Преди седмица Европейският парламент одобри новите мерки за намаляване на емисиите на въглероден двуокис от нови леки пътнически автомобили и леки търговски превозни средства.
Една от мерките за намаляване на въглеродните емисии е спирането на производството на леки и лекотоварни автомобили с двигатели с вътрешно горене.
Мярката има екологични, икономически и социални цели, коментира българският евродепутат Петър Витанов, който е член на комисията по околна среда. По думите му от 1990 година, не са намерени устойчиви алтернативни решения за декарбонизацията в сухопътния транспорт.
Витанов изтъква, че в България живеем две години по-малко, отколкото средните европейци, заради качеството на въздуха.
"Страдаме от хронични респираторни заболявания в пъти повече от средния европеец, така че за нас това е важно да имаме някакви наистина смислени стъпки за декарбонизация на транспорта. Дори по най-консервативния прочит електрическите автомобили замърсяват три пъти по-малко, отколкото конвенционалните, когато се вземе целият жизнен цикъл."
За разлика от дори нашите северни съседи като румънците, които са сериозни автомобилни производители, Унгария, Чехия и Словакия, която е номер едно по производство на автомобили на глава от населението, Германия, Франция, Италия и редица други производители, ние нямаме автомобилна индустрия, сочи още евродепутатът.
"Има немалко хора, които са ангажирани в автомобилния сектор, но няма компания, която да се занимава с части, които са свързани с двигатели с вътрешно горене. Много от компаниите се занимават с производство на софтуер, с производство на друг тип продукти, които биха дори имали възможност да повишат своя капацитет и възможности след тази електрификация. По данни на самия български бизнес клъстер се очаква тази промяна в законодателството да доведе до между 50 и 80 000 нови работни места - високоустойчиви, високоплатени, така че от бизнес гледна точка за България също е добре."
Форсирането на това законодателство ще доведе първо до рязък спад в цената на електрическите автомобили, които дори и без това законодателство към 2025 - 2026 година ще се изравнят с цената на конвенционалните автомобили, отбелязва Петър Витанов.
"Дори при ултраконсервативни прогнози, към 2026 година се очаква цената на електрическия автомобил да достигне цената на конвенционалния и нещо повече - колкото повече по-бързо се създаде този пазар за електрически автомобили, толкова по-бързо ще се създаде пазар за втора употреба, толкова по-бързо тези цени ще могат да бъдат по-достъпни за българския гражданин. Това няма да предотврати ситуацията, в която България е гробница за старите европейски автомобили. Който си обича дизелчето, ще може да си купува втора употреба откъдето пожелае и след 2035 година."
В някои държави се предвижда правителствата да подпомогнат финансово този преход.
Видинчани подхождат доста скептично по темата за възможността в недалечно бъдеще да сменят автомобила си с електрически, показва анкета на БНР.
"Държим си на автомобила, бензиновия, защото стара кола няма, има лоша поддръжка."
"Тя, държавата, не е направила детска болница, ще подпомага гражданите да си купят електрически автомобили! Не мисля, че е това бъдещето. Доказано е, че електрическите автомобили също имат вреди за околната среда, особено батериите им."
"Никога не бих си сменил колата с електрическа, защото нямат тази сила. Няма тяга и затова: газ, бензин."
Има огромно забавяне на второто плащане по ПВУ заради неизпълнени реформи. Там е нашият основен пропуск. В други страни има вече трето, четвърто плащане. България вече трябваше да е на четвърти транш , а още не можем да стигнем до втория. Това заяви пред БНР Венцеслава Кожухарова, координатор в екип "Енергия и климат" в Сдружение "За..
"Планета срещу пластмаса" е темата на "Деня на Земята", който отбелязваме днес. Организацията, която координира дейностите по случай празника на планетата, настоява за прекратяване на използването на пластмаса в името на човешкото здраве и планетата. Според нея може да бъде постигнато намаляване с 60 процента на производството на всички видове..
Изложбата "Ледовете на Антарктика" на Марина Великова ще бъде открита на 22 април, в Деня на Земята, на Моста на влюбените до НДК в София. Марина Великова е музикант и музикален редактор в БНР и наскоро посети Антарктида, за да осъществи проекта си "Звуците на Антарктика", който ще завърши в края на тази година. Предстои да представи и свои..
Използването на изкуствен интелект за откриване и почистване на замърсявания в морето е сред иновативните технологии, които ще бъдат представени на провеждащия се днес форум „Синият Лимасол“. Най-големият крайбрежен град на Кипър, търговски и корабен център в Източното Средиземноморие, е включен в мисията на ЕС за постигане на климатична..
Започваме протести и няма да спрем, докато въпросният законопроект не бъде спрян. Това каза пред БНР адвокат Димитър Палов, председател на гражданско сдружение "Ти решаваш" , което в неделя, 14 април, ще бъде част от протестите на екоорганизации срещу промени в Закона за насърчаване на инвестициите, с които се слага край на възможностите..
До 2029 г. на територията на ЕС следва да бъдат изградени депозитни системи за връщане на празни пластмасови бутилки. В 17-те европейски страни, които вече имат подобна система, се регистрира висока събираемост. Пред страната ни са три задачи - анализ къде какво количество отпадък се генерира, промяна в законодателството и инвестиции в..
Фотоволтаичните системи са едно от решенията, с които можем да компенсираме вредата на човешката дейност върху природата. Все повече обществени сгради се захранват с възобновяеми енергийни източници и това е модел, който показва ползата от тази технология. Дали в Екозумея с аквариум в Русе има възможност за такава система и как може да се случи..
Клиниката по токсикология към Университетската болница "Д-р Георги Странски" в Плевен е единственото специализирано лечебно заведение за лечение на..
Процесът за удостоверяване гарантира сигурността на машините - всяка машина ще бъде инсталирана с един и същи софтуер. Това каза пред БНР Ангел..
На новите управляващи в Република Северна Македония (РСМ) предстои тежък сблъсък с реалностите в Европейския съюз (ЕС) . Това каза пред БНР..