Великите европейци - Чарлз Дикенс, втора част

На 15 Дикенс се маха от училището завинаги и става чиновник в адвокатска кантора, учи стенография и се преквалифицира на журналист по съдебни дела. През 1830 е поканен в нов вестник, а тогава се запознава и с първата си голяма любов – Мария Биднел, която го отрязва и му разбива сърцето. Но историята има продължение. След 24 години, когато овдовява, Мария иска среща с Дикенс, вече прочут писател. Той е жестоко разочарован - вместо красивата умница от младостта, вижда отпусната, затъпяла дебелана. В двата нейни различни образа тя е прототип за две негови героини - Дора от „Дейвид Копърфийлд“ и Флора от „Малката Дорит“. 

С идеята, че всъщност иска да постигне слава, Дикенс се насочва към театъра, но по една случайност не успява. За късмет, защото скоро излиза първият му разказ, а той започва работа в друг вестник, където името му нашумява заради острото перо и свежия хумор. От журналистически текстове е сглобена и първата му книга – „Скиците на Боз“, която излиза през 1836. Боз е странно име дори за псевдоним, както, впрочем, и самото име Дикенс е странно за епохата. То по принцип е производно на Ричард, преди два века е използвано от Шекспир, който, вместо класическата ругатня „Какво, по дяволите…..“, казва „Какво по Дикенс…..“ Оттам в Англия вече Дикенс е синоним на Дявола. 

През 1835 шеф на вестника става Джордж Хогарт, Дикенс е често у тях и среща дъщерите му, три млади госпожици, с всяка от които се оказва силно свързан. Той се влюбва и се жени за средната, 19-годишната Катерина. Те живеят щастливо доста години, пътуват из Европа и САЩ, посрещат гости, имат 8 живи деца. Скоро при тях идва заживява малката сестра на Катерина – 15-годишната Мери, в която Дикенс се влюбва. Любовта им е взаимна, но вероятно платоническа, независимо от спекулациите за инцест. Но Мери умира скоро от сърдечен удар. Издъхва в ръцете на Дикенс, който е съкрушен. Той настоява когато умре да бъде погребан при нея и за цял месец спира да пише, нищо, че публиката нетърпеливо чака поредните епизоди от първите му два романа - „Записките на клуба Пикуик“ и „Оливър Туист“. 

В доста от следващите му романи обаче Мери е персонаж под различни имена, но винаги в образа на ангелски красива и невинна млада жена – Малката Нел, Флорънс Домби, Агнес Уикфийлд. По-късно пък в дома идва да помага Джорджина, голямата сестра. По-късно, в конфликта между Дикенс и сестра ú обаче Джорджина взима неговата страна и остава да върти децата и къщата до смъртта му. Но това е доста по-късно, сега, 20 години по-рано, когато излизат първите му романи, Дикенс се събужда щастливо женен и с голяма слава. Също и с немалко пари, защото тиражите на вестниците, където публикува историите си, скачат с десетки хиляди. Все пак, истинското богатство, което Дикенс иска, за да осигури семейството си, идва доста време и доста романи по-късно.

През 1842 Дикенс е на първо турне в САЩ и Канада, което се превръща в триумф. Прави две грешки обаче. Първо, настоява да получава авторски права за историите си, но всички са възмутени, те пиратстват масово книгите му, но смятат, че това е реклама за автора. Втората грешка е, че в книгата, която пише за престоя си в Щатите, той не спестява някои от най-гадните си впечатления. За Вашингтон например казва, че е град на тютюневи храчки и човек там се чувства отвратително. Не му харесва и абсолютната мизерия на американския Запад, който още е в процес на колонизация. 

След връщането в Англия, Дикенс подхваща своя коледен цикъл, с който, смята се, стимулира онази коледна лудост, която виждаме всяка година. През 40-те и 50-те години на века, Дикенс е в най-голямата си слава и се носи доста ексцентрично. Зад цялото му позьорство и екстравагантност обаче се крие напрежението заради недостатъчното средства. Той издава романите в подлистници, после в отделни томове, после изкарва месеци по платени литературни четения, тоест, пребива се до смърт, а нещо все не стига. Но идва все пак момент, когато хонорарите му нарастват и нито многото деца, нито охолния живот  могат да ги стопят. Дикенс получава например покана за четения в Австралия срещу 10 000 долара, адски много пари в средата на 19 век. 

По различни съображения отказва, но после отива в Щатите и там печели 29 хиляди долара. Той отдавна е купил имението край Рочестър, Кент, в което е влюбен от момче, а постепенно се реализира и идеята му да натрупа „капитал“, за да се чувства спокоен. Дикенс е голяма обществена фигура и коментира различни въпроси, но прави нещо изключително умно – не се произнася за политика. Дали го прави инстинктивно или знае, че политическите му позиции, независимо какви са, ще отблъснат немалко читатели, не е ясно. Така или иначе обаче, смята се, че като ориентация Дикенс е либерал. Но, както уточняват някои либерални изследователи - ако живееше днес, щеше да бъде считан за архиконсерватор. Така или иначе, дори в книгата, която може да се приеме за най-откровено политическа – „Приказка за два града“, посветена на Френската революция и нейното отражение в Париж и Лондон, Дикенс е противоречив – той уж признава, че, веднъж избухнала, революцията има нужда от революционно насилие, но в същото време оценява онова, което става във Франция, като изключително безумие. 

Още много противоречия, но и още много словесна красота и писателски гений могат да се открият в романите на Чарлс Дикенс. Но през 1865 той, докато се връща с тайната си любима, Елън Търнън, от Франция, преживява влакова катастрофа и от шока здравето и животът му тръгват надолу. Не че спира да пише, Дикенс се труди буквално до изтощение – занимава се с благотворителна дейност, увлечен е по месмеризма, ходи на четения из Англия и втори път в Щатите, издава няколко романа и пише последния – „Тайната на Едуин Друуд“, който остава недовършен. 

През юни 1870, 58-годишният Дикенс е при Елън в къщата, наета за нея и там получава втори инсулт. За да не се разкрие тайната им връзка, Елън го откарва полужив в дома му и с Джорджина се сговарят за версията, че е умрял в къщи, обграден от децата си. Всъщност писателят Чарлс Дикенс умира на пода в Гадсхил плейс, а последните му думи се ужасяващи. Джорджина му казва, че сега ще го сложи да си легне, а той отбелязва: „Да, в земята!“

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: