Прожекцията на 21 януари от 17 часа в Дома на киното ще бъде последвана от разговор с фотожурналиста Делян Тодоров и Любомира Колчева от Фондация "ЕкоОбщност".
"Филмът представя нещо много симпатично и интересно, което в днешните времена, в които все повече сме изправени пред суша - традиционна местна практика, която помага на хората да се справят с периодите на засушаване. Някои баобаби, понеже те вътре са кухи, позволяват да се оформи такъв тип резервоар, място, пространство. Даже е имало случаи на хора, които са обитавали пространството в ствола на баобаба. Къща-баобаб. Това няма да го видим във филма, но другото ще ни докосне до самата практика, ще ни помогне да видим една страна, която е доста далече от нас – какъв е поминъкът, какво правят хората, как живеят, как пестят вода", разкрива Любомира Колчева от Фондация "ЕкоОбщност" в предаването "Изотопия".
"И те са жертва на глобалното развитие и липса на интерес към такъв тип традиционни практики, които да се предават. Това е замиращо предаващо се занятие, занимание, което местните практикуват", допълва тя.
В Гана, недалеч от столицата Акра, има сметище за електронни отпадъци, което се е превърнало в дом и препитание за десетки хиляди души. То се е оформяло в продължение на няколко десетилетия, разказва фотографът Делян Тодоров.
"То е наречено сметище, но на практика е буквално град, със собствени правила, със собствена визия за живота. То е изключително видимо и влияе изключително много на самия град. Въздухът мирише на комбинация от тежки метали, на изгорели кабели, изгорели гуми, фреон, всички тежки, специфични миризми, които можем да си представим. Това се пропива в самата почва, от почвата в подпочвените води, които се използват след това в целия град за битови и общи нужди. Неслучайно всички медицински изследвания на деца и възрастни в този район показват извънредно високи нива на химикали в организма, които надвишават многократно нормалните граници."
Отпадъците там се разглобяват на ценните им елементи, а останалото се изгаря. Огромен процент от хората, обитаващи гигантското сметище, признават, че са дошли за малко, но остават, продължава историята Делян.
"Създават семейство, живеят в скалъпени къщи от подръчни материали, кой каквото е успял да намери, в които става безумно горещо лятото. Там идва техника от целия свят. Най-големите "доставчици" са Европа, САЩ, Южна Корея и Китай."
Базелската конвенция забранява на развитите държави да изпращат електронния си боклук на развиващите се държави, обаче вратичка в нея позволява това да се случва под формата на дарения, уточнява фотографът. По думите му на въпросното сметище "усещането е като за постапокалиптичен свят, човек се разхожда по огромни планини от боклук, в които вижда всякакви неща, произведени преди десетилетия".
Никой от нас няма представа как се развива пътят на боклука му, отбелязва Делян Тодоров.
Университетът в Болоня прави изследване в Сенегал, Кения, Камбоджа и Еквадор, което проучва начина на живот на местните хора, включително с изработването на климатични дневници, казва Любомира Колчева. Според Тодоров климатичните промени водят като домино до събития, които създават миграция, особено на фона на бурния демографски подем в някои от африканските държави.
Да си албинос в Африка е тежка участ. В Сенегал например има 20 000 албиноси. В някои държави агресията към тях е много голяма, става ясно от думите на Делян Тодоров.
"В Сенегал специално съществуват няколко вида суеверия, свързани с албиносите и всички те са във вреда на албиносите. Има много популярен мит, че ако даден човек е болен от СПИН, ако има сексуален контакт с човек от албиноската общност, ще се излекува. Това води до много сериозни нива на сексуално насилие. Сенегал чак 2020 г. криминализира изнасилването, преди това беше административна санкция – глоба. Албиносите много рано, още в първите години на живота си, развиват сериозни проблеми с очите, много рано отпадат от образователната система, над 90% от албиносите в Сенегал са неграмотни. Много често семействата нямат финансова възможност за медицинска интервенция и дори за очила. Това създава мит сред останалата част от населението, че албиносите са умствено изостанали, което капсулира тази общност още повече. Самата албиноска общност се опитва малко като барон Мюнхаузен сама да се изтегли за косите си. В момента се строи първото училище за деца със зрителни проблеми. В Малави, доста малка африканска държава, наскоро избраха първия депутат албинос и това беше голямо събитие."
Целия разговор чуйте в звуковия файл.
Електрическите табла в градската градина на Монтана придобиват нов вид. Върху тях вече няма да има листчета с всевъзможни оферти за работа и извършване на услуги, защото са се превърнали в картини. Нова визия им дава художничката Лилия Захаринова. "Непрекъснато се борехме с премахването на всевъзможни обяви по електрическите табла, както й да ги..
Предстои отново да заработи ремонтираният пансион към Детската онкохематология в болница "Царица Йоанна – ИСУЛ". Това съобщи в интервю за БНР клиничният психолог Ивайла Георгиева. "Всички сме особено щастливи, че нещата напредват и се развиват. Дом-пансионатът скоро ще отвори врати . Очакваме съвсем скоро той отново да посрещне..
В този епизод на рубриката “Америка- илюзии и реалности” гост е 15 годишният Кристиян Куртев. Едно от онези умни и талантливи деца, които от 90-те години насам успешно изпреварват американските със знанията и възпитанието си и се превръщат не в богатство на своята родина , а в интелектуалното богатство на Америка! "Баба и дядо - те ми..
Но може ли Великден да бъде безверие? Утрото на Възкресение, 1880-а . Ловешката църква "Успение Богородично", в която служи поп Кръстю Никифоров, е празна. Виното, Христовата кръв, и хлябът, Христовата плът, няма на кого да бъдат раздадени. Слухът, че именно поп Кръстьо е предал Левски, отпраща миряните в друга църква. Без значение..
За първи път в България изложба поставя фокуса върху изкуството от окопите . Автор на експозицията, която можете да бъде видяна в Музея на градския живот в Русе , е етноложката Десислава Тихолова. Близо година тя работи по темата за тренч арт - окопното изкуство и получава подкрепа от много музеи в страната. Досега много от..
" Житието на кмета, който е описан, е сборно. Аз съм наблюдавал много кметове, които познавам . Много практични казуси са събрани в книгата. Персонажът е един кмет, но опитът е по-мащабен, национален". Това каза пред БНР писателят Николай Илчевски, който представи предпремиерно романа си "Д/Гневник на селския кмет". "Кметът е избран от народа, а се..
19-годишна студентка от Смолян събра хранителни продукти в благотворителна кампания за хората от Дома във Фатово. „Щедростта е дар, който принадлежи на душата. Не зависи от това, което имаш, а от това което си! Ценим благородният жест на всеки един дарител, подкрепил каузата“. Това написа във Фейсбук страничката на дома директорът Снежана..
Няма европейска държава, в която предизборната кампания за ЕП да е едномесечна – тя е между година и 6 месеца. Това каза в интервю за БНР..
Ние сме единствената коалиция, която е на обикновените, работещите хора, които получават по 700 лв. на месец. Това са 700 000 души на минимална..
Истински избори в България отдавна няма, всичко е превърнато в технология на изборите, смятат родопчани, които на предстоящите предсрочни парламентарни..