Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Навършват се сто години от началото на развитието на българската биоспелеология

Нощ на учените в Националния природонаучен музей при БАН от 18.00 часа

80 на сто от всички видове, които живеят на Земята все още не са известни на учените, каза д-р Виолета Желязкова

Д-р Виолета Желязкова
Снимка: Мая Данчева

През 1878 г. унгарският ентомолог Едуард Меркл открива в пещери в Средна Стара планина вид пещерни бръмбари. Това слага началото на проучването на пещерната фауна у нас. Истинското развитие на биоспелеологията обаче, започва в двайсетте години на миналия век от учени от Царските природонаучни институти. 

Ново поколение български зоолози след средата на миналото столетие създават каталози и обобщават знанията за пещерните видове. Днес вече знаем много за животинския свят, чийто дом са пещерите. Всяка година у нас се откриват и описват нови за науката организми, но все още броят на пещерите, в които не са правени проучвания остава много голям.


 Неизвестен малък животински свят има в пропасти и минни галерии, недостъпни подземни кухини, дълбоки почвени слоеве и в цепнатини в скалите. За някой видове пещерите са част от жизнения им цикъл, те зимуват там. А може и да са случайно попаднали ларви, пренасяни от водата и вятъра. Или да са адаптирани към тази среда на живот и за тях, тя да е естествена. Нито един вид от българската пещерна фауна не е защитен, но пък всички неблагоустроени сухоземни и морски пещери са определени като местообитания с европейска значимост в България.

Д-р Виолета Желязкова

"Националният природонаучен музей при БАН и Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН представят своите изследвания и открития в Европейската Нощ на учените 2023 днес в петък, разказа в "Нощен Хоризонт" д-р Виолета Желязкова, зоолог в Националния природонаучен музей.

Националният природонаучен музей при БАН има над 130 годишна история, посветена на науката и събирането на знания за природата. Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН провежда научни изследвания в областта на теоретичните и приложните аспекти на екологията, биоразнообразието, опазването на околната среда и устойчивото ползване на биологичните ресурси.

Всяка година в Нощта на учените ние вдъхновяваме нови изследователи на природата и природозащитници.

"Националният природонаучен музей при БАН сме подготвили разнообразна програма в рамките на Европейската нощ на учените 2023 по проекта SEARCH. Ще има хора от всякакви науки тази вечер, ще разкажат на хората най-новото от актуални научни теми с важни обществени проблеми и предизвикателства.


80 на сто от всички видове, които живеят на Земята все още не са известни на учените.

Входът е свободен, започваме след 18 часа. Програмата започва с изложба, посветена на  сто години от началото на развитието на българската биоспелеология.

Цялата програма е на сайта на музея, каза още д-р Желязкова. Самата тя се анимава с имунната система на прилепите.



Още за развитието на българското пещерно дело и изследването на пещерите от гледна точка на науката слушайте в разговора на Мая Данчева с д-р Виолета Данчева.




По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Венцеслава Кожухарова, "За Земята": България вече трябваше да е на четвърти транш от ПВУ

Има огромно забавяне на второто плащане по ПВУ заради неизпълнени реформи. Там е нашият основен пропуск. В други страни има вече трето, четвърто плащане. България вече трябваше да е на четвърти транш , а още не можем да стигнем до втория. Това заяви пред БНР Венцеслава Кожухарова, координатор в екип "Енергия и климат" в Сдружение "За..

публикувано на 10.05.24 в 11:24
Ейдън Шарън, директор на

Ейдън Шарън за "Деня на Земята": Да се намали с 60% производството на пластмаса до 2040 г.

"Планета срещу пластмаса" е темата на "Деня на Земята", който отбелязваме днес. Организацията, която координира дейностите по случай празника на планетата, настоява за прекратяване на използването на пластмаса в името на човешкото здраве и планетата. Според нея може да бъде постигнато намаляване с 60 процента на производството на всички видове..

публикувано на 22.04.24 в 11:37
Марина Великова

Марина Великова показва "Ледовете на Антарктика" на Моста на влюбените

Изложбата "Ледовете на Антарктика" на Марина Великова ще бъде открита на 22 април, в Деня на Земята, на Моста на влюбените до НДК в София. Марина Великова е музикант и музикален редактор в БНР и наскоро посети Антарктида, за да осъществи проекта си "Звуците на Антарктика", който ще завърши в края на тази година. Предстои да представи и свои..

публикувано на 19.04.24 в 09:54

Кипър: Обсъждат използване на ИИ за почистване на морските води

Използването на изкуствен интелект за откриване и почистване на замърсявания в морето е сред иновативните технологии, които ще бъдат представени на провеждащия се днес форум „Синият Лимасол“. Най-големият крайбрежен град на Кипър, търговски и корабен център в Източното Средиземноморие, е включен в мисията на ЕС за постигане на климатична..

публикувано на 15.04.24 в 08:33

Екологични организации определиха законопроект за лобистки и излизат на протести

Започваме протести и няма да спрем, докато въпросният законопроект не бъде спрян. Това каза пред БНР адвокат Димитър Палов, председател на гражданско сдружение "Ти решаваш" , което в неделя, 14 април, ще бъде част от протестите на екоорганизации срещу промени в Закона за насърчаване на инвестициите, с които се слага край на възможностите..

публикувано на 12.04.24 в 15:14

България ще въвежда депозитната система за пластмасови бутилки. Какво предстои?

До 2029 г. на територията на ЕС следва да бъдат изградени депозитни системи за връщане на празни пластмасови бутилки.  В 17-те европейски страни, които вече имат подобна система, се регистрира висока събираемост. Пред страната ни са три задачи - анализ къде какво количество отпадък се генерира, промяна в законодателството и инвестиции в..

публикувано на 04.04.24 в 12:15

Може ли да се постави фотоволтаичен покрив на Екомузея с аквариум в Русе?

Фотоволтаичните системи са едно от решенията, с които можем да компенсираме вредата на човешката дейност върху природата. Все повече обществени сгради се захранват с възобновяеми енергийни източници и това е модел, който показва ползата от тази технология. Дали в Екозумея с аквариум в Русе има възможност за такава система и как може да се случи..

публикувано на 17.03.24 в 08:25