"Гласове от Украйна - едно пътуване до Киев и назад" - Епизод 5 - Тела и свидетелства

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Тема на Ирина Недева - епизод 5 от поредицата ''Гласове от Украйна - едно пътуване до Киев и назад''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Буча, дали идва от бук - правя свободни интерпретации в дъбравата на славянските езици, защото виждам букови горички. Не, не, поправя ме Дмитро Хапченко - делим седалка в автобуса, който ни отвежда към Бородянка и с известно неудобство спрямо останалите журналисти - назад в автобуса са колегите от Ел Паис, Либерасион, Л’Експрес, Тагесшпигел, а и колегите от България - Краси от Офнюз и Красен от Медиапул са също далече… Ако друг беше на моето място, казвам си, и той щеше да пита. Но Буча не идва от бук. А в Буча … сякаш това украинско броене на дните придобива измеренията на собствено летоброене, мерител на времето. 1-во число.. 3-то число… 9-то число - от инвазията на руската армия и окупацията на града. 28 дни в окупация, преди украинската армия да си върне Буча и околностите и да спре настъплението на руската армия към столицата Киев. Един забързан хронометър.

"Буча е рекичка. Такава много бърза рекичка. Бързей. Тук е имало такава ракичка. Сега е мъничка. Но някога е била по-голяма", обяснява Дмитро Хапченко.

Питам го за доброволческия център, който той създава, за да помага на съгражданите си от Буча по време на руската окупация:

Кога стана ясно, че това не е просто окупация. Кога започнаха да извършват военни престъпления, от самото начало ли?

Дмитро го изпитва със собственото му семейство:

А вие останахте? Дмитро е съвсем ясен:

С Дмитро говорим на нещо средно между руски и украински. Той прави жест към мен, защото вижда, че на украински ми е по-трудно отколкото на руски. Дмитро признава, че преди войната в семейството му са говорили на руски, сега вече - не:

Докато пътуваме, гледам траншеите, окопите, изоставените руски постове, които все още се виждат в горските масиви… Мините - сега има ли мини?

Имахте ли усещането, че руската армия беше влязла, за да остане, или само за да всее терор над цивилното население и че Киев е била голямата им цел?

Военната плячка.

Виждам го с очите си. И пак ме потриса - как е възможно в 21 век. Окопите, траншеите, даже сравнението с Втората световна война не е достатъчно. Сянката на Западния фронт на Ремарк е зад завоя.

Дмитро продължава. Разказите от Буча са страшни и много. Над 400 са убитите. Около 120 напълно разрушени къщи. Стотици сериозно пострадали. 18 жилищни блока са разрушени и опожарени от артилерийски обстрел.

Как се отнасят руските окупатори в Буча към жените, питам. Има ли изнасилвания?

Руските военни търсеха ли в Буча нацисти. Нали тогава това беше оправданието за инвазията - т.нар. денацификация.

От къде обаче тръгна тази история с всяването на съмнения, че мъртвите тела по улиците на Буча не са неподвижни, а оттам руската теза, че всичко е инсценировка.

За хората в Украйна този опит за дезинформация не минава. Замислям се, за тези обаче, които вярват на всичко, което им се поднася като уж алтернативната истина. Има ги много, знаете в България например, на високи позиции, облечени във власт, включително по отношение на медиите. Колко да е трудно да повярват на умело разпространяваното от руските власти съмнение. Дмитро обаче е категоричен:

Не е чудно, че от самото начало на деокупацията в Буча има специален център за психологическа работа с жертвите.

Питам Дмитро дали за него не е повторна травма да разказва всичко това на журналистите, на делегациите, които минават през Буча.

А мислите ли, че краят на войната е близо, питам Дмитро Хапченко в Буча, година след началото на уж тридневната военна операция, както Русия нарича войната, която започна на 24 февруари 2022 година срещу съседката си Украйна.