"Животът ми е вечна борба. 18 години живях в Сърбия, след това в България две години и после в Холандия. Аз бях първата българка от този край, която замина за чужбина. Границата минах в бяла рокля- така ме и запомниха и митничарите тогава. Това се случи на 25 януари 1976 година... Живеех в Неготин. Идвах си често- почти всеки месец. Децата си ходеха на село през ваканциите. В Неготин имахме свои магазини- работех като оптик, но когато започна войната в Сърбия се прибрахме в България, защото се опасявах да не стане по-страшно.
В България също отворих свой магазин, останах във Видин две години, но видях, че това не е моята среда. През 1996 година тук ставаше нещо страшно, което аз виждах и усещах, и затова реших да замина. Продадох магазина на своя колежка и с дъщеря ми заминахме за Холандия. Тогава пред мен стоеше дилемата- в Австралия, в Америка или в Холандия да отида. Майка ми повлия на решението ми- тя каза, че ако замина по-далеч от Европа, не се знае кога ще можете да се върнете. Така избрах Холандия... Установих се в Ротердам- един от най-хубавите градове в Европа. Там започнах от нулата. Помогнаха ми приятели и мога да кажа- добрите холандци, които дори сега ги приемам като част от моята фамилия. Те ми помогнаха през първите три години, когато бе най-страшно. Дори в един момент казах на дъщеря си, която тогава бе само на 16 години, че искам да се върнем в България. Но тя ме спря- "Мамо, назад- не, само напред. Никой няма да ни повярва, че е толкова трудно". Първоначално работех в един център за бежанци, а после и в банка. Що се отнася до личния ми живот, вторият ми брак е отново със сърбин. Бях се зарекла повече никога да не правя тази грешка, но животът е непредвидим.. Със съпруга ми се запознахме на една Нова година и вече 15 години сме заедно. Той живее в Холандия от 45 години. Сега вече и двамата сме пенсионери и сме решили да се установим в Лозница- неговото родно място, защото там ни е добре.
България е моето родно място, но Холандия е страната, която ми подаде ръка, там са истинските ми приятели и най-важното - там е дъщеря ми със семейството си. Фамилията на зет ми е от Суринам- малка държава в Южна Америка. Той обаче е роден в Холандия. Имам две внучки, които уча на български. Имам и син, който след 12- годишен престой в Испания се завърна в България и се установи във Видин със семейството си.
Ако трябва да съм честна, мнението на холандците за българите наистина се промени през последните години. Доброто отношение от преди години сега се превърна в подозрение. Аз специално никога не съм усетила лошо отношение, но сега често мои приятели ми казват: "Ема, твоите българи пак са разбили банка..."
Цялото интервю с Емилия Димитрова можете да чуете в звуковия файл.
“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..
Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..
Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева. 2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..
Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век. "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection" ще ни донесат много настроение в септемврийския предиобед...
Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..
В женския месец слушаме песни с красиви имена на жени. Такива са песните и в днешната „Музикална зона“- песни на различни езици, посветени на различни женски имена. Марина, Наталия, Ирена, Анжела, Моника- имаме ги всичките в нашия екип, остава и да разберем какви са техните носителки. Знаейки името на човек, можем да разберем неговия характер, скрити..
Продължаваме тенденцията до края на капризния женски месец всеки понеделник в „Музикална зона“ да слушаме песни с имена на жени. Днес сме на вълна „сръбска песен с име на жена“. Bcяĸa жeнa имa нeпoвтopим xapaĸтep, изгapящa ycмивĸa и yниĸaлeн нaчин нa oбичaнe. Heзaвиcимo как ce ĸaзвa, вaжнo дa е дapявaна c дoбpo oтнoшeниe, зaщoтo тaм, ĸъдeтo жeнитe ca..