Рихард Вагнер е роден през 1813 година в Лайпциг като девето дете в семейството на полицейски служител. За Европа това е време на бурни събития - Наполеон е жив, Германия не е обединена, изкуството на 19 век започва със зрелостта на Бетовен и Гоя, индустриалната революция нахлува. Всичко това се отразява в живота и творчеството на Вагнер. Баща му умира от тиф и никога не вижда сина си. Майка му, дъщеря на хлебар, но красива, интелигентна и практична жена, се жени за Лудвиг Гайер, семеен приятел, писател, музикант и художник, който и без това ги подпомага. Биографите се съмняват, че Рихард би могъл да е негов син - той му казва „татко“ и носи фамилията Гайер, а се връща към Вагнер чак на 15. Няма документи обаче, които да доказват това, а и Вагнер няма съмнения. Като дете Рихард не показва някакъв музикален талант, но научава житейската история на Моцарт и това обръща погледа му към музиката. Той е на 8, когато умира и вторият му баща, а грижите за него поемат роднини, включително вуйчо му, Адолф Вагнер, литературен историк, драматург, преводач и писател. Рихард продължава да учи в Дрезден, любимец е на учителя по класическа филология, но посещава и операта, чиито директор е Вебер. През 1827 се връща в Лайпциг и там започват сериозни промени в характера и живота на Рихард Вагнер. Той изчита голямата библиотека на вуйчо си, като особено набляга на Шекспир и романтиците. Пише и първата си драма, превежда. Нещата изглеждат, сякаш младежът се ориентира към литературата, но това е на повърхността. Вътрешно той все повече гледа към музиката и дори взима тайни уроци по хармония. Не знам защо са тайни, но всичко става явно през 1829, когато 16-годишният младеж чува „Фиделио“ на Бетовен. Малко след това геният на Вагнер избива и той прави първите си сонати за пиано, квартет за струнни и няколко концертни увертюри. Междувременно се запалва по политиката, но на първо място - учи музика в университета в Лайпциг и взима уроци по композиция. Творбите му от този период са изцяло в романтичната традиция, но фундаментът е поставен – започват трудностите и радостите на музиканта, когото никой не познава, но който в себе си вече знае, че е най-големият на света.
Докато е в университета в Лайпциг, Рихард Вагнер постига някои музикални успехи, пише и първата си опера – „Сватбата“, но унищожава готовите части. Преди да продължи към първата реална опера, Вагнер пак отскача в полето на политиката. Той членува известно време в Саксонското студентско братство, но го напуска, защото е прекалено аполитично - не подкрепя полското ноемврийски въстание срещу руснаците. Вагнер се запознава и с идеите на революционното литературно движение „Млада Германия“, изобщо, движи се все по-наляво, което слага отпечатък върху живота му по-късно. През 1833 отива при брат си Алберт във Вюрцбург и в полицейските регистри е записан като „студент по музика от Лайпциг“, макар че ученето май вече е зад гърба му. Вагнер става диригент и репетитор на хора във Вюрцбургския театър, композира операта „Фаите“ и се връща в Лайпциг с готов ръкопис. След като публикува есето „Немската опера“, младежът е поканен за директор на театъра в Магдебург, където пише и поставя втората си опера – „Забранена любов“.
По книгата на д-ра по психология Магдалена Герева "Воля за креативност" тази събота в "Срещите" си говорим за креативността, защото тя - креативността и творчеството движат живота. И още - защо е изключително потребно да стимулираме и развиваме креактивноста у себе си, ако искаме да сме успешни. "Срещите" започват след новините в 9 часа.
В Пловдив ще бъдат раздадени националните награди „Христо Г. Данов“ за принос в българската книжовна култура. Тържествената церемония е от 17 часа в двора на къщата -музей на “Христо Г. Данов” в Стария град. Водещ ще е доц. Младен Влашки – литературен критик и преподавател по антична и западноевропейска литература в ПУ “Паисий Хиендарски”. За..
Добър ден и добре дошъл на Владислав Христов! Поводът за твоето гостуване е изложбата с карикатури на писателя Христо Карастоянов, която ти организираш във фоайето на кино "Лъки Синема" в събота и се казва "Карастоянките на Христо". Той така ли ги наричаше? -Ние в нашите разговори си ги наричахме така. Това е директна препратка към онези ябълки..
"Източниците за хубава музика са безкрайни и всеки със своя опит и със своя вкус, може да обогати картината. Що се отнася до концерта за тромпет и тромбон, основната ми идея е, че отдавна позабравената импровизация в класическата музика, която винаги се е случвала в каденците на в класическите инструментални концерти, и това е било "пиронът" на..
В община Пещера ще бъде отбелязана 10 годишнината от откриването на емблематичната за региона средновековна крепост „Перистера“. На празника ще присъства вицепрезидентът Илияна Йотова. Крепостта е уникална, с двете си кули, които едновременно са били и църкви. Като архитектура това я прави единствена в страната. „Перистера“ означава..