"Да сте живи и здрави, па дако сте врътоглави"

Ели Лозанова се увлича от идеята на Резервата още щом влиза във форума. Ели има собствен и много специален принос към каузата на нашия край- превежда известни приказки на северозападен диалект.

"За това е виновна Яна Кременска, споделя Ели. Яна е поетеса и журналист от Враца, изключителен човек.  Тя ме подкокороса  един ден: "Що не вземеш да преведеш някоя приказка. Защо македонските деца да си четат приказки на техния диалект, а нашите- не."

Така започва и първия си превод- първите два реда са на Яна Кременска, а после Ели продължава. И се появяват "Хензел и Гретел", "Зачмалата убавица", "Мачоко с гумениците" и "Влък и едно кошле ярета". Това е страшно интересно, категорична е Ели.

"На северозападния диалект и със северозападния светоглед  най-вече, не е просто да го преведеш машинално. Никога преводът, когато е машинален, не е точен и не е интересен.  С нашия светоглед приказката става уникална!"

Ели Лозанова се опитва да съхрани  паметта за нашия край и по един друг начин- чрез местната кухня. Тя се опитва да пресъздаде фестивала "Бабина душица" ( на снимката) в камерен състав като гостува на местни къщи за гости с туристи от други краища. Готви изключително северозападна кухня по автентичен начин  и с местни продукти, взети от бабите по селата. Естествено- разтяга лакърдии на северозападен диалект през цялото време. Една от любимите рецепти е  пилешката саламура от "чърна кокошка бунищарка"- рецептата е в прикачения звуков файл.

Питам я за трите най-важни думи- нейните са "майка", "благодаря" и "човек".

Това е една истинска приказка от Северозапада, приказка за човек, който не само на думи, а с делата си показва обичта към нашия край.