„Нека езикът за тебе е както плътта за любимите. Той съществата разделя и в миг само той ги събира”.
Йохан Кристоф Шилер, по-късно фон Шилер, е роден през 1759 в Марбах, херцогство Вюртенберг. Баща му е военен фелдшер, който стига до чин капитан, а майка му е дъщеря на кръчмар. От баща си Шилер взима любовта към знанието, а от майка си – склонността да мечтае. Семейството е бедно, строго католическо и не може да изучи единствения си син, затова всички, включително Шилер, мечтаят да стане свещеник. Той учи в латинско училище и е отличник, но Съдбата решава друго. Семейството се мести в Лудвигсбург и будният младеж попада в полезрението на херцог Карл-Ойген, който през 1772 създава военна академия и го записва да учи право. Той не ще право, чете всичко друго, но не юридически книги и се прехвърля медицина. Дисертацията му на тема „Философия на физиологията” е отхвърлена като неразбираема. Проваля се втори път, но третият опит най-накрая му носи диплома. Не и добра практика обаче. Заради непокорния си характер и оскърбителната склонност да пише поезия, Шилер не получава офицерски чин. Назначен е за фелдшер, без право на частна практика и без напускане на гарнизона. Но когато пиесата му „Разбойници” е поставена през 1782 в Манхайм, авторът се измъква от казармата и гледа представлението, скрит в ложата на театралния директор. Той е арестуван и затворен за две седмици, след което решава да дезертира, захвърля мундира и се заема изцяло с литературна работа. Така започва периодът в живота на Шилер, известен като „години на скитане”, който го води до Ваймар и близкото приятелство с Гьоте. През това време, покрай поезията и драмите му, той става все по-известен в Германия и в Европа. Гьоте му помага да се установи като професор по история и философия в Йена, където пише трудове върху европейска история, естетика и етика. Това обаче приключва през 1796 и до смъртта си 9 години по-късно Шилер се връща във Ваймар, за да се посвети пак изцяло на литературата.
Освен литературата, Шилер обича най-много жените. Всичко започва във военната академия с набези по кръчми и публични домове, но за късмет остава сред малцината гении, незасегнати от типичните за епохата венерини болести. Навсякъде, където живее, Шилер се влюбва в момичета, няколко пъти предлага и брак, но е отхвърлен като безперспективен бедняк. Утешава се обаче чрез връзките си с женени и влиятелни жени. Такава е Шарлоте фон Калб, която го представя на висшето общество във Ваймар. В един момент се оказва, че връзката с нея е на ръба на обществения скандал и Шилер търси спасение в провинцията. Приятел го представя на семейство фон Ленгефелд, вдовица с две дъщери – омъжената Каролине и Шарлоте. Те са красиви, интелигентни и през пролетта на 1788 Шилер се залюбва с двете едновременно. Имам предвид, че тримата правят всичко заедно, включително секс. Вълшебното лято се удължава до ноември, а накрая майката го информира, че все пак е време да си ходи. Каролине обаче има план - Шилер да се омъжи за Шарлоте, тя самата да се разведе и да заживеят тримата заедно във Ваймар. Планът се реализира частично. След сватбата, Шарлоте ревнува и не иска да дели мъжа си. Шилер пак спи и с двете, но вече не едновременно, не в семейното ложе и не за още дълго. С времето връзката му с Каролине изтънява, а с Шарлоте се задълбочава. Раждат им се две деца, а тя, освен че се грижи за него при честите му заболявания, му асистира и в литературните дела, към които той се връща във Ваймар, след годините в Йена. Здравето на Шилер обаче е разклатено и през 1805-та той умира на 45 от белодробно възпаление. Няколко години по-късно препогребват тялото и останките му се разпиляват. Има два черепа, които претендират да са негови, а единият е взет от Гьоте, който го държи на бюрото си цял живот. При ДНК тестове през 21 век обаче се установи, че нито един от двата черепа всъщност не е на Фридрих Шилер, затова гробът му сега е празен, а никой не знае умната му поетична глава къде почива.
Тази вечер от 20 часа на Лятно кино „Орфей“ е официалното откриване на литературния фестивал „Пловдив чете“. По традиция ще бъдат връчени наградите „Орфеев венец“ за особен принос в съвременната българска поезия и „Златна четка“ за най-добро художествено оформление на книга. Домакин е издателство „Жанет 45“. Съорганизатори са Министерството на..
По книгата на д-ра по психология Магдалена Герева "Воля за креативност" тази събота в "Срещите" си говорим за креативността, защото тя - креативността и творчеството движат живота. И още - защо е изключително потребно да стимулираме и развиваме креактивноста у себе си, ако искаме да сме успешни. "Срещите" започват след новините в 9 часа.
На тържествена церемония в Дановата къща в Пловдив бяха раздадени националните награди "Христо Г.Данов" за принос в българската книжовна култура. В присъствието на служебния министър на културата маестро Найден Тодоров, кмета на Пловдив Костадин Димитров, изявени творци, интелектуалци и граждани, наградите бяха присъдени в осем категории. Водещ на..
В Пловдив ще бъдат раздадени националните награди „Христо Г. Данов“ за принос в българската книжовна култура. Тържествената церемония е от 17 часа в двора на къщата -музей на “Христо Г. Данов” в Стария град. Водещ ще е доц. Младен Влашки – литературен критик и преподавател по антична и западноевропейска литература в ПУ “Паисий Хиендарски”. За..
Добър ден и добре дошъл на Владислав Христов! Поводът за твоето гостуване е изложбата с карикатури на писателя Христо Карастоянов, която ти организираш във фоайето на кино "Лъки Синема" в събота и се казва "Карастоянките на Христо". Той така ли ги наричаше? -Ние в нашите разговори си ги наричахме така. Това е директна препратка към онези ябълки..