Ще остане ли отговарящо мляко и за нас- българите?

Д-р Валери Велков: "Държавата трябваше да стимулира средния фермер- той е в основата на животновъдството"

публикувано на 21.07.15 в 18:25

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

''Земята, която ни храни''- 21.07.2015 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

След трикратно искане за отсрочка, в края на тази година изтича преходният период за фермите, които не могат да изпълнят европейските хигиенни изисквания за млякото. Ново удължаване на срока страната ни няма да иска- това категорично заяви наскоро министърът на земеделието Десислава Танева. 3 600 ферми в страната са постигнали европейските изисквания за качество на млякото.

Във Видинско се наблюдава намаление на фермите и хората, които се занимават със животновъдство. 38 са фермите първа категория и отговарят на европейските изисквания за качество на млякото, в тях се отглеждат 2032 животни, каза д-р Валери Велков- отдел "Здравеопазване на животните" в Агенцията по храните- Видин:

"Фермите втора категория са 11, с 243 животни. 90 ферми във Видинско са трета категория, с 820 животни. При последната актуализация в тази категория са били 251 ферми, по-късно 109 са минали в категория лично стопанство, 8 са преминали в месодайно направление, 44 са отпаднали. Тенденцията не е много добра, но тук е налице и ниска изкупна цена- тя падна още през април и постави в тежко състояние много от млечните ферми. Ако не се вземат някакви спешни мерки, ще отпадат още ферми. Вероятно повечето от тях очакват есента да мине проверката от Фонд "Земеделие", пред която да декларират определен брой животни и след това или ще ликвидират стопанството, или ще минат към ферми- месно направление. Това е една възможност, защото разходите не са толкова големи."

Все по-малко са производителите- причините са ясни. Налице е и не съвсем адекватна държавна политика, щом като на млекопреработвателите им е по-изгодно да внесат сурово прясно мляко, а не да използват родното- смята д-р Валери Велков.

"Какви ли не механизми се опитваха да намерят, но не виждам резултат. Трябваше да се стимулира средния фермер, който е в основата на животновъдството в почти всички европейски държави. Големите ферми са ясни- при тях нещата са канализирани. Лошото е при малките ферми- тези, които дават семейния бизнес, подсигуряват работна ръка... Не се намери правилния подход - задържането и увеличаването на малките ферми- те да са в основата..."

Наскоро в предаването "Преди всички" по програма Хоризонт д-р Марин Маринов, главен експерт в Дирекция "Здравеопазване на животните" в Българската агенция за безопасност на храните каза, че броят на фермите у нас, които са постигнали изискванията на Европейската комисия, са над 3 600 от общо 37-38 хиляди ферми, като уточни, че 2/3 от кравите в България са в тези 3600 ферми. Втората група в момента са някъде около 500-600 ферми, те са в процес на категоризация да минат към отговарящи. Третата група са ферми с една, две, три крави. За фермите, които не могат да покрият европейските изисквания, вариантът е да преминат в месно направление, т.е. да не произвеждат мляко, а да произвеждат телета или да оставят продукцията за лична консумация.

Какви са правата на хората, отглеждащи крави в "заден двор", печеливша формула ли ще е преминаването към месодайно животновъдство и дали и за България ще има "отговарящо" мляко- чуйте повече в звуковия файл.

В "Земята, която ни храни" чуйте още разказа на Милчо Петков от село Подгоре. Той повече от 10 години отглежда крави, през 2012 година е имал 80 животни, сега са 115 крави, фермата му е първа категория, но никак не му е лесно. И смята, че животновъдите във Видинско са изчезващ вид.

Що за заболяване е антракса и какво трябва да знаят хората, за да не се стига до подобни случаи- потърсихме мнението на д-р Валери Велков, след като в събота осъмнахме с новината, че мъж е починал във варненската болница "Света Марина" от антракс.

"Заразяването става при паша в антраксни полета- това е спорообразуващ микроорганизъм, който може да престои в почвата до 30 години. Когато на дадено място е заровено антраксно животно, спората остава в почвата и при дъждове, които отнасят горния слой, тя може да попадне в повърхностния слой на почвата. Когато животното пасе, то поглъща и пръст с тревата- така се заразява."

Заболяването антракс не изисква поголовна ваксинация на животните. Ваксинират се животни в регионите, където през последните 30 години е имало случаи на антракс- за Видинско това са Макреш, Брегово, Димово- там се ваксинират овце, едри преживни и еднокопитни животни.

Последният случай на заразено с антракс животно е от 1996 година в Макреш. Заболяването не се предава от болно на здраво животно. Хората се заразяват при консумация на заразено и недобре термично обработено месо, каза още д-р Велков и посъветва:

"Да не се купува месо с неясен произход, а при съмнение за каквото и да е заболяване, стопаните да потърсят лекар, не да колят животното!"