„Много радост, много красота и един много хубав празник. Българите се завърнаха към родното, защото го загубиха. Заповядайте на Самоводската чаршия да ви стане празнично на душата“.
Истински празник за душата и за сетивата са плетивата на една кука на великотърновката Татяна Касети, която за първи път се включва във фестивала:
„Това, което представям, са цветя и хлебчета, изработени на една кука. Когато някой купува нещо ръчно изработено, не купува продукт, а част от душата и сърцето на майстора“.
Сред майсторите на фестивала е Ирена Христова от София, която се занимава с пластете на вълна, а нейните чанти, колани и несесери „греят“ в тюркоазено, резида и лилаво :
„Първо са естествени материи, които в последните години, слава Богу, се използват все повече и повече и хората ги търсят. Хубаво е старите занаяти, старата обработка на различни естествени материи да се запази“.
„Нощта на Самоводската чаршия“ и фестивалът на занаятите продължават до 24 септември. Един от най-атрактивните щандове предлага сладко, оцет и вино от киви. Произвеждат се в Петричко от стопанството от 5 декара с киви на Албена Георгиева:
„Насажденията ни са наследствени, от нашите родители. Плодовото вино от киви е полусладко, тъй като е купаж със совиньон блан. От реколтата ни остават малки плодчета, които клиентите не искат, и ние ги правим на бяло вино, а българинът го обича. Подходящо е за начало на вечерята, за средиземноморска кухня, за сирена или със сочен десерт“.
Прословутият еленски бут също е представен на фестивала на занаятите. Прави го семейството на Пенчо Трухчев в Еленския Балкан:
„Тайната е постоянство и майсторлък от много поколения, още от прадядо ми. Месото е от български производители, като консервант използваме само сол. Съхне на проветриво място в Еленския Балкан. Зреенето е най-малко година, година и половина. И със сигурност става вкусно“.
Със сигурност жените, които ще се разходят по Самоводската чаршия по време на фестивала, ще се спрат пред щандовете с тахани, с билкови кремове, с козметика от розово масло и лавандула:
„Петър Симеонов, земеделски производител от Гурково. От собствени градини с рози и лавандула произвеждаме продуктите. Розовата вода хидратира кожата, подхранва я. Розовото масло към крем за лице избистря бръчки. Това са натурални продукти“.
„Нина Николова се казвам, произвеждаме билкова козметика, от Пловдив сме. Билките са основно лайка, невен, коприва от България. Малиновите семки са естествени фактори на UV защита, пшеничният зародиш. Всичко е естествено, натурално“.
„Росен Недев се казвам, от Хисаря, производители сме на тахани, на кремове от ядки. Полезността на ядките идва от богатото съдържание на ненаситени мастни киселини. Окисляват се, превръщат се в енергия много по-бързо. Полезно е за спортисти, за здравословно хранещите се“.
Дегустации, много концерти, огнени спектакли, работилници за сапуни, бижута и за козметика, детски представления са част от колорита на празника „Нощ на Самоводската чаршия“ и фестивала на занаятите до неделя.
Репортажа слушайте в звуковия файл.
За първи път в България изложба поставя фокуса върху изкуството от окопите . Автор на експозицията, която можете да бъде видяна в Музея на градския живот в Русе , е етноложката Десислава Тихолова. Близо година тя работи по темата за тренч арт - окопното изкуство и получава подкрепа от много музеи в страната. Досега много от..
" Житието на кмета, който е описан, е сборно. Аз съм наблюдавал много кметове, които познавам . Много практични казуси са събрани в книгата. Персонажът е един кмет, но опитът е по-мащабен, национален". Това каза пред БНР писателят Николай Илчевски, който представи предпремиерно романа си "Д/Гневник на селския кмет". "Кметът е избран от народа, а се..
19-годишна студентка от Смолян събра хранителни продукти в благотворителна кампания за хората от Дома във Фатово. „Щедростта е дар, който принадлежи на душата. Не зависи от това, което имаш, а от това което си! Ценим благородният жест на всеки един дарител, подкрепил каузата“. Това написа във Фейсбук страничката на дома директорът Снежана..
За Великден майстори от Северозападната задруга за стари занаяти подариха на врачани параклис. Той е оформен в хралупата на стара черница в двора на етнографския музей във Враца. Засега в естествената кухина в дървото има красиво изографисана икона на св. Богородица, пана с иконостасна дърворезба, метален кръст и свещник. Те са..
На Възкресение възкресяваме вярата в доброто и обичта между хората. Доказаха го стотици горнооряховци, които се събраха в двора на храма „Свети Три светители“ и се включиха в благотворителния великденски базар, за да подпомогнат лечението на 27-годишната Силвия Пенева. Младата жена се нуждае от операция в Турция, за да може да ходи нормално...
В навечерието на великденските празници признателни пациенти и обществеността на няколко села в община Добричка откриха паметна плоча на д-р Ивелин Тончев. Стотици благодарни за отношението, професионализма, човешката съпричастност и грижите хора се събраха пред кметството и читалището в село Смолница. Датата на освещаването на паметната..
"Това е много малък хербариум, между 15 000 и 20 000 вида . Има с над милион и половина образци. Цяла сграда – само хербариум. Ние сме още малки, скромни". Така ботаникът гл. ас. д-р Сълза Палпурина описва хербариума на Националния природонаучен музей в предаването "Изотопия" , докато показва експонатите, скрити за посетителите, но..
За Великден майстори от Северозападната задруга за стари занаяти подариха на врачани параклис. Той е оформен в хралупата на стара черница в двора..
За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото..
Калина Митева работи в Спешното отделение на Врачанската болница. Тя е хирургична медицинска сестра. От 25 години е презвитера. Тогава съпругът й Димитър..