Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Яна Янчева: "Живейте с широко отворени очи и сърца"

Спомени за минали времена

Земята- преди и сега...

6
Мила, родна картинка...
Снимка: Яна Янчева Личен архив


Какво е била земята за хората в недалечното минало и как гледат на земята си сега? Какво е чувството, когато човек, дълбоко свързан със земята си, е принуден да се откъсне от нея? Кооперирането- сигурност за хората или законен начин за ограбване на живота им? Колективизацията- възможност за колективно стопанисване на земята, със своите предимства или твърдо убеждение, че кооперативите обслужват нечии интереси?

Много въпроси, на които няма еднозначен отговор и днес. Защото и днес има хора, които с носталгия си спомнят онези времена и социалистическото ни минало, но със сигурност има и такива, които и днес търсят реабилитация за преживените от тогавашния режим травми...

Не историческо четиво, а опит да докаже истинноста и на двете версии е книгата на Яна Янчева "Колективизацията в българското село 1948-1970. Колективна памет и всекидневна култура." Книгата е плод на едногодишна работа на терен и сравнително изследване на процеса в берковското село Мездрея и пловдивското Брестовица в периода 2007-2008 г. и показва, че отделните общности и хора са преживели колективизацията по различен начин, в зависимост от спецификата на региона, социалния статус и условията на живот. В изследването са включени спомени и лични истории на хората за събитията, оставили отпечатък дълбоко в душите им.

СнимкаЯня Янчева е с корени от берковското село Мездрея, асистент е в катедра "Етнология и фолклористика" към БАН, в края на миналата година книгата й бе представена от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Петя Генова се срещна с нея и заедно ни връщат в онези противоречиви дни:

"Това е много спорна тема, която отваря дълга дискусия. Въпросът за колективизацията е тясно свързан с историята на моето семейство. Това и провокира и моя интерес да задълбая въпроса за паметта... Спорен въпрос, който предизвиква и много спорове- на памети, на истории - лични, семейни и селищни, на интереси... Все още днес, след демократичните промени, няма единно мнение за колективизацита. Моята цел не е да доказвам кои са добрите и кои са лошите, а да покажа, че има различни сценарии, по които се случва колективизацията, различни преживявания, различни съдби..."

Яна Янчева не търси в своята книга категоричен отговор на всички въпроси, свързани с процеса на колективизацията, а го изследва през спомените на хората от берковското село Мездрея и пловдивското Брестовица. Две села, с много съдби и полюсни мнения.

"За хората от Мездрея това е времето, което поставя условен край на живота и унищожаване на техните мечти, време, през което е скъсана нишката, която така дълбоко ги е свързвала със земята. Хората от Мездрея се противопоставят и плащат своята цена- променя се и отношението им към земята- някои напускат селото, а тези, които остават, се чувстват опустошени, защото от призвание селскостопанският труд се превръща в нископлатена и непрестижна дейност. Точно по това време се ражда и поговорката "Учи, за да не работиш". Тогава и селскостопанският труд губи своята ценност... За хората от Брестовица разбирането е било точно обратното- времето на кооперативите е времето на подем, прогрес и всичко е плод на техните усилия. За по-младите особено, това е възможност за просперитет и по-високи доходи... Малко по-късно се наблюдава разочарование на хората от административното устройство- започват да разбират, че правата им като производители не са защитени..."

СнимкаПаметта все още е жива. Чрез спомените си днес едни търсят реабилитация заради преживените травми, други, за които процеса на колективизацията е носталгия към социалистическото минало, търсят признание на възгледите си, казва още Яна Янчева:

"В Мездрея все още помнят административния натиск, който е бил много силен- идвали са агитатори от съседните села, от града, милиция, военни с кучета... В спомените си хората акцентират на насилието... В Брестовица също е имало насилие, но не физическо- по-скоро е морално. Например- надписи на вратите "кулак-народен враг", отказ да бъде погребан човек, който е отказал да влезе в кооперацията... Заплахата за съсипване бъдещето на децата- за изключване от училище, от университет, от работа, е бил много мощен мотив навсякъде, който е принуждавал родителите да се запишат в ТКЗС.... Целта ми е да покажа, че в някои села хората са влизали в кооператива със желание и със съзнанието, че го правят за себе си и ще имат лична полза и полза за развитието на селото... За хората от Мездрея- обратното- това слага край на живота им... И още- искам да възбудя интереса на всеки читател и докато чете книгата, да "напише" своята история."


Десетки истории на хора, преживели времената, в които е трябвало да се откъснат от земята си, истории, които са пазили дълбоко в себе си, и спомени, извадени сякаш от дълбините на времето- спомени за близки хора и събития, оставили траен отпечатък в съзнанието им- всичко това намира място в книгата на Яна Янчева. Тя се разпространява безплатно, екземпляри има в Народната библиотека, в библиотеката и Архива в Монтана. Може да се поръча и от Института по етнология и фолклористика, или чрез личен контакт с авторката.

"Живейте с широко отворени очи и сърца"- пожелава накрая Яна Янчева.

И помнете...

В звуковия файл чуйте още: архивен запис от 1982 година- 86-годишният тогава Иван Георгиев Чунов от Брегово разказва как са влезли в АПК-то и как са посрещнали първия трактор с венци; Веска и Дамян Спасови не са преки участници в процеса на колективизация, само са чували, че едни са влизали доброволно в ТКЗС-то, други са били съветвани, агитирани или принуждавани.... Но според тях и тогава, и сега, хората са били лъгани...


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

В женския месец  слушаме песни с красиви имена на жени. Такива са песните и в днешната „Музикална зона“- песни на различни езици, посветени на различни женски имена. Марина, Наталия, Ирена, Анжела, Моника- имаме ги всичките в нашия екип, остава и да разберем какви са техните носителки. Знаейки името на човек, можем да разберем неговия характер, скрити..

публикувано на 20.03.23 в 09:40

„Музикална зона“: Сръбски песни с женски имена

   Продължаваме тенденцията до края на капризния женски месец всеки понеделник в „Музикална зона“ да слушаме песни с имена на жени. Днес сме на вълна „сръбска песен с име на жена“. Bcяĸa жeнa имa нeпoвтopим xapaĸтep, изгapящa ycмивĸa и yниĸaлeн нaчин нa oбичaнe. Heзaвиcимo как ce ĸaзвa, вaжнo дa е дapявaна c дoбpo oтнoшeниe, зaщoтo тaм, ĸъдeтo жeнитe ca..

публикувано на 13.03.23 в 09:50