Великите европейци - Александър Дюма, втора част

Александър е квартерон, тоест, има една четвърт негърска кръв. Той е здраво, яко дете, с бяла кожа, права коса и дълбоки тъмно-сини очи. Като юноша обаче черната кръв се обажда - кожата потъмнява, косата се накъдря ситно, само очите му остават изумително сини. Тази кръв понякога му носи неприятности, за които се разказват анекдоти. След като си тръгва от прием в аристократичен дом, стопанката нарежда на слугите: „Отворете прозорците, че замириса на негър“. Приятелят му Балзак пък безцеремонно изръсва пред журналисти: „Моля, само не ме сравнявайте с този негър“. 

Най-прочута е историята, когато в един Салон се обсъжда теорията на Дарвин за произхода на човека, а един се обръща ехидно към Дюма: „Между другото, Маестро, вие трябва да знаете много по въпроса, нали сте негър“. А Дюма казва: „Разбира се, мосю. Баща ми беше мулат, дядо ми - негър, прадядо ми е бил маймуна. Виждате ли - моят род започва оттам, където вашият свършва.“ Да, Дюма не винаги е посрещан с радост и внимание, но врагове му създава не само кръвта, а също писателските успехи и многото любовни авантюри. П

овечето дами от висшето парижко общество изобщо нямат расистки предразсъдъци, напротив, екзотичната външност на писателя, съчетана с артистизъм, интелект, слава и пари, е неустоима. За него пък са неустоими самите дами - при това в изумителни количества. Смята се, че завоеванията му се въртят около числото 500, а незаконните му деца са поне 7. Дюма обикновено има поне две, често три, а понякога и четири метреси едновременно. Между тях намира сили да прави случаен секс, предимно с театрални актриси. „Взимам ги по много едновременно заради доброто си сърце. Ако трябва да бъда само с една, тя ще умре в края на първата седмица“ - скромно уточнява той. 

Не знам дали тук говори светата истина или светото самохвалство, но страстта му към жените е наистина ненаситна. Някои изследователи дори казват, че дори е трудно да се прецени дали писането или любовта е първата и най-голяма страст в живота му. И така, още с пристигането си в Париж, Александър Дюма се залюбва с шивачката Катрин Лабай, която му ражда първия син, наречен също Александър Дюма и станал също известен писател, но с романа „Дамата с камелиите“. 

Освен любов обаче Дюма прави и сериозни стъпки, за да завладее Париж наистина. Той вече е наясно с писателската си страст и прави две неща. Първо, обикаля театрите и буквално учи как се пишат пиеси, защо една пиеса е по-добра от друга и т.н. Второ - чете книги наред и се самообразова, запознава се с принципите на модерната поезия, сближава се с някои от най-актуалните писатели и критици.  

В Париж стари приятели на баща му уреждат Дюма в канцеларията на херцога на Орлеан, бъдещия крал Луи-Филип. Заплатата му е 100 франка, а за един от старите водевили, написани с приятеля Льовен, двамата получават по 300 франка. Това стимулира Дюма, той пише пиеса, тя уж е приета от театър „Комеди франсез“, но не се поставя. За два месеца вади нова пиеса - „Анри III и неговият двор“, а с нейната премиера през 1929 започва големият му триумф като драматург. 

Дюма се събужда прочут и забогатяващ, за реклама на името му само помагат критичните нападки и скандалите между привържениците на класическата френска драма и новото романтично течение, в което Дюма е на предната линия, заедно с Юго. За отпечатването на пиесата в книга той получава 3000 франка - заплатата си за две години и половина, така че напуска кантората и се отдава изцяло на театъра. Скоро пиесите му превземат не само Париж, но и цяла Франция, той има нови завоевания по тънката част и се включва в един кръжец, който се събира веднъж месечно в парижки хотел, за да пуши заедно хашиш и да води интелектуални разговори. Елитната компания включва творци като Юго, Бодлер, Нарвал, Балзак, Дьолакроа. 

Не е чудно, че при бурния живот, който води, Дюма участва и в редица дуели. Веднъж той е извикан на дуел, защото е на улицата с толкова небрежно облекло, та някакъв гражданин го смята за лична обида. Дуелът започва, но скоро свършва с всеобщ кикот, Дюма пак е в безумна форма - с широки панталони, които постоянно се смъкват и трябва да се придържат с една ръка. В друг случай, вместо дуел, се хвърля се ези-тура и който загуби, се застрелва в съседната стая. Дюма губи, отива оттатък, чува се изстрел, но той се връща и обяснява: „Ами не можах да се уцеля“. 

С парите, които вади от драматургията, Дюма не само издържа метресите, майка си и всички навлеци, които живеят в неговата къща, но и пътува. Така се раждат пътеписи,  не винаги пълни с факти, но пък с хумор, забележителни наблюдения и интересни истории. Пътеписите се харчат като топъл хляб, а всъщност са и добра тренировка за най-големите му постижения - приключенските романи.. 

Още първият такъв роман на Дюма, „Капитан Пол“, появил се през 1838, носи на в. Le Siécle 5 000 нови абоната. Писателят получава хонорар по 3 франка на ред, наистина несметно богатство, като имаме предвид, че пише по около 500 реда на ден. После в ръцете му попада забравен текст, публикуван в Кьолн през 1 700 година и озаглавен „Мемоарите на г-н ДАртанян, капитан-лейтенант от първата рота на мускетарите на негово величество“. Тук са праобразите на ДАртанян, Атос, Портос и Арамис. Те всички са реални исторически фигури, но въображението и огромният талант на Александър Дюма ги превръща в чиста френска митология, която на бърза ръка завладява целия свят. 

През 2002, по повод 200 години от раждането на Дюма ш въпреки неговата воля от завещанието му, тленните му останки са пренесени от родното градче в Пантеона. На церемонията президентът Ширак се обръща към живия дух на Александър Дюма с думите: „Чрез теб ние бяхме ДАртанян, Монте Кристо и Балсамо, яздехме по пътищата на Франция, ходехме по бойните полета, посещавахме дворци и замъци, чрез теб - ние мечтаехме“.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: