Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спомен за баритона Иван Христов Попов

Честваме 120 години от рождението на забележителния български баритон Иван Христов Попов, определян като един от най-ярките представители на италианската вокална школа у нас. Кариерата му на сцената на Софийската опера продължава до началото на 60-те години на отминалия век, а сред неговите запомящи се герои са Риголето, Граф ди Луна, Ескамилио, Амонасро, Княз Игор - превъплъщения, останали в историята на нашия оперен театър.

Иван Христов Попов е роден в Пловдив на 10 май 1902 г. От малък свири на пиано и се прочува в града с красивия си глас. Завършва Юридическия факулет на Софийския университет, в същото време получава вокална постановка при Мянко Мянков и Стефан Македонски. Заминава за Италия, за да се усъвършенства като певец и работи с няколко от най-известните италиански педагози: Марио Самарко, Елвино Вентура, Ана Крайска.

След завръщанито си в България през 1935 г. се представя блестящо на конкурса за солист на Софийската опера. Дебютира на 25 декември същата година с ролята на Баал Хакан от „Савската царица“ от Голдмарк, но не го назначават за редовен артист под претекст, че няма диплома от Музикалната академия. Амбициран, Попов се записва за редовен студент в Академията и я завършва в класа на Мара Маринова Цибулка. Едновременно с това се изявява на сцената на Софийската опера с роли като Нилаканта от „Лакме", Граф ди Луна от „Трубадур“. 

От 1938 г. Иван Хр. Попов е преподавател в Музикалната академия и предава богатите си знания на младите певци. Негови ученици са Кирил Кръстев, Лиляна Василева, Михаил Чергов, прочутият бас Рафаел Арие, дори и известните ни музиковеди Венелин Кръстев и Константин Карапетров. 

Въпреки всички постигнати успехи, Попов е назначен за редовен солист на Софийската опера чак в средата на 40-те години. Изявява се с успех в редица баритонови роли като Риголето, Скарпия, Граф Алмавива, Евгений Онегин и др. В пресата са публикувани оценки за неговите прояви на сцената:

“Скарпия на Иван Попов се извисява като образец за следващите поколения оперни артисти“ 

“Певецът притежава богата вокална изразност и завиден професионализъм, нестихващ поток от творческа енергия, която прави неговите превъплъщения на сцената незабравими“ 

Иван Попов гастролира в Чехия и Румъния, а през сезон 1955/1956 е директор на Варненската опера.

Бил е известен като изключително ерудирана личност - човек с богата музикална култура, полиглот, който превежда оперни либрета.

Иван Христов Попов умираа през 1982 г.

Биографичната бележка и изпълнение на певеца, съхранено в Златния фонд на БНР, можете да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Българските фестивални мениджъри на асамблеята - Узедом 2024

Български фестивали участват в годишната асамблея на Европейската фестивална асоциация

От 12 до 15 май 2024 г. представители на Българската фестивална асоциация (БФА) участваха в Годишната среща на фестивалите на изкуствата, организирана от Европейската фестивална асоциация (ЕФА) на остров Узедом.  От 12 години БФА е колективен член на най-старото фестивално обединение в Европа с повече от 70-годишна история. В конференцията се..

публикувано на 15.05.24 в 18:15

Соня Йончева възражда списанието “Български артист“

Световноизвестна оперна певица, продуцент и посланик на УНИЦЕФ, Соня Йончева добавя още едно амплоа в биографията си - на издател. На 24 май - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, в разпространителската мрежа ще се появи списание “Български артист“. “Искам да издигна..

публикувано на 15.05.24 в 13:42
Александър Димитров

Александър Димитров гостува в концерт на "Софийски солисти"

Камерният ансамбъл "Софийски солисти" и неговият диригент Константин Добройков ни канят на концерт в зала "България" на 15 май от 19:00 ч. Към тях ще се присъедини виолончелистът Александър Димитров, който от години живее и работи в Германия. Заедно музикантите ще представят произведения от Марен Маре, Игор Стравински и Петерис Васкс.  Александър..

публикувано на 15.05.24 в 12:46
Проф. Адриан Георгиев

С концерт и конференция се бъде отбелязана 30-та годишнина на специалност "Музика" в СУ

С тържествен концерт и с юбилейна конференция се бъде отбелязана 30-та годишнина от създаването на специалност "Музика" в СУ. Събитието се организира от Факултета по науки за образованието и изкуствата. Проф. Адриан Георгиев, зам.-декан на факултета, обясни пред БНР, че за 30 години там вече има над 3000 завършили възпитаници. "Това са..

публикувано на 15.05.24 в 11:51
Константина Колева

"Сурова красота" - първа самостоятелна изложба на Константина Колева

"Сурова красота" - така се нарича самостоятелната изложба на художничката Константина Колева, която тя представя в музей "Борис Христов" в София.  Един оригинален творчески подход към образа и материала. "Сурова красота" - озаглавена е така, защото е посветена на индивидуалността и автентичността, която всеки носи в себе си. Тези..

публикувано на 15.05.24 в 10:23
Дейв Роджърс

За музикалния път на бащата на Eurobeat жанра Дейв Роджърс

21 февруари 1963-та година е датата, която се оказва съдбовна за музикалната сцена. В италианския град Мантуа се ражда Джанкарло Паскуини, който след години ще се превърне в определяния от мнозина като "баща на Eurobeat жанра" Дейв Роджърс. Автор на над 2500 песни за популярни изпълнители, първите му стъпки в музикалното продуциране, той прави през..

публикувано на 14.05.24 в 14:22
Златин Цветков

Златин Цветков за импровизацията в театъра и за театъра на импровизацията

Виола Сполин е създателят на съвременната театрална импровизация. Корените на съвременната театрална импровизация се откриват още през трети век преди новата ера. Кратки комедийни постановки, които се играели след края на някоя гръцка драма. Ренесансът пък ражда комедия дел арте, завладяла цяла Европа. Пътуващи артисти в архетипни роли тръгвали на..

публикувано на 14.05.24 в 13:16