Великите европейци - Фритьоф Нансен

Дотогава никой не е бил там. Не се знае дали изобщо може да се стигне. Ние сега знаем. Но пък само можем да предполагаме, дали преди началото на опасната експедиция, красивият рус викинг, 32 годишният Фритьоф от имението Стуре Фрьон, е казал по човешки предизвикателно – Ще оцелея ли? Нека боговете решат!

Това е второто най-изумително пътешествие за покоряване на Северния полюс, за което съм чел през живота си. Първото – нали се сещате, то започва с прочутите думи на Кристофър Робин:

- Ще откривaме Северния Полюс.

- О! - кaзa Пух. - Кaкво е Северният Полюс?

- Нещо, което се откривa! - кaзa Кристофър Робин безгрижно, но не много уверен.

Изумителното пътешествие на Фритьоф Нансен обаче се случва цели 33 години преди това на Пух Мечето. И то се случва наистина, не на книга. Но кое му е толкова изумителното – питаме всички ние, модерните хора, претръпнали към всякакви изненади от страна на човешкия разум и гений. Ще стигнем и до там. Но нека първо ви разкажа малко за човека Фритьоф Нансен.

 

Труден език е норвежкият, не знам какво се пее в тази балада, но ще да е нещо, свързано със старите бардове и легенди. Дали има легенда, която разказва и историята на момчето Фритьоф, което още на две години се качва на ски, а на десет почти троши врата си при скок? Ако не в легендите, то в историята на спорта непременно е записано, че 18 годишният Фритьоф Нансен чупи световния рекорд за ски бягане на 1 миля, следващата година става норвежки шампион по крос кънтри, а после прави това още 11 пъти. В училище той не блести, защото училището е на второ място. Записва да учи зоология в университета, защото предполага, че това ще изисква работа на открито. И уцелва десетката. През 1882 година университетът изпраща Нансен на първата му голяма експедиция да изследва морски същества. Тогава се ражда идеята да прекоси Гренландия на ски от изток на запад и той я реализира през 1888-ма. Междувременно обаче прави научни изследвания в областта на животинската нервна система, получава различни отличия за пионерската си дейност и докторска степен. Докато с още петима души пресича Гренландия и особено после, когато се налага за цели седем месеца да преживяват на острова с лов и риболов, Фритьоф Нансен съставя карта на южната част на Гренландия и изучава релефа, климата, особеностите на леда, флората и фауната, бита и обичаите на инуитите.

Новината за успешната експедиция стига до Норвегия и в Христиания Нансен е посрещнат като истинска поп звезда. В главата му вече зрее план за покоряване на Северния полюс. Докато той си зрее обаче, реализира се друг план, чието начало е поставено малко по-рано – сватба с норвежката красавица, певицата Ева Сарс. Двамата се срещат при комични обстоятелства. Докато кара ски, Нансен намира, както описва той, „два крака, които стърчат от снега”. Историята е истинска, но инцидентът е случаен - Ева иначе е пионер в норвежкия женски ски спорт. Освен това е прекрасно мецосопрано – много обича Григ, естествено, както и Шуберт.

Това е „За музиката” на Шуберт, в изпълнение на Арлийн Аугер, не е Ева Сарс, но вероятно тя е звучала по подобен начин. Няколко месеца след сватбата, неспокойният дух на Фритьоф Нансен разкрива плановете си за експедиция до полюса пред Норвежкото географско общество и подготовката започва с пълна сила. Събират се пари за изграждане на кораба „Фрам”, за провизии и инструменти, подготвя се екипировка, голяма част от която Нансен сам измисля. Например негова е идеята при експедиции в толкова студени земи да се носят не един-два пласта дебели дрехи, а много пластове от тънки, което подпомага процесите на влаго и топлообмен. Корабът „Фрам”, което означава „напред”, е проектиран от конструктора Колин Арчър според изискването на Нансен да е „толкова малък и здрав, че да не може да бъде унищожен от леда”. И Арчър му го дава. А ето и по-късно описание от дневника на пътешественика:

„Стените са покрити с насмолено кече, следва пълнеж от корк и елхови плоскости, още един пласт насмолено кече и линолеум. Таванът е със същия строеж и дебелина около 40 см. Прозорците са защитени с трипластово стъкло. Тук е едно топло и уютно място. Независимо дали навън температурата е -5°С или -30°С, ние не ползваме печката. Вентилацията е отлична. Мисля да изхвърля печката, само пречи тук.” Да изхвърли печката, моля ви се. И то когато корабът е на някакви си 660 километра от Северния  полюс, замръзнал между ледовете.

Това е звукът, който се чува вътре в съвременен ледоразбивач. А корабът „Фрам” не е ледоразбивач, представете си какво се чува при блъскането на леда в стените му. На всичкото отгоре, след като достигат определени координати, Нансен издава заповед да спрат машините. Но не си мислете, че така пътуването приключва - обратно, то току що започва. Гениалната идея на Фритьоф Нансен се базира не на наука, а на догадка. Той правилно смята, че, заради дълбоките течения и размесването на солена вода със сладка от крайбрежието, огромни ледени пластове дрефуват към полюса. Затова „Фрам” планирано замръзва сред ледовете, но продължава да напредва със скорост около 1 миля на ден. Всъщност, как по-гениално да се постигне една мечта, освен с кораб, който пътува нанякъде, без да се движи изобщо?  

„Ще плувам в океана много нощи и дни, ще плувам далеч отвъд мястото, което твоите очи могат да видят” – пее групата „Нордланд”, северна земя, в едноименната песен. Нансен дълго се взира на север, но експедицията се проточва - той променя плана и решава да продължи към полюса с кучешки впряг. На 14 март 1895 година потегля с придружител, но постепенно движението им се забавя, храната  намалява, компасите се развалят и те се оказват сред „истински хаос от ледени блокове, прострени до хоризонта”. Така идва денят, когато невероятно смелият, но и невероятно разумен пътешественик, пише в дневника си: „Все повече се убеждавам, че трябва да се върнем, преди времето ни да изтече”.  

Преди времето им да изтече, качени на айсберг, те достигат до остров, от който след още месеци на невероятни приключения и опасности, се връщат в родната Норвегия. В следващите 20 години Фритьоф Нансен се посвещава най-вече на науката. Той пише книги, става професор в университета „Крал Фредерик”, а малко по-късно и директор на базираната в Христиания Международна лаборатория за изследване на Северно море, занимава се с океанография, участва в много други експедиции и прави нови открития. В началото на ХХ век в Норвегия има силно сепаративно движение за откъсване от унията с Швеция и Нансен става част от него. Така започва биографията му на политик и дипломат, която, след покоряването на природните върхове като ученият Фритьоф Нансен, го извежда и до най-високите върхове на хуманизма като човекът Фритьоф Нансен.  След Голямата европейска война се създава Лигата на нациите, известна и като Общество на народите. Нансен създава норвежки клон на Лигата и разгръща широка дейност за подпомагане жертвите от войната. През 1921 година той поема поста Върховен комисар по бежанците на ОН. Най-голямата му грижа са бежанците от болшевишката революция и големия глад в Русия, който взима около 30 милиона жертви. Следват активни действия в помощ най-вече на гърци и българи, жертви на Гръцко-турската война от 19-та - 22-ра година. Огромна, макар не до край успешна, е помощта му и за арменските бежанци от Турция. Освен широката финансова помощ и медицински грижи, които осигурява, Нансен разбира, че голям  проблем за всички бежанци е липсата на документи. Така те не могат да  удостоверят самоличността си и да преминат легално от една страна в друга. Затова той създава тъй наречения Нансенов паспорт, признат от над 50 правителства по света и спасява стотици и хиляди хора. За тази си дейност през 1922 г. Фритьоф Нансен получава Нобеловата награда за мир.

По това време самият той е нещо като доброволен бежанец от родната си Норвегия. Обществото там реагира остро на втория му брак със стара негова приятелка, макар че съпругата му Ева Сарс умира от пневмония още през 1907. Така или иначе, през 1930, на 69 годишна възраст, великият норвежки учен, изследовател, дипломат и хуманист умира в дома си от сърдечен удар. Тялото му е кремирано, а прахът му – заровен под едно дърво в градината на скромна церемония. „Нямаше речи, само музика” – пише дъщеря му Лив. Изпълнява се шубертовия романс „Смъртта и момичето”, който Ева Сарс толкова обича да му пее приживе.