Мариана, как те посрещна Америка? Имате ли спомен?
"Няколко са нещата. Не знам дали мога да конкретизирам само едно нещо. Приятната изненада: хората спазват някакъв ред и уважават мнението на другия. Поне това забелязах аз. В нашата страна това малко не се зачита. Особено напоследък. И особено и професията, която нося на художник е по уважителна тук и навън всъщност е по уважително. Но нещото, което ми прави не толкова добро впечатление е, че те са някак си влезнали в един собствен ритъм, който няма излизане. И нещо като една месомелачка, в която веднъж като влезеш в тази формула, в тяхната машина не можеш да се откачиш. Човек, като че ли хем е свободен, хем няма толкова свобода да прави всичко това, което иска да прави. Някак си само работа, работа, работа, работа и никакъв социален живот. Но не това намирам аз там, където живея, което е много странно. Може би защото липсват тротоарите, липсват пешеходците, липсва градската част, липсва инцидентно излизане и среща с приятели, инцидентно ходене на изложба и след това хайде да продължим нанякъде, където срещаме още приятели? Това много ми липсва тук"
Твоето място ли е Америка?
"Все още не мога да определя. Аз мисля, че живота ми във Франция беше някак си по загадъчно интересен и си бях на място там. Говоря за Южна Франция. Тук намирам и подкрепа, но и не толкова подкрепа в това, което прави. Не мога някак си да вляза в тази енергия на тази страна."
В много от картините ти присъстват женските образи, присъства нещо много елегантно, нещо много светло, нещо много докосващо. Америка не е страна на духовното. Америка е материална страна.
Разкажи ми за една случка, която е родила твоя картина.
Сещам се за една картина, която бях направила и се казва Овчарски скок. Значи това беше в една практика по йога, която редовно правех с моята група в Пловдив . Накрая на йога сесията лягаме за медитация, кратка медитация. Аз съм в едно поле, така се виждам на едно поле, където се чуват само щурци и се вижда едно лятно небе над мен. Много малки, рехави и леки облачета. Един образ скочи над мен с един прът и тръгна нататък. И аз забавих в каданс цялата тази гледка, как той ме прескача с двете кучета, които бяха в този скок. От това стана една картина, която аз по късно направих, но то беше много интересно. Тази картина се показа и ми каза: ти трябва да ме направиш такава, както ме виждаш."
Липсва ли ти България?
Хората обикновено идват в Америка със своята американска мечта. Каква е твоята?
"Една година преди да дойда в Америка, си говорех с едни приятели във Франция и си казах Ах, Америка?! Никога не искам да отида в Америка. Не искам да отида в Америка, няма да отида в Америка. И една година по късно стана така, че се запознах със съпруга ми, който ме покани и аз трябваше да се моля да ми дадат виза. И си казах Господи, Боже мой, как може такова нещо? Аз пожелах да не ходя и се зарекох, че няма да отида. Стана така, че си пожелах да отида в Америка. Та, аз дойдох в Америка с една идея да срещна един човек, който моето вътрешно дете много дълго време е чакало. Този човек, който в момента е мой съпруг. Нямах идея, че ще ми бъде съпруг, ме привлече с неговата покана. Ние с времето се опознахме, но това беше много добър мотив да го опозная малко повече, защото той е изключителен темперамент, има много красив ум и това ми хареса. И си казах- добре, аз , ако отида в Америка, може би ще срещна този човек и може би ще заживее с него, може би не , но стана така, че всичко се разви много бурно и бързо. И намерих сродната си душа…".
Още по темата в звуковия файл.
Моника Караолис-Родригес е учител по български и гръцки танци с над 25-годишен стаж. Тя води също и занимания по йога, приложни изкуства и културен туризъм. В живота й се преплитат три култури – българска, гръцка и латиноамериканска. "Майка ми е българка. Родена съм в София. А баща ми е грък. И двамата са били танцьори. Гръцките ми..
68-ото издание на “Евровизия” ще остане в историята със своето мащабно шоу, с политическите протести в центъра на Малмьо, с дисквалифицирането на участник, с победата на артист, който определя себе си като небинарен, при това от радост той счупи наградата си- кристалната статуетка. Най-престижният конкурс за песен се проведе в шведския град Малмьо..
Европейската нощ на музеите е събитие, което събира любители на изкуството, художници и културни дейци, за да отпразнуват красотата и значимостта на изкуството в нашия живот. На този ден културните институции отварят врати за широката публика и предоставят уникална възможност за запознаване с богатството на изобразителното изкуство . Нощта..
Фотографската изложба "Face 2 Face" ще бъде открита тази вечер (20 май) от 19.00 часа в София . Тя се състои от портрети на три поколения любими български актьори. Това е проект, който съм започнал преди 22 години, разказа пред БНР фотографът Ивайло Станев. Той обясни, че избирането на снимките е било трудно. "Успяхме да се..
Людмила Данова е прописала късно и късно е издала книги. Въпрос на нагласа. За предаването "Рано в неделя" аз избрах стихосбирката " Дъга", но тя пише и проза. По професия е детска учителка, завършила е педагогика и е от с. Кътина, Софийско, където живее и работи, и твори. Определено мога да кажа, че Людмила Данова пише една различна и..
В Кан продължава 77-ият филмов фестивал, който беше открит на 14 май. Филм за Путин с изкуствен интелект се радва на голям успех. Утре ще бъде представен и филм с българско участие. Тъй като руският президент Владимир Путин не може да се снима в биографичен филм, полският режисьор Патрик Вега се обръща към изкуствения интелект. Продуцентите..
Знаете ли, че българин е построил автомобил? И това е станало преди 112 години. Създателят на популярния сайт за стара техника Антон Оруш се..
Екип от млади архитекти се заемат с инициативата за възстановяването на бившата резиденция на соцлидера Тодор Живков в Банкя. Към момента..
Непрекъснато се правят опити да се внуши, че мачът е свирен и не е важно да се гласува, а не е така . Това каза пред БНР социологът от "Медиана" Кольо..