Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Водещ не е анализираният национален интерес, а намеренията за прекрояване на политическото пространство

Боян Стефанов: Истинският лидер трябва да помага за осъзнаването и за образоването на електората, а не сляпо да го следва

Възможна е появата на нов тип партийно противопоставяне - големите градове срещу провинцията в страната

Боян Стефанов от Младежкия консервативен клуб
Снимка: Таня Величкова, БНР


Поредно напрежение изкристализира в Сглобката минути след края на изборите. 

Докато лидерът на ГЕРБ се обоснова, че "не вижда смисъл в подкрепа за правителството", коалиционните му партньори нямат намерение да се отказват от управлението заради "липса на по-добра алтернатива". 

Различна ли е България след изминалата неделя? 

Задава ли се генерална промяна на политическата сцена? 

Изводите от случилото се на местна почва в контекста на националната политика: потърсихме за коментар Боян Стефанов от Младежкия консервативен клуб. 

Радио ВИДИН: Поредният местен вот вече е в историята. За съжаление, той беше белязан с твърде много скандали, за да оставя у избирателя усещането, че в демократичния процес има сигурност. Каква е оценката Ви за тези два тура? Доволен ли сте?

"Аз не съм имал предварителни очаквания, затова трудно мога да бъда разочарован. Това, в което аз съм бил наясно от години, предполагам и огромната част от нашите съграждани и вашите слушатели, е че някакви изяви - къде на неграмотност, къде на незаконна агитация, винаги са съпътствали всеки български вот, особено откакто демократичният процес е свободен. Не коментирам тоталитарния период. Сега, с модерните средства за наблюдение, за видеонаблюдение, те стават по-видими. Моето мнение е, че това не е нещо ново и нещо уникално, просто сега то се разкрива. Като всяка гледка, която е белязана от посредственост, неграмотност, злоба и тн, тя не е красива. Надявам се това да не отчайва хора, защото, живеейки в демократична система, това е основен способ за легитимиране на властта. Днешното обществото много трудно би приело легитимиране на властта различно от демократичното такова, така че трябва да си изживеем тези болки".

Радио ВИДИН: Кой е големият извод? Макар и не съвсем представителна за цялата страна, София е основният акцент. Аз мисля, че е прекалено да говорим за изключително силен идеологически сблъсък между ляво и дясно, когато по-скоро част от подкрепата за Григорова е протестен вот срещу Терзиев.

"Смятам, че в огромна степен сте прав. Наистина в София един срещу друг застанаха двама кандидати на балотажа, и двамата по всяка вероятност леви в ценностно отношение. Единият, говоря за Ваня Григорова, ляв и в икономическо такова. Големият брой избиратели, които гласуват за Васил Терзиев и за партиите, които го подкрепят, са изградили от много години един по-скоро естетически профил. Имайте предвид, че продължава да има хора в София, а и отделни медии, които къде недобронамерено, къде не особено коректно и грамотно, продължават да наричат тези субекти десница. Това е радикално невярно практически в който и да е аспект. Повечето хора, които гласуват за тези политически субекти и специално за такъв тип кандидати - гласуват, защото е готино. Създава се една неформална среда, естетически профил, а не политически. В този смисъл сте прав, че изборът не е бил между дясно и ляво. Разбира се, за официалната левица, в лицето на БСП и цялата лява коалиция, която тя води, е удобно да нарича тези партии десни. Те в никакъв смисъл обаче не са такива. Да не сме твърде сурови към тези избиратели: една голяма част от тях са просто хора, които искат максимално бързо модернизиране на страната. Партии като Продължаваме промяната и Демократична България са си изградили, къде справедливо, къде не, имиджа на партии, които искат да модернизират страна на европейска или американска нога... и ,разбира се, български граждани, живеещи в София, бидейки притеснени от алтернативни геополитически вектори, алтернативни на евроатлантическата ни ориентация. Например, Русия, всякакви такива евразийски намерения, решават по емоционално причини, пак казвам - и по естестически такива, да дадат гласа си за тези субекти, които казват "ние сме най-праволинейно европейски". Ние, не го казват, но де факто е така, "най-безкритично приемаме всичко, което Западът ни предлага, искаме България да бъде нормална държава". Това увлича".

Радио ВИДИН: В реда на нещата е първата политическа сила, каквато е ГЕРБ, а тя беше такава и в близкото минало, все пак да започне да губи някакви позиции. Видяхме - някои по-големи градове, но пък не мисля, че картинката в страната е коренно различна.

"Аз няма да съм първият, който ще го каже след изборите, но това наистина е така. Партия ГЕРБ, разбира се, е доста изтощена от дългогодишно водещо място в местната власт, с донякъде амортизиран образ. На места отстъпва позиции. Не просто отстъпва кметства и общини на големи областни центрове, но има известно отстъпление от мнозинства или от силни позиции в Общинските съвети. Това, след толкова години доминация в местната власт, е напълно нормално. Искам и да осветля друг момент: че възползвайки се от демократичния инструментариум, част от избирателите по места просто пожелаха да сменят кметовете си. Разбира се, в големи градове, като София и Варна, това е най-крещящото. Тъй като там ГЕРБ имаха кметове, при това едни и същи, те не бяха сменяни, се получи такъв резултат. Забележете, например, в Плевен - един кмет като Георг Спартански отстъпи на кандидат от ГЕРБ. Тоест плевенчани не събориха гербаджийски кмет, а събориха друг местен кмет - да, независим като кандидат, но подкрепян от Демократична България. Можем да цитираме Кюстендим, можем да цитираме Пазарджик, където д-р Тодор Попов беше кмет от много години, беше независим, даже той многократно побеждаваше в миналото кандидатите на ГЕРБ. От една страна, София и Варна, ако погледнем националната картинка, по тази логика приличат на общини като Плевен, Кюстендил или Пазарджик, където просто явно толкова дълга доминация, толкова дълго време един и същ кмет, цялата амортизация, цялото изтощение, целият негатив от всички пропуски и грешки, допуснати в местната власт, се струват върху него и избирателите пожелаха промяна".

Радио ВИДИН: Преди изборите имаше едни настроения, разбира се, подклаждани от партийно говорене, а именно, че Възраждане декларираха, че ще направят своя голям пробив. Той не се осъществи обаче. Мисля, че речникът на тази партия е по-лесно да бъде усвоен на национално ниво, отколкото на местна почва, където човекът не се интересува за цялата битка по оста Русия и подобни неща, които не определят ежедневието.

"Така е. Ние можем да намерим аналогични примери в други европейски страни. Партията на Марин льо Пен във Франция и самата тя като кандидат с лекота стигат два пъти поред до балотаж за президентския пост. Националният сбор, както от известно време се преименува Националният фронт, имат десетки милиони избиратели и съвкупно е втора политическа сила във Франция. Но почти няма кметове и общини. Има и друг елемент: кметските избори в България завършват на два тура. Възраждане е партия, която с меко казано алтернативната си гледна точка за това как България трябва да се развива и къде трябва да принадлежи плаши много избиратели. Разбира се, тя акумулира свои. Разбира се, тя на няколко поредни парламентарни вота напредваше с много внушителен резултат, но точно когато се стигне до детайлност на терен - община, нейното конкретно управление, водоснабдяване, транспорт, отпадъци, т.е това са конкретни въпроси, до голяма степен технократски, а наистина, както казахте и Вие, това не е голяма идеологическа битка на идеите... първо - хората по места усещат кой е по-сериозният кандидат, коя е по-отговорната политическа сила, а второ - такава реторика и такъв тип маниакално на моменти лидерство, като осъществяването от г-н Костадинов, плаши избирателите. Колкото и подкрепа да имат Възраждане - другите партии се коалират срещу тях на втория тур, поради което те почти нямат общини, нямат и на нито един голям областен град кмет, въпреки че имаха големи надежди за Варна и въпреки че много смело се бяха изказали за София. След като се показа в София недостатъчно убедителната кандидатура на Антон Хекимян, спомнете си, Костадинов каза "Възраждане отива на балотаж в София". Е, видяхме ги... Не отидоха".

Радио ВИДИН: Има ли все още ляво, има ли все още дясно? Има ли консервативно и либерално? Изобщо сблъсъкът за идеологията и политиката?

"Тези разделения смятам, че до голяма степен са естествени за обществото, но често те биват маскирани. Например, в един глобален свят, какъвто е днешният, има естествено разделение глобално-локално, глобализъм-регионализъм. Недоволните хора от глобалната среда, това са често по-бедните хора, хора в по-изостанали райони, не толкова мултикултурни хора като лична нагласа, не толкова многоезични хора... те предпочитат да подкрепят политически субекти, които по-локални, по-национални, по-традиционни. Българска партия като БСП започва да играе на тази струна, започва да обяснява, че ще брани националното и регионалното от глобалното, но тя позиционно изпада в консервативна позиция. Тя не може да го артикулира, защото по учредяване и по формална ориентация е социалистическа партия, което я прави прогресистка партия, което донякъде би трябвало да я прави глобалистка партия, защото социалистическите мислители и водачи винаги са призовавали за международна работническа солидарност, каквато не излъчва лидерството и моментното състояние на БСП. От друга страна, ето другото: коалиции като ПП-ДБ, както казахме и по-рано, продължават да бъдат наричани десни, но имат чисто глобалистка настройка. Те пренебрегват често националното, свръх самокритични са, да не кажа самобичуващи към собствения си народ, в морален аспект говоря. Все смятат, че той не е достатъчно правов, не е достатъчно демократичен, не е достатъчно модерен, не е достатъчно дигитален, но се опитват да минат за десница. Локално-глобално са естествени противопоставяния. Геополитическите вектори, принадлежност на България към НАТО и обединена Европа, от една страна, или алтернативи по посока Евразия и Русия, от друга страна, това е естествено разделение. Вече вътре в сегмента, който подкрепя участието на България в натовския лагер и в обединена Европа - също има левица и десница. За съжаление на българския слушател и на българския избирател - картината е сложна, а не е проста. А винаги за една публика от няколко милиона човека, дори и малко усложняване в картината да има, това го прави сложно за обяснение и сложно за разбиране. Често политическите лидери - тяхната пропаганда се основава на много опростени съждения, но често те са противоречиви".

Радио ВИДИН: Колко точно са заинтересовани младите към избирателния процес? Възприятието е, че не следят темите, не се интересуват, но в същото време младите хора са описвани и като евроскептици, даже и левичари. Не съм съгласен напълно.

"Не мога да коментирам младите хора в целостта им. Те обаче, къде от липса на житейски опит, къде от лековатост на мисълта, винаги са били по-уязвими от идеологическа пропаганда, била и тя по-безотговорна. Младите хора в по-голяма степен са хора на духа, хора на идеите. Младият човек от стремежа си да еманципира собствената си личност от околаната среда се изкушава да направи нещо алтернативно. Поради самото географско положение на България, самата тя бидейки в географската периферия на Европа, имаща в миналото принадлежност към две империи евразийски, едната по-скоро азиатска империя, визирам Османската. Ние векове наред сме били в османския проект, в един халифат, в една мюсюлманска империя, но сме се заигравали, и нашият възрожденски елит, и следосвобожденски, в най-голяма степен - комунистическият период - с голямата евразийска сила Русия. България е така разположена, че тя все попада в периферия и все където седи - тя недоволства. Разбира се, с пълната легитимност българските възрожденци са недоволствали от състоянието на Османската империя. След това, когато сме попадали в руската орбита, пак сме недоволствали. Аз си спомням разпадането на социализма и първите години на демокрацията - тогава за политическа русофилия изобщо не можеше и да става дума. Сега, бидейки част от НАТО и обединена Европа, може би народопсихологията ни е такава, че е неизбежно част от българите просто да недоволстват, въпреки големите надежда... и младите хора ще са в авангарда на това недоволство. Тук вече голям въпрос на лидерство и убеждаване какъв е смисълът да бъдем там, където правото се цени в най-голяма степен, където демокрацията се цени в най-голяма степен. Разбира се, свободата, която тези ценности гарантират, ни правят и най-търпими, най-уязвими, от всеки алтернативен начин на мислене. Примерно, хората, които подкрепят Възраждане и лидерите на тази партия, колко често си дават въпрос, че ако те вирееха в алтернативен полюс, алтернативен на обединена Европа, дали щяха да имат такава свобода на изява? Например, ако живееха в Русия и бяха руски евроатлантици? Дали щяха да имат такава платформа? Лека-полека през медиите, през обществено образование, се надявам младите хора да разбират коя е отговорната за България позиция".

Радио ВИДИН: В предния ни разговор посочихте, че самият "редовен кабинет осъзнава, че в дългосрочен план е обречен в този си вид". След края на балотажния ден, бяха минали даже 5 минути, започнаха да изкристализират проблеми в Сглобката. След като мачът е свирен официално - какво е състоянието на коалицията?

"До голяма степен можем да гадаем, защото смятам, че тези изявления много скоро могат да получат автооборване и след това отново да последват обвинения. Аз само да припомня, че в навечерието на балотажа, даже преди да бъде свирен мачът, както казвате, от страна на г-н Борисов и лидерството на ГЕРБ на софийски терен имаше по-скоро призиви да се подкрепя Терзиев. Скоро след това Кирил Петков през фейсбук официално поиска подкрепа. След това Борисов каза, че по-добре все пак да се гласува за Терзиев. После каза, че съжалява, че е гласувал за него. После ги заплаши, че без него не могат, което е вярно в парламентарен смисъл. После пък другите казаха, че няма по-добра алтернатива от самите тях, което, нали, макар и горделиво, е тяхно патентовано съждение. Нормално е да има огорчение, защото в крайна сметка ГЕРБ и СДС, от една страна, и ПП-ДБ, от друга страна, това са различни субекти, с различни цели, не се харесват. Вторите са създадени до голяма степен да алтернират първите. И двете групи страдат. Честно казано, ако можеха да поукротят своята реторика и да не бъдат толкова радикални, нямаше да си причинят толкова болки, колкото в момента. Те са решили, защото това не са глупави хора, не са наивни хора, решили са че отговарят на настроенията на определен тип електорат. Това е грешка, защото истинският лидер трябва и да помага за осъзнаването и за образоването на електората, а не сляпо да го следва. Ако в крайна сметка тези партии в парламента, които не участват в управлението, са усетили слабост на ПП-ДБ, които, ако трябва да сме честни, не могат много-много да се похвалят с последния вот, защото имат съвкупно под 400 общински съветника и пробиви само в няколко големи града, пък и макар столицата да е един от тях. Ако другите партии решат, че те са отслабнали, могат да се изкушат да ги свалят с вот на недоверие, да се отиде на нови парламентарни избори и да се прекрои парламентът. Ако решат, че моментът не е дошъл и това е по-удобно - може би правителството ще остане, но за добро или лошо - надали ще е водещ анализираният национален интерес, а по-скоро водещи ще са партийни групови интереси за прекрояването на националното политическо пространство".

Радио ВИДИН: Хората имат твърде много основания да не харесват сегашната власт, формациите в нея. От друга страна, ние не можем през шест месеца да ходим на избори, вярвайки че те могат да произведат модел. Такъв, заради състоянието на политическата класа, не се утвърждава в последните години, работещ модел. Пилеене на ресурс е да ходим да избираме отново между познатите пет партии.

"Да, но просто вкопчени в тази политическа схватка, партиите водят борба на изтощение. Те това правеха предните две години - 2021-2022, че до пролетта на тази година. Настоящето състояние е най-близко до някакво разбирателство и до работещ парламент, но отказвайки се от коалиционно споразумение, според мен, тук е заложена бомба в Народното събрание, защото ПП-ДБ имат 50 и няколко народни представители. Представяте ли се каква изпълнителна и административна власт съумяват да консумират, имайки доста ниска легитимност и подкрепа? Затова в предния разговор казах, че правителството в този вид в дългосрочен план е обречено. Аз съм съгласен с вас, че е по-добре да не се ходи на избори, по-добре е за българските граждани, по-добре е хората да бъдат успокоявани, а не през няколко месеца да има агресивна агитация, карания, да се вадят скандали, да се правят опити да се купуват гласове и всичко, съпътствано с тези циркове и панаири. За да се избегне това, редно е да има коалиция, ясно мнозинство".

Радио ВИДИН: Различна ли е България след последната неделя?

"Тук седи големият за софиянци въпрос, до каква степен София е България или не е България? Голяма промяна има в София. В Северозападния регион няма голяма промяна, ако изключим Плевен. В по-голямата част от страната, нали, също като изключим Варна и други по-малки общини... но този тип формации, спечелвайки в столицата, имат възможност да се окопаят в нея като позиции. В следващите дни от нея да се опитат да налагат своята политика в провинцията. Това, което се промени, с това, че ГЕРБ-СДС губи София, може би за този тип партии, за дясноцентристките сини партии, настъпва момент, който настъпи за партията на Орбан в Унгария, за партията на Качински в Полша, т.е една мощна партия, която е силна в страната, но не владее столичния град. В Полша не владеят и никой голям град доскорошните управляващи, което означава, че може да се мине на нов тип партийно противопоставяне - големи градове срещу провинция в страната".

Радио ВИДИН: Качеството на политическия разговор е притеснителен. Политиката е сведена до мантри за пейки, косене, чистене и миене. 

"Така е, което е жалко. В крайна сметка последните десетилетия, особено откакто България е в обединена Европа и ползва европейската солидарност, София може би в най-голяма степен като столица, но и много други градове, управлявани от различни партии, са буквално преобразени - центровете им, историческите им части, училищата в тях, обществените сгради, транспортът, водоснабдяването, изхвърлянето на отпадъци... това би трябвало да се вижда. Всеки път е така: когато едно общество се развива и една страна, колкото повече се развива и започва да просперира материално, толкова повече, особено градските избиратели, особено столичните избиратели, стават взискателни и свръхкритични. София от 90те години с червените Икаруси, на някои от които не им се затваряха вратите зимата, със съвсем разнебитени тротоари... никой не се занимаваше с луфта между тротоарните плочки или с пейките. Вероятно прогресивните хора в България ще кажат, че щом това е дебатът, това е добре. Донякъде е така, защото означава, че други фундаментални неща са направени. Аз съм съгласен, че политиката трябва да бъде коментар и сблъсък на идеи за по-добро управление, а не може вече дебатът за пейки и плочки да бъде същината на политическия диалог. Не е редно българската политика да се фрагментира на политически племена, които нямат възможност да говорят помежду си и в следствие на това - най-голямата грешка, която сковава политическия диалог в България е да гледаш на политическия опоненент като нелегитимен. Щом всеки е законно регистриран и има подкрепа на критичен брой избиратели - той може да не ти харесва, но той е легитимен политически субект".


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Мит ли е днес българското трудолюбие?

Денят на труда и международната работническа солидарност се отбелязва ежегодно на 1 май. На тази дата много страни по света честват обществените и икономически постижения на работническото движение и търсенето на повече държавна защита за работещите по света, това е и ден на международното работническо движение и на левите движения...

публикувано на 01.05.24 в 10:45

Възможни ли са изненади на предстоящите избори?

23 партии и 11 коалиции са подали документи за участие в предсрочния парламентарен вот и евроизборите, които ще се проведат на 9 юни, съобщиха от Централната избирателна комисия. Броят им е значително по-голям от този на предишните парламентарни избори - през април миналата година. Тогава участваха общо 21 формации - с 13 по-малко от сега. Освен..

публикувано на 30.04.24 в 12:01

Конкурс търси решения как да спасим градската природа

Днес над 55% от хората на планетата живеят в градове, превръщайки градската среда в основен хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване, бавното възстановяване и неуверените стъпки за приемане на устойчиви решения, природата в градовете все повече остава на..

публикувано на 29.04.24 в 16:59

Презастрояването в градовете и ролята на озеленяването

Населението на България основно е съсредоточено в градовете и това е тенденция от години. Градските територии особено силно се урбанизират, а това води до пренаселването им. Това, обаче, не върви ръка за ръка с устойчиво развитие на градовете. Презастроява се градската територия, но всички други комплекси на града изостават- обществено обслужване,..

публикувано на 29.04.24 в 16:37

Хората в Смоляновци: Най -хубавото село, живее се прекрасно

Село Смоляновци е едно от големите села в община Монтана. Намира се в планина Стовци, простира се покрай двата бряга на река Цибрица, над която има няколко моста. Пътната мрежа в селото е 35 км и се нуждае от сериозна  поддръжка.  В миналото селището е достигало до 1200 жители, защото тук се е развивала миньорска дейност, добивали са се..

публикувано на 26.04.24 в 12:45
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Политическите кризи оставят усещането, че Преходът продължава

В навечерието сме на официалния старт на предизборната кампания, с която ще започне и обратното броене към 9 юни, когато ще гласуваме на националните и европейските избори.  Как ще се отрази натрупаното недоверие в изборния процес, засилило се от честите избори, от още по-честите промени в Изборния кодекс и информационната война по машинно-хартиенния..

публикувано на 25.04.24 в 10:00

На какво се дължи бърнаутът сред българските учители?

За никого не е тайна, че учителската професия има висока обществена стойност. Работещите в сферата прекарват много часове в преподаване, носят отговорност за ученици и често са натоварени с административна дейност. Бързата промяна в начина на работа заради пандемията допълнително доведе до натоварване при тях. Ако учителите не получават подходяща..

публикувано на 24.04.24 в 13:45