Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Има и други опции – контейнери за сухо съхранение, но това е рисковано и води към задънена улица"

Георги Касчиев: Ако не започнем да извозваме отработеното ядрено гориво, имаме резерв за 7 години

Трябва да задвижим въпроса с геоложкото хранилище, смята енергийният експерт

| Интервю
проф. Георги Касчиев
Снимка: БГНЕС

Ако не започнем да извозваме отработеното ядрено гориво за преработка, имаме резерв за съхранение от около 7 години. 

Това предупреди в интервю за БНР енергийният експерт проф. Георги Касчиев. Сред рисковете на отработеното гориво той посочи натрупаните радиоактивни елементи и поясни, че през цялото време на съхранение следва да се спазват 3 условия – охлаждане, биологична защита и разполагане така, че да не се допусне създаване на критична маса.

В първите години отработеното гориво се съхранява в басейни близо до реакторите. Следва период на междинно съхранение, което обаче се ограничава до 50-60 години, уточни Касчиев.

В началото на ядрената програма у нас е било предвидено, че отработеното гориво ще се връща в Русия, където да се преработва. Тук не можем да правим това:

"Абсурд, абсурд! То е толкова опасна и сложна технология."

След началото на войната в Украйна плановете за извозване към Русия през 2022 г. и 2023 г. са пропаднали, каза експертът.

Като резервен вариант проф. Георги Касчиев назова преговори с Франция като единствената страна в Европа, която може да извършва това, тъй като има два големи завода за преработка на отработено гориво, но допълни:

"Не виждам огромен ентусиазъм. Виждам най-вече приказки за това. Това е единственият вариант за нас като държава, но тези, които управляват – защо трябва точно те да го правят, да вложат усилия, след като може да бъдат сменени след половин година и някой друг да се заеме с тази работа."

Георги Касчиев се позова на стратегия отпреди 25 години за управление на отработеното гориво, която предвижда минимум 50 тона от отработеното гориво да се изпращат за преработка в Русия и заяви, че тя е била спазвана безапелационно до 2015 г., до идването на Теменужка Петкова като министър на енергетиката в правителството на ГЕРБ.

"Тя започна да саботира тази програма. От 2015-а до 2020-а вместо 10 транспорта е изпратен само един. Резултатът от всичките тези дейности и бездейности е, че 2015 г. сме имали на площадката 805 тона отработено гориво, сега – към началото на тази година, има вече близо 1000 тона", подчерта Касчиев.

"Ако не започнем да извозваме отработено гориво за преработка, имаме резерв от около 7 години - толкова е свободният капацитет в  хранилището. Има и други опции – контейнери за сухо съхранение, но това е рисковано и води към задънена улица. Ще го съхранявате 50 години. После какво ще правите с тези контейнери?"

Дълбоко геоложко хранилище може да се изгради в област без сеизмична активност, коментира експертът в предаването "12+3". Според него такова хранилище по скромни разчети би струвало 10 милиарда лева и дори повече.

Касчиев изрази категорична позиция, че "трябва да задвижим въпроса с геоложкото хранилище".

Населението е "за" ядрената енергетика, затова не би трябвало да се противопоставя на съхраняването, тъй като няма друг изход – това трябва да се разбере и да се приеме, изтъкна енергийният експерт.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Географски рекорди и невероятни факти за планетата на Фестивала на науката

ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..

публикувано на 12.05.24 в 14:53

Николай Петков представя българския път към Еверест

; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..

публикувано на 12.05.24 в 06:00

Музеите в Израел отвориха безплатно врати за посетителите

45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..

обновено на 12.05.24 в 04:59
Андрей Арнаудов

Андрей Арнаудов: Няма тема, по-важна от демографията!

Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..

публикувано на 09.05.24 в 09:51
Снежана Тодорова

Снежана Тодорова: И до днес наш девиз е този на Йосиф Хербст - "Никому в угода, на никому напук"

През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..

публикувано на 08.05.24 в 13:38
Късноантична сграда

В археологическия подлез на Пловдив може да видите късноантичната сграда "Ирини"

Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..

публикувано на 05.05.24 в 16:34

Димитър Димитров успя да съгради храм в село Искър

За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си  – да съгради храм в..

публикувано на 05.05.24 в 09:12