Отива ли си традицията с поменалните хора̀ на Алботин?

Жители на Видин и близките села традиционно отбелязват втория ден на Великден край скалния манастир в местността Алботин, където се провежда и фолклорен събор. Там преди обяд се изпълняват така наречените поменални хора̀, които са характерни за влашкия край. Традиционните танци са израз на почит пред паметта на починалите през последната година.

Традицията, свързана с поменалните хора̀, е стара. И до ден днешен тя се е съхранила, което свидетелства за нейната устойчивост. Поменалните хора̀ в Алботин имат богата история, а самото място носи усещане за сакралност. Ритуалът, с който се отдава уважение към напусналите този свят, се изпълнява винаги преди обяд. След него се слага трапезата, а после програмата продължава с по-весели танци, надпиване и надиграване.

"Поменалните хора̀ на втория ден на Великден са само и единствено на Алботинския манастир. Раздаването на поменални хора̀ не е традиция, която се изпълнява само там. Вечерта на Великден почти във всички селища във влашките села, предимно, се раздават такива хора̀ за починалите", разказа етнографът от Регионалния исторически музей във Видин Десислава Божидарова.

Отец Григорий от Градец също разказа за същността на традицията:

"Има няколко хора̀, които се играят единствено тук, в този регион, това са т.нар. хора̀ за починалите. Тези хора̀ са по-бавни като стил, а на тях се хващат хора, които имат близки починали, раздават за свои близки пешкири, кърпи и различни пакетчета. Това е нещо, което в друг край от България няма."

Поменалните хора̀ се играят рано сутрин, преди фолклорния събор. Тази година, обаче, край Алботинския скалния манастир хора̀ нямаше. Кметът на Градец Илия Томов каза, че никой не спира провеждането на тази традиция:

"Никой не спира играенето на тези хора̀, стига да не е по време на представлението. Това мъртво хоро е направено, когато се случи катастрофата на Раброво. Иначе това е влашки обичай, прави се по време на събор, раздават се дарове. Няма нищо лошо в хорото, но никой не спира хора̀та."

Бившият кмет на Раброво Венчо Черчеланов беше на мнение, че хора̀та са забранени от организаторите:

"Какво характеризира Алботин? Хората от околните села идвали, за да се представят. Традицията е свързана с починалите, а хора̀та са в памет на отишлия си. Има различни традиции - с питки, бонбони. Дори по комунистическо време никой не спираше хора̀та, но се събираха всички на втори май. Отрицателно явление е, че по инициатива на читалище "Градец" тук се провежда събор, на който присъстват всички читалища от областта. Аз лично съм ставал свидетел как идва охраната в 11 часа и прекъсва хора̀та, за да започне фестивалът. Това не е нормално, защото традицията трябваше да бъде запазена такава, каквато е."

Живеем в изменящ се свят, в който бурните промени вече не правят впечатление. Модните тенденции се редуват една след друга, технологиите се развиват. Видинският край има своето място в световните анали, защото традициите, свързани с поменалните хора̀, раздавани при Алботин, свидетелстват за запазила се древност, която носи усещане за неповторима автентичност. Някъде някога беше казано, че народ, забравил историята си, е обречен.

На втория ден от Великден от околните влашки села и Видин се събират и са се събирали хора, за да спазят традицията. Може би традициите тук са, за да бъдат изменяни, но уникалността при Алботин сякаш отсъства, защото обичаят за отдаване на почит за мъртвите чрез хора̀ е заменен от фолклорен събор. На нас ни остава единствено да разберем дали ритуалът край скалния манастир ще изчезне окончателно. На поляните около манастира имаше хора не само от Видинско, но дори от София, които казаха, че са дошли за "мъртвешките хора̀". За други присъстващи пък "хора̀та са излишна помпозност, един вид "вижте ни", но трябва да не пречат на събора".