Великите европейци - папа Йоан Павел II

Ето как звучи тя, преведена от Първан Стефанов:

Но това равновесие, дето самотно го отстояваш,

едновременно ти изглежда твърде близо и твърде далече.

Наведеш се и в същото време трябва да се изправиш.

(Детето е невнимателно, ще изтича, ще се препречи.)

И отново - мълчание между сърцето, камъка и дървото.

Всеки може да влезе в него. Там ще се съхрани.

Щом не влезе, каквато и видимост да си създава в живота –

той не участва в делата на земните дни."

Това е поезия, писана в ранните години на Анджей Явен, по времето, когато учи в Ягелонския университет в Краков. Истинското име на този поет, актьор, спортист, катерач и кардинал на Католическата църква, всъщност е Карол Войтила, по-късно известен на света и като папа Йоан-Павел ІІ.

Habemus papam – имаме папа! Денят е 16 октомври, годината – 1978, когато тези думи прозвучават пред възторженото множество, събрало се на площад „Свети Петър” в Рим. За първи път от 455 години насам папата не е италианец, а чаровен, динамичен поляк, който завладява сърцата на милиони хора по света. Колкото и да са спорни някои от неговите идеи, решения и действия, вероятно скоро католическата църква няма отново да има толкова неподражаемо харизматичен водач.

Този кавър на „Над дъгата”, прочутата песен от филма „Магьосникът от Оз”, само че прекръстена на „Ние те обичаме”, много често припяват младежите по света, когато се срещат с Йоан-Павел ІІ. А тези срещи са легион. За 27 години той има 104 официални посещения в чужбина и 146 в Италия. Обявил е за блажени 1338 души и е канонизирал 482 за светци. Участвал е в 1 160 аудиенции в сряда и на тях се е срещнал общо със 17 600 хиляди поклонници.

На 7 октомври 1979 година папата посещава във Вашингтон студенти от Американския католически университет, които го посрещат шумно и сърдечно. „Аз също ви обичам. Може би дори аз ви обичам повече. На всички вас предлагам мира и радостта на нашия Господ Исус Христос…..” – обръща се към тях Йоан-Павел ІІ.

Любов – това вероятно е основната, най-често и най-смислено използваната дума в речника на Йоан-Павел ІІ. В Чикаго, по време на същото посещение в Съединените щати, той посвещава специална реч на темата за любовта, в която заявява:

Превод: „Любовта е единствената основа за развитието на човешките отношения.”

През същата 79-та година, но няколко месеца по-рано, на 2 юни, събота, на площада на победата във Варшава, Йоан-Павел ІІ произнася пред около 1 милион поляци думите, с които започва рухването на комунистическата система: “Призовавам Светия дух да изпълни сърцата на вярващите и да промени лицето на земята…..“ „На тази земя” – уточнява артистично той, като прави неподражаем жест с ръце и съвсем отчетливо пред множеството рисува във въздуха географската карта на Полша и Източна Европа. Всички го разбират правилно.

По това време желязната завеса лежи тежко, до задушаване, върху съдбите на хората и народите от Стария континент. Тя е спусната лично от другаря Сталин, който, освен със страшните си престъпления, е известен и с един твърде неинтелигентен въпрос. Когато Молотов след войната споменава, че в лицето на Ватикана комунистическата система има сериозен противник, Сталин го пита – е, и колко дивизии има папата? Задочният отговор на папата-поляк идва тридесетина години по-късно и гласи – само две дивизии и то напълно абстрактни, но за сметка на това - твърде ефективни. Тогава Йоан-Павел ІІ е допуснат от комунистическите власти в родната си Полша само при условие, че няма да произнася речи, с които да провокира съпротива срещу режима. И той наистина не произнася такива речи, просто отправя молба към Светия дух и поставя в основата на съпротивата своите две невидими дивизии – любовта и истината, принципи, които, в крайна сметка, наистина събориха  комунизма по-ефективно от всякакви армии.

Междувременно обаче, тъй като е известно, че КГБ никога не спи и, за разлика от Сталин, добре  знае, че папата е реален и силен с моралната си позиция враг, през 1981-ва година бе организирано покушението на Али Агджа, в което, по един или друг начин, бяха замесени и българските тайни служби. Освен това, срещу Светия отец има подготвени поне още две покушения – през 83 и 87 година, твърди Здислав Крол, бивш началник на канцеларията на епископа на Варшава и организатор на папските визити в Полша по времето на комунизма. Слава, Богу, всички тези опити са неуспешни. Самият папа отдава оцеляването си на закрила свише, най-вече от страна на Света Богородица.

Йоан-Павел ІІ има специални отношения с Божията майка. Точно по време на неговия понтификат църквата разкрива тъй нареченото „трето послание от Фатима”. Това е една дълга и любопитна история за явяването на Богородица през 1917 година в Португалия и нейните три послания. Първото от тях е по-скоро описание на картини от ада. Второто е свързано с наближаващия край на Първата световна война, предсказание за Втората, а също и за кървавата роля, която Русия ще играе в Източна Европа. Третото послание гласи: “Видях град с руини и нови сгради, и облечен в бяло епископ, който пада мъртъв на земята, застрелян с оръжие от войник.”

То има различни тълкувания. Мнозина и досега не вярват, че е истинско, вижда им се твърде обикновено. Или твърде неясно. Те очакват истинското послание да разкрие поне името на новия Месия или нещо още по-важно за човечеството. Но толкоз ни е дадено от Светата Дева:

По времето, когато Йоан Павел ІІ е папа, броят на католиците по света нараства от 660 милиона на милиард и сто милиона. Смята се, че именно неговата харизма и политиката му за отваряне на църквата привличат нови християни, най-вече в страните от третия свят. Друга причина за това е, че, колкото суров е папата към престъпния комунистически режим, толкова силно критичен е той и към недостатъците на капитализма. Тезата му за „глобализация на морала” е перфектна, но все пак – само глобално погледнато. Защото пък с противопоставянето си на абортите, на хомосексуализма, на използването на кондоми, той печели врагове, особено в либералните среди. Но как да се очаква друго – глобалният морал очевидно не е и не може да е алтернатива, по-скоро е необходимо допълнение към протичащата в света икономическа и политическа глобализация. Засилването на икуменизма, тоест, сближаването на християнските деноминации, както и опитът за сближаване изобщо между световните религии, също се оценява като проект на Йоан-Павел ІІ с двусмислен резултат. Фундаменталистите от всички страни нападат усърдно този процес, започнат от него. Дърпат го назад също натрупванията на историята и натрупванията на предразсъдъците. Не му помагат несъвършенствата в човешката природа и човешкото мислене. Пък и отреденото от Бога време очевидно не стигна. То изтича на 2 април 2005 година.

Дали сега папа Йоан-Павел ІІ блажено почива отдясно на Христос? Кой знае. Дано обаче поне има достатъчно време, за да слуша любимите си грегориански песнопения, изпълнени от ангелския хор:

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: