Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци – Публий Вергилий Марон, втора част


Ако сте чували за митичната страна Аркадия, където всички живеят просто и щастливо, да знаете, че тя е измислица на Вергилий от първата му книга „Еклоги”, позната и като „Буколики”. Тя веднага се възприема от публиката и се превръща в класика. 

Същата съдба има и втората книга на Вергилий – „Георгики”. Името е гръцко и значи „За обработката на земята”. Това е дълга поема в тъй наречения дидактически хекзаметър. Темата на „Георгики” е поръчана от Меценат и неслучайно книгата е посветена на него. Меценат, който обича изкуството, но работи за императора, знае, че на държавно ниво има проблем със земеделието. След изтощителните войни, войниците се връщат у дома, а други получават имоти за добра служба. Едните обаче са забравили, а другите никога не са знаели как се обработва земя и има нужда от наръчник. Тук се включва Вергилий. „Георгики” е от четири части, посветени на отглеждането на различни посеви и плодни дръвчета, добитък, коне и пчели. Книгата обаче съдържа също прекрасни поетични отклонения. 

Още докато пише „Георгики” обаче, Вергилий замисля „Енеида”, но реално работи върху нея през последните 10 години от живота си – от 29-та до 19 г. пр. н. е. „Енеида” е написана в тъй наречения „дактилен”, познат още като „героически” или „епически” хекзаметър. Тя съдържа 9 896 стиха. Трудно е нормален човек да си представи такъв обем поезия, но мога да ви кажа, че това са малко повече от 700 сонета например. За сравнение, Шекспир има 154, а Петрарка – 366 сонета.

Пърсел, Дидона и Еней, 14-39 

„Енеида” е огледален образ на омировите „Илиада” и „Одисея”. В първите 6 книги Еней, също като Одисей, пътува по море, преживява приключения, посещава странни земи, влюбва се и се разделя с любимата, минава и през подземното царство. Във вторите 6 книги той, троянецът, с родина, завладяна от гърците, на свой ред със сила завладява земи в днешна Италия и ги превръща в нов дом за собствения си народ. Но кой е Еней? Еней е троянски герой, роден от една любовна среща на планината Ида между богинята Афродита, римската Венера и принц Анхиз, първи братовчед на цар Приам. При клането, което гърците устройват в Троя, съпругата на Еней, Креуза, е убита, но с малка група троянци той се измъква и тръгва на дълго пътешествие. Пречи му богинята Хера, римската Юнона, тя прави пътуването му по-дълго, като му поставя различни препятствия. 

Сюжетът в „Енеида” започва да тече на седмата година от странстването, когато малкият троянски флот достига земите на Картаген, градът на царица Дидона. Тя посреща Еней и неистово се влюбва в него, а той отговаря с пълна взаимност, но после трябва да продължи пътя си, а тя го проклева и се самоубива. В следващите книги Еней минава през подземния свят, стига до земите на цар Латин, който му дава дъщеря си за жена. Тя обаче вече е обещана на Тур, краля на рутулите, така че следват кървави битки. Еней побеждава Тур, убива го и се жени за Лавиния. С нея поставят начало на династията, която после създава и управлява Рим, а внукът им, Брутус пък, както се смята, е легендарният основател и пръв цар на Британия.

Глас, 00.00

Пея за битките и за мъжа – тласкан беглец от Съдбата - 

който в Италия първи от Троя до брегове Лавинийски доплува.

Дълго го него в морето и по земите далечни захвърля

божествена воля, злопаметен гняв на жестока Юнона.

Така започва книга първа на „Енеида”, знаменитият епос на римския поет Вергилий, който и до днес е фундаментален за цялата европейска литература. „Като митологизира троянския произход на римляните, Вергилий превръща историята за губещите в епос на побеждаващите” – пише Даниел Менделсон в списание „Ню Йоркър”. Той отговаря и на два от най-значимите въпроси, свързани с „Енеида”. Първо, самата книга, казва Менделсон, всъщност далеч е изпреварила времето си. 

Точно заради включените в нея огромно количество заемки, цитати и перифрази на антични автори, тя всъщност е типичен пример по-скоро за произведение от нашата, постмодерната епоха. В този смисъл – повече се родее с „Одисей” на Джойс, отколкото с „Одисей” на Омир. И второ, противоречията в образа на Еней могат да се разберат, ако той се разглежда не като античен герой, а като типаж от модерната епоха. И наистина, какво друго е Еней, ако не човек без минало, без родина, без нищо зад гърба си, залутан през времето и пространството в търсене на някакво бъдеще, твърде смътно очертано от неясни сили. 

Ами сравнете го с героя на кой да е стойностен роман от последните стотина години и ще видите ясно приликите.

Пърсел, Дидона и Еней, 17.09 

Когато е на смъртния си одър, поетът Вергилий по неясни причини иска от приятелите си да изгорят ръкописа на „Енеида”, но те не са съгласни и когато умира, публикуват го, без да пипнат нищо. Книгата веднага става хит с неувяхваща слава, а нейният автор  - в едва ли не обожествяван мъдрец, пророк и магьосник. 

Още в античността се ражда една гадателска практика – затваряш очи, отваряш „Енеида” и пасажът, който посочиш, ти предсказва бъдещето. Смешно ли ви звучи? Да видим. През 117 г. н. е. умира император Траян, а един негов далечен роднина отваря „Енеида” и чете: „Това е онзи цар на Рим, сивокос и сивобрад, който ще даде законите на града.” Човекът е 41-годишният вече посивял Адриан, който наистина става император и носи ред и закони. А на английския крал Чарлс Първи книгата предсказва обезглавяването от главорезите на Кромуел. 

Има още много подобни истории, но по-важното е истинското наследство на поета. Както казва един учен: „Вергилий заема централно място в литературния канон на цяла Европа по-дълго, отколкото кой да е друг писател”. Данте нарича Вергилий „най-висшият поет”, а през 20 век Елиът казва, че той е „класикът на цяла Европа”. 

Дали самият Вергилий, когато през 19 г. пр. н. е. умира край огнището в Бриндизи, сам си е предсказал хилядолетната слава? Сигурен съм, че да. Друг е въпросът дали не би предпочел, ако може, да подиша още малко.

Пърсел, Дидона и Еней, 31.40


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Плодовете зреят нощем" - новата книга на Неда Антонова

През април излезе дългоочакваната нова книга на Неда Антонова - " Плодовете зреят нощем ". Писателката проведе редица срещи с читатели, на които те са поставяли въпроси за асистираната репродукция и за написването на романа. ИК "Хермес" представя така романа:  „Плодовете зреят нощем“ е вдъхновен разказ за една необичайна любов, от която се раждат..

публикувано на 29.05.24 в 07:00

Проф. Палангурски представя новата си книга в Пловдив

Премиера на книгата „Съграждането на модерна България“  на проф. дин Милко Палангурски ще се проведе тази вечер от 18:00 ч. в зала „Съединение” на Регионален исторически музей – Пловдив. Изданието с подзаглавие „Нотабилите, Конституцията и князът“ поставя акцент върху най-успешното българско поколение и значим период в историята на страната ни..

публикувано на 29.05.24 в 06:40

Петър Цеков отбелязва юбилей с изложба в "Лабиринт"

С юбилейна изложба в галерия "Лабиринт" живописецът Петър Цеков отбелязва своя 60-годишен  юбилей. Експозицията съдържа творби от последните няколко години.  В тях е отразен стремежът на художника да експериментира, търсейки хармонията между природата и хората. Петър Цеков завършва Националната художествена академия „Николай Павлович“ със..

публикувано на 28.05.24 в 16:23

Валери Манолов гостува в "Петното на Роршах"

Среща разговор с писателя Валери Манолов и премиера на стихосбирката „Силуети на раздялата“ ще се състои в литературен клуб „Петното на Роршах“. Книгата се появи на книжния пазар с печата на „Жанет 45“ и по думите на писателя Александър Секулов, „тя е поема за раздялата като вечно възвръщаща се любов“. Авторът има две  издадени..

публикувано на 28.05.24 в 07:50

Концерт в АМТИИ в програмата на 60-ия Камерен фестивал

Първият концерт след откриването на 60-ия Камерен фестивал в Пловдив ще се състои тази вечер в Концертната зала на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“. На юбилейното издание на феста гостуват Марко Милетич - виолончело, и Валентина Ненашева - пиано.  В програмата на музикантите са включени произведения на Морис Равел, Клод Дебюси, Сергей Прокофиев и..

обновено на 28.05.24 в 07:40