Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

"Родинознание" в училище- ще се повиши ли националното ни самосъзнание

Снимка: Полина Тодорова

От следващата учебна година "Родинознание" ще се изучава, като задължителен предмет в българските училища. Това стана ясно преди дни на среща между групата на Обединени патриоти и министъра на образованието Красимир Вълчев. По другата важна тема за Патриотите от ВМРО - военното обучение в училищата, се разбра, че ще бъде създадена специална програма в Мивнистерството на образованието. Как ще се отразят готвените промени на училищната подготовка и ще приемат ли българските ученици новия предмет? Поддържането на националната идентичност никога не е преставало да бъде цел на образователната система. На проведената среща бяха набелязани важни теми, които управляващите ще следват заедно. Сред тях са проблемите на предучилищното образование, желанието да бъдат обхванати и 4-годишните деца с ангажимента да се поемат и таксите за образование. Коментирани бяха и темите за въвеждане на предметите "Родинознание" и "Военно обучение". Потърсихме за коментар народния представител от ВМРО от Враца Красимир Богданов.

"В момента се изучава учебният предмет "Човекът и обществото" в 3 и 4 клас, но ние смятаме да заменим и постигнахме споразумение с министъра този предмет с "Родинознание". Една отдавнашна наша цел е да бъде засилено патриотичното образование в училище и смятаме, че не само като наименование на учебния предмет, но и като съдържание трябва да има промени в тази посока. Това са неща, които са задължителни в днешния глобален свят, когато идентификацията на отделните национални общности трябва да е много по- силна. Когато бъдат подготвени учебните планове със сигурност ще поискаме да бъде направена проверка на това, което е включено в тях."- уточни народният представител Красимир Богданов.

Преди години предметът "Военно обучение" се изучаваше активно в българските училища. За целта имаше специален учебник, издаден през 1982 година от Военното издателство и той бе за учениците от 9 и 10 клас. Интересът към военното обучение тогава бе голям. Тогавашните гимназисти учат устройството на автомат "Калашников", разглобяване и сглобяване, гражданска отбрана, видове замърсяване- химично, биологично и радиоактивно, как се слага противогаз, схема на атомната бомба, оказване на първа помощ в ядрено огнище на поражение. Сред полезните неща, които са изучавани преди време са например как се превързват различните видове рани или как се обездвижва гръбначен стълб. В момента учениците от 9 и 10 клас учат по 5 часа в Часа на класа "Подготовка за отбрана на страната". За целта има помагало, разработено от Военна академия. Трябва ли днешните ученици да имат знания и умения за действия при кризи от военен характер, терористични актове, природни бедствия, както и оказване на първа помощ?

"Ние няма да въвеждаме учебни предмети, които да бъдат в повече от това, което се изучава в момента. За целта МОН ще създаде програма и от следващата година ще може да се кандидатства по проект "Военно обучение" или поне работното му заглавие е такова към момента."- обясни Красимир Богданов от ВМРО.

Потърсихме преподавател по история във видинско училище. Разговаряхме с Любомир Георгиев, историк и директор на видинската ГПЧЕ "Йордан Радичков". 

"Нищо ново под слънцето, както се казва. Това, което те предлагат е нещо старо- мисля, че те дори използваха израза "възстановява се "Родинознанието". По скоро трябва да се помисли върху промяната на съдържанието. За мен "Родинознанието" е предмет, който наистина трябва да възпитава националното ни самочувствие ... Преподаването трябва да е увлекателно, като приказка- нещо, което ще заинтригува децата и ще ги увлече и ще създаде едно умение, което е много необходимо в днешно време."- обясни Любомир Георгиев, историк и директор на видинската ГПЧЕ "Йордан Радичков".

Потърсихме мнения на ученици от видински училища и техните родители по темата:

"Мисля, че трябва да има такъв предмет. В момента още не сме стигнали до история на България. Средновековна история учим ... Ние сме в пети клас и имаме история и география. Трябва да има такъв предмет, освен ако не дублира нещо, което се изучава и досега от учениците."

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.

Вижте още

Уплашиха ли се цените на хранителните стоки от коронавируса?

Типично по български, сякаш и този път сме изправени пред поредната куриозна ситуация- в условията на световна пандемия да бъдем свидетели на леко и плавно покачване на цените на някои хранителни стоки в търговската мрежа. На фона на голямото презапасяване в началото на обявеното извънредно положение, някои детайли като че ли останаха скрити за..

публикувано на 08.04.20 в 11:54

Видинският митрополит Даниил: Да бъдем разумни

Предстоят най-големите християнски празници . В неделя, 12 април, е Вход Господен в Йерусалим, по-популярен, като Цветница или Връбница, следват страстната седмица и Възкресение Христово. По традиция тачени и уважавани от българските православни християни празници. Тази година обаче сме в по-специфична обстановка- пандемия от Covid-19 и извънредно..

публикувано на 07.04.20 в 14:55

Колко тревожни сме заради пандемията от коронавирус

Проучване на реакциите на стрес и начините за справяне с него в условията на разпространяваща се инфекция от коронавирус в България направиха от Института за изследване на населението и човека /ИИНЧ/ на Българската академия на науките. Данните са събрани сред 1365 мъже и жени от всички възрасти. "Беше важно да обърнем внимание на няколко теми. На..

публикувано на 06.04.20 в 13:41

Живот по време на епидемия- говорят кметовете и жители на Мездра, Василовци, Лехчево и Долни Цибър

Каква е ситуацията в населените места от Северозапада във време, когато се шири зараза от COVID-19? Как тече животът по време на въведеното извънредно положение, спазват ли се наложените мерки и какви са най-честите нарушения? Отговор днес дават кметовете на Мездра, Лехчево, Долни Цибър и Василовци- селото, в което бяха регистрирани първите случаи на..

публикувано на 03.04.20 в 16:30

Готови ли са болниците в Северозапада за пациенти с COVID-19

Готови ли са болниците във Видин, Белоградчик, Лом, Монтана и Бяла Слатина да приемат и лекуват пациенти с коронавирус? Въпросът е особено актуален в деня, в който бяха оповестени положителните проби на пациенти на болниците във Видин и Монтана .  Видинската областна болница "Св. Петка" обслужва деветдесетхилядно население, пръснато в..

публикувано на 02.04.20 в 16:20
МБАЛ

Три екипа ще лекуват пациенти с COVID-19 във видинската болница

Три реаниматорски екипа са сформирани в МБАЛ"Света Петка"- Видин за лекуване на болни с COVID-19 в тежко състояние. Според ръководителя на първия екип, д-р Вилхем Елисеев, началник на отделението по анестезиология и активно лечение, медиците са подготвени да посрещнат болни, но го притеснява липсата на човешки ресурс, лекарите се надяват и на..

публикувано на 02.04.20 в 15:08

Ще запазят ли работните си места българите, работещи в чужбина

В края на 2019 година, за първи път в историята, българите в чужбина изпратиха рекордна сума към страната ни. Малко над 1 милиард и 100 милиона евро са парите на емигрантите, прехвърлени към български сметки, показаха данни на Евростат, след справка с БНБ. Гурбетчиите отново са най- големият инвеститор в България, като според статистиката около 80%..

публикувано на 01.04.20 в 12:40