в Трявна в рамките на кампанията "ЗАвръщането" , започнала в края на 2022 г. Историите си ще разкажат млади хора, завърнали се от Англия, Германия и Дания. Целта на кампанията и на срещата е да се..

публикувано на 24.04.24 в 06:59
Елица Йорданова

Елица Йорданова - между Канада и България

В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между  двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..

публикувано на 22.04.24 в 09:59
Глория Костадинова - Петрова

Глория Костадинова - Петрова: Разказваме вдъхновяващи истории от врачанския край с щипка хумор

Глория Костадинова - Петрова  на 24 години от Враца е гост в  рубриката ни "Горещи сърца" .  От дете тя е  отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна.  Увлечението и  страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..

публикувано на 22.04.24 в 09:22
Анна Ризова и театралната школа

Анна Ризова в рубриката "Горещи сърца": Уча децата, че трябва първо да обичат себе си!

За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..

обновено на 21.04.24 в 09:30