Великите европейци - фамилията Картие

Да, техните камъни понякога са най-впечатляващите на света. Но диамантите щяха да си останат просто тежки камъни, без онези качества, които правят голямата разлика между добър занаятчия и гениален бижутер - новаторските идеи, умението да ги реализираш най-добре, без компромиси с качеството, използването на всяка възможност, за да превърнеш бизнеса си в световен. За целта понякога един живот не стига, но Картие успяват там, където много се провалят – новите поколения да не разпиляват постиженията на предишните, а да ги развиват със същата упоритост и талант. 

През 1819 се ражда Луи-Франсоа Картие, който поставя основите. Баща му, Пиер Картие, е войник на Наполеон, но попада в английски плен. Съпругата на местния пекар е влюбена в него, носи му женски дрехи, които той облича и бяга. После Пиер произвежда рогови барутници, твърде добър бизнес във време на постоянни войни. Малкият Луи отрано показва склонност към рисуване, а баща му го дава чирак на прочутия ювелир Адолф Пикар. Луи бързо напредва в бижутерията, а когато вече няма на какво да научи, остава при Пикар и печели добре. Още на 21 се жени за Антоанет Гермопре, а през 1847 купува работилницата на майстора. В Париж бижутери с лопата да ги ринеш и той е един от многото. Скоро обаче го спохожда късметът. Идва графиня Неверкерк, съпругата на императорския интендант, и купува няколко брошки. Тя се хвали на княгиня Матилда, племенница на императора, а с появата на нов, много добър бижутер, е запозната и императрица Евгения. 

От Франция пък информацията се разчува из всички европейски дворове и Луи-Филип започва да наема колеги-златари, които да изпълняват бижутата по негова скица. Изделията му се отличават с финес и изящество. Говорим за „бижута“, но става дума и за други аксесоари - верижки за дамски часовници, катарами, златни писалки, табакери. Луи-Филип използва мотиви от италианския Ренесанс до изкуството на Древен Египет. Той става законодател в бижутерията с нетипични, дори неприемливи дотогава неща. Създава например брошки във формата на насекоми и други животинки – пеперуди, водни кончета, охлюви, бръмбари. За първи път в света използва в бижутерията платината, която задържа повече скъпоценни камъни от златото и среброто.

През 1867 Картие показва бижута на Световното изложение в Париж, новите буржоа вече са с огромни финансови възможности и бизнесът се разраства още. Въпреки че следи делата на фирмата до смъртта си през 1904, още през 1874 татко Картие се оттегля и я оставя в ръцете на сина си Алфред. Той е добре подготвен, с находчивост и размах намира нови клиенти по света – от богати американци, до богати руснаци, от арабски султани, до индийски махараджи. Фирмата се мести на все по-престижни места в Париж, докато се установява на Рю де ла Пе, където е и до днес. Алфред на свой ред подготвя синовете си и през 1898 най-възрастният – Луи-Жозеф, става равноправен партньор. 

С изключителните си идеи той затвърждава реномето на Картие като бижутери от световна класа. Много помагат и другите двама братя. Малкият, Жак-Теодюль, специалист по история на изкуството, подпалва с бижутата на Картие Лондон, а оттам и цялата Британска империя. Средният син, Пиер Камил, пък зарибява първо Русия, а после в Щатите се жени за свръхбогата госпожица и има достъп до фамилии като Вандербилт, Рокфелер и Форд. Луи-Жозеф, който управлява центъра на империята в Париж, работи в стил „ар деко“. Десет години преди Баухаус, той развива идеята, че във всичко трябва да се търси баланс между функция и форма. На банкет през 1904 по повод пореден въздухоплавателен рекорд на приятеля му – бразилския пилот и плейбой Алберто Сантош-Дюмон, Картие обещава да му подари каквото поиска. Алберто се оплаква, че, докато пилотира, не може да види колко е часът, защото няма свободна ръка да бръкне в жилетката за джобния часовник. Ако обича, приятелят му да направи нещо по въпроса. И Луи прави първия мъжки ръчен часовник в света, наречен Сантош, просто, удобно, красиво и полезно изделие. То се носи на китката и има големи цифри, за да се виждат лесно дори в сумрак. В часовникарството Картие правят още много изумителни неща – прочутия Танк, плосък, елегантен красавец, въпреки че е наречен така в чест на американските танкове, които освобождават Франция през ПСВ. Или Паша, първият водоустойчив часовник, който пашата на Мароко поръчва, за да се къпе в басейна, без да го сваля. 

По поръчка на Жан Кокто пък Картие правят друга вечна икона – Тринити, Светата троица. Това е мъжки пръстен от три преплетени ринга – жълто злато, червено злато и платина. Идеята на Кокто е да се олицетвори триединството между преданост, дружба и любов. Друго огромно постижение при управлението на Луи-Жозеф, е фантастичната „Пантера“, тя се появява за първи път през 1914, а после се развива като стилизирана форма в няколко изделия. 

Сам Луи вписва образа на голяма котка в по-ранните си проекти, но котката наистина има дълга опашка. Казва се Жана Тусен, жена с минало, но и с невероятен усет за бижутерия, която той прави шеф на творческия отдел. Двамата се залюбват, но заради произхода и ранните подвизи на Жана, самата тя наричана Пантерата, семейният съвет не допуска да се оженят. В професионално отношение обаче няма проблеми – след смъртта на Луи-Жозеф през 1942, Жана Тусен управлява парижкия клон и цялата творческа дейност на Картие. 

В десетилетията след войната и до наши дни фирмата минава през различни етапи в своето развитие и дори вече не е собственост на фамилията, но здравата основа - смесицата от трудолюбие и талант, които раждат красота, не е загубена. Вероятно затова Картие продължава да бъде един от световните символи не само на лукса и богатството, но и на съвършенството.